Р Е Ш Е Н И Е № 258 гр. София, 17 май 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети май, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 612/ 2013 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. М., подадена чрез упълномощения му адвокат, срещу решение №21 от 01.02.2013г. на Софийски апелативен съд /АС/, по внохд №1264/12г., с което е изменена присъда от 21.09.2012г. на Окръжен съд /ОС/- София. В депозираната касационна жалба се релевират съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното на В. М. наказание. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се навеждат бланкетни съображения за неспазване предписанията на чл.чл.13, 14, 107, ал.5 от НПК от съдебните инстанции и за пренебрегване разпоредбата чл.305, ал.3 от НПК, изискваща посочване на установените факти, коментар на доказателствения материал и на противоречията в него, и произнасяне по направените от страните доводи и възражения. Обосновава се престъпна несъставомерност на инкриминираните деяния, като се поставя акцент на обстоятелството, че липсва определящия квалификацията на престъпленията по чл.150, ал.2, вр.ал.1 от НК и по чл.152, ал.4, т.4, вр.ал.3, т.2, вр.ал.1, т.2 от НК елемент - особено тежък случай и изискуемите се за правните очертания на посегателството по чл.116, ал.1, т.т.6 и 8 от НК, признаци- убийство, извършено по особено мъчителен начин, с особена жестокост и с цел да бъдат прикрити други престъпления. Обръща се специално внимание и на неправилната интерпретация на нормата на чл.58а от НК, приложима при съблюдаване на чл.2, ал.2 от НК в актуалната редакция в ДВ бр.27/10.04.2009г., довело до прекомерна завишеност на определената санкция за престъпното деяние по чл.116 от НК и на лимитираното при условията на чл.23, вр.чл.24 от НК общо наказание. Алтернативно се предявяват искания за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.т.2 - 4 от НПК чрез отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за разглеждане от въззивната инстанция; съответно чрез неговата ревизия с преквалификация на инкриминираните престъпления по чл.150, ал.1 от НК, по чл.152, ал.1, т.2 и по чл.116, ал.1, т.5, с произтичащите от това санкционни последици, или с намаляване на срока на наложеното по чл.116 от НК наказание лишаване от свобода под предвидения минимум от 15 години, отмяна правоприлагането на чл.24 от НК и редуциране на размера на присъдената неимуществена обезвреда. В съдебно заседание на 09.05.2013г. пред ВКС, подсъдимият М. и неговият защитник се явяват лично, и поддържат подадената жалба. Частните обвинители и граждански ищци Ц. Ц. и Н. Ц., и повереникът им, уведомени не участват в настоящата процедура. Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност и справедливост на въззивното решение. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №20 от 21.09.2012г., постановена по нохд № 370/12г., Софийски ОС е признал В. К. М. за виновен в това, че на 12.09.2009г. в [населено място], чрез употреба на сила е осъществил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Н. А. П., като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.150, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, като го е оправдал по обвинението да е извършил престъплението чрез привеждането на П. в безпомощно състояние. Подсъдимото лице е признато за виновно и в това, че на същата дата и на същото място, чрез употреба на сила се е съвкупил с Н. П., като деянието е придружено с причиняване на средни телесни повреди на пострадалата - счупване на челюст, постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота и разстройство на здравето, временно опасно за живота, и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.152, ал.4, т.4, вр. ал.3, т.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.58а ал.1 от НК е осъдено на лишаване от свобода за срок от дванадесет години. Ангажирана е и наказателната отговорност на В. М. за престъпление по чл.116, ал.1, т.т.6 и 8, вр. чл.115 от НК - умишлено умъртвяване на Н. П., извършено по особено мъчителен за убитата начин, с особена жестокост и с цел да бъдат прикрити блудството и изнасилването, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, като лицето е оправдано по повдигнатото от прокурора обвинение за убийство по чл.116, ал.1, т.5, вр.чл.115 от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено най-тежкото от така определените наказания – лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, което на основание чл.24 от НК е увеличено на тридесет години лишаване от свобода, при строг режим в затвор. Със същия съдебен акт Софийски ОС е осъдил В. М. да заплати в полза на гражданските ищци и частни обвинители Н. Н. Ц. и Ц. Н. Ц. - синове на пострадалата Н. П. сумата от по 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъпното деяние по чл.116, ал.1, т.т.6 и 8, вр. чл.115 от НК неимуществени вреди, ведно със законните лихви. Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивен контрол финализирал с решение № 21 от 01.02.2013г. на Софийски АС, с което присъдата е ревизирана в санкционната част, чрез редуциране на определените на подсъдимия санкции - за престъплението по чл.150, ал.2 от НК на една година и десет месеца лишаване от свобода; за престъплението по чл.152, ал.4, т.4, вр. ал.3, т.2, вр. ал.1, т.2 от НК на девет години и десет месеца лишаване от свобода; и по чл.116, ал.1, т.т.6 и 8, вр. чл.115 от НК на деветнадесет години и десет месеца лишаване от свобода, и е намален срока на наложеното при условията на чл.24, вр.чл.23 от НК общо наказание на двадесет и девет години и девет месеца лишаване от свобода. Касационната жалба на подсъдимия М. е НЕОСНОВАТЕЛНА. При инстанционната проверка ВКС не констатира визираните съществени процесуални нарушения, обосноваващи реализиране на възложената му от закона компетентност по чл.354, ал.1, т.4 от НПК Първостепенният съд и въззивният състав не са дерогирали правните предписания на чл.чл.13, 14, 107, ал.5 от НПК и стриктно са спазили предявените от законодателя изисквания към постановения съдебен акт. Аргументи за това заключение се съдържат в нормативната база, очертаваща характера и особеностите на диференцираната процедура - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция. Регламентираната в чл.370-чл.374 от НПК процедура е насочена към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на производството, поради което и съпроводена с компромисни поведенчески прояви на процесуалните участници, и предопределени от тях ползи и тежести. Представителят на прокуратурата е улеснен в полагането на усилия и осъществяване на действия по доказването на своята обвинителна теза, като постига бързо осъждане и санкциониране на престъпленията, съгласявайки се със снизхождението при индивидуализация на наказателната отговорност. Обвиненото лице получава по–леко наказание, приемайки по собствено желание процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по предложените от прокурора фактически положения и да участвува непосредствено в събирането и проверката на доказателствата, подкрепящи и оборващи обвинението, които осуетяват претенциите за накърнено право на защита в тази насока и стесняват обсега на свързаните с него нарушения. Заявеното от В. М. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в открито заседание на 21.09.2012г. пред Софийски окръжен съд е създало процесуални предпоставки за прилагане особените правила на чл.370-374 от НПК, в предвидената по чл.371, т.2 от НПК алтернативна форма и мотивирало органа по процесуално ръководство да вземе решение за разглеждане на делото при установения в глава ХХVІІ от НПК регламент - израз на правомощието му по свой почин или по искане на подсъдимото лице, и при съответна преценка да определи реда за провеждане на съдебното производство. Първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на подсъдимия М. е подкрепено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на признание. Изискуемата се от закона подкрепа на направеното самопризнание от приобщения доказателствен материал не следва да се абсолютизира и отъждествява с необходимост от изключителна еднопосочност на доказателствените източници и пълна съответност на инкорпорираните чрез тях фактически данни, което практически е невъзможно и трудно достижимо. Необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т.2 от НПК е надлежно приобщените и проверени гласни, писмени и веществени доказателствени средства убедително да потвърждават признатите от подсъдимото лице фактически обстоятелства. Незначителните противоречия в доказателствените материали не представляват процесуална пречка за прилагане на особената процедура. Предявените от законодателя изисквания по чл.372, ал.4 от НПК са изпълнени и при установени несъответствия в определена категория доказателства, но при налични други такива, достатъчни за категоричното обосноваване на самопризнанието, каквато е конкретиката по делото .1 В коментирания смисъл бланкетно поднесените от защитника на подсъдимия М. оплаквания за неспазване на императивните задължения на съда за обективно и всестранно изследване на всички значими за обвинението факти, и за внимателно обсъждане, съгласно чл.372, ал.4 от НК, на обезпечаващите ги доказателства, събрани в досъдебната фаза на наказателния процес, препятстващо разкриването на истината, са некоректни. ______________________________________________________________ 1.ТР1/06.04.2009г., по т.д.№1/2008г. на ОСНК на ВКС на РБ Производството, последвало ясната и безусловна декларация на подсъдимото лице и предпоставеното от нея определение по чл.372, ал.4 НПК, е проведено в съответствие със специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл.371, т.2 от НПК хипотеза и финализирало със съдебен акт, с който компетентният орган при съблюдаване нормата на чл.373, ал.3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършените деяния, престъпната съставомерност и произтичащите от инкриминираното поведение наказателноправни и гражданскоправни последици. Логическа закономерност от реализираното съкратено съдебно следствие, доброволно инициирано от В. М. е обхватът на процесуалната дейност на първостепенния съд, обективираща изпълнение на предписаното от чл.301 от НПК и словно материализирана в постановената присъда, по отношение на която нормата на чл.373 ал.3 от НПК предявява различни от предвидените в разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК изисквания. Неговите съдържание и параметри са предопределени от характеристиките и рамките на описаната в прокурорския акт, и призната от подсъдимия фактология за инкриминираните неправомерни деяния, съответно значително редуцирани при реализираната от решаващия орган доказателствена интерпретация, което въззивната инстанция компетентно е отчела и ценила. В контекста на изложеното несъстоятелни са и декларираните възражения за непълнота при доказателствения анализ и лаконичност на съображенията в атакувания съдебен акт, постановен от Софийски АС. Неоснователни са и релевираните доводи за липса на мотиви, относими към индивидуализацията на наказанията за инкриминираните престъпления и приложението на чл.24 от НК, и досежно доводите на страните, което не кореспондира на отразеното в обстоятелствената част на въззивното решение. Правилно е приложен и материалният закон. Приетите за установени от представителя на обвинителната власт и признати от В. М. фактически положения за инкриминираната дейност, субсумираща състава на чл.150 и чл.152 от НК, обвързващи съда, сочи на квалифициращия признак- особено тежък случай на престъплението. Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че предвиденият в нормите на особената част на Наказателния кодекс квалифициращ елемент - особено тежък случай на престъплението се преценява в съответствие с правните предписания на чл.93, т.8 от НК, с оглед настъпилите вредни последици и наличните отегчаващи обстоятелства, разкриващи изключително висока обществена опасност на деянието и дееца. Конкретиката в настоящия казус, обективираща неправомерни действия на подсъдимия, насочени срещу половата неприкосновеност на 64-годишна жена, негова учителка, непровокирала по никакъв начин агресията на М. и отличаващи се с изключителна бруталност и жестокост, мотивира заключение за тежест на инкриминираните посегателства, надхвърляща параметрите на типичното общественоопасно деяние, което разпоредбите на чл.150 и чл.152 от НК запретяват като престъпление от този вид. . В разисквания аспект е обърнато специално внимание на обстановката, при която са извършени престъпните посегателства – подсъдимият е влязъл в имота на пострадалата въпреки нейното несъгласие и на обстоятелството, че последвалите блудство и изнасилване са осъществени в присъствието на двама свидетели, в младежка възраст на границата с пълнолетието, като непосредствено видяното от тях е повлияло негативно на психиката им. С демонстриран юридически усет са обсъдени и характеризиращите се със сериозен интензитет на упражнената чрез сила принуда неправомерни прояви на В. М., и претърпените от жертвата телесни увреждания. Насилственото въздействие, изразяващо се в нанасяне на множество травми в различни части на главата и тялото се доказва от обективните медицински находки, отразени в съдебните експертизи и от дадените от вещите лица пояснения за механизма на тяхното причиняване. Установена е тежка лицева травма с цепковидни разкъсно- контузни рани в челната област централно, в лявата челно-слепоочна област с почти успоредно разположени една спрямо друга и дължини в порядъка на 3,5 - 4,5 см, които отговарят да са в резултат на удари с твърд предмет, имащ в конфигурацията на контактуващата повърхност тъпоръбеста част (сравнително добре ограничен ръб); охлузване в дясната челно- слепоочна област с успоредни отделни по-дълбоки жлебовидни драскотини /на площ 6 x 3,5 см./, което може да възникне при удар със същия предмет. Констатирано е охлузване в областта под дясната скула, получено по подобен начин, както и масивни кръвонасядания на меките тъкани на лицето с многофрагментно счупване на носните кости, на лявата скула и горната челюст вляво, счупване на пода на лявата очница, които не носят характерна морфология и се дължат на многократни наслагващи се удари с твърди тъпи предмети, каквито могат да бъдат и юмруците и ритниците на човек. Причинена й е травма на меките тъкани на капилициума с цепковидна разкъсно-контузна рана зад лявата ушна мида и кръвонасядане, кръвонасядане на меката черепна покривка и увреждания на подлежащо разположените мозъчни структури. В областта на шията по предната й повърхност в средната и горна част е установено увреждане с вид на счупване на дясното рогче на подезичната кост, кръвонасядане върху плочките на щитовидния хрущял, кръвонасядане на меките тъкани на шията на фона на морфологична находка на механична асфиксия с точковидни кръвоизливи под конюктивите на двете очи и по плеврите на двата бели дроба с раздути бели дробове, което се наблюдава при осъществен натиск (притискане) на шията и може да възникне при душене с ръце. Решаващият съд е предложил професионална интерпретация и на кумулирането на броя на нанесените средни телесни повреди, консумиращи правната квалификация на престъплението по чл.152, ал.3, т.2 от НК. В обхвата на фактическите и юридически съображения, подкрепящи формираното вътрешно убеждение на съда, не са игнорирани и съдържимите се в доказателствения материал по делото фактически данни за личността на извършителя на инкриминираните деяния, проектирана в облика на очертаната престъпна дейност и в последващото поведение на М., който при грубо незачитане на най-висшите човешки ценности безпричинно и без морални задръжки отрязал главата на пострадалата с носения от него нож и разчленил торса й с брадва; хладнокръвно укрил разобличаващите го доказателства; и след няколко часа отишъл да се весели на рожден ден. Убедителна е аргументацията на въззивния състав и при лимитиране на правните очертания на инкриминираното престъпление по чл.116, ал.1, т.т.6 и 8, вр. чл.115 от НК - убийство, извършено по особено мъчителен начин, с особена жестокост и с цел да бъдат прикрити други престъпления. Доказаният и потвърден по експертен път механизъм на причиняване на смъртта, при продължаващ и наслагващ се характер на прижизнените увреждания, е предпоставил значителните болки и страдания на жертвата. Изпълнителното деяние по чл.116 е започнало с душенето. След това при първоначалните прерязвания на шийните структури и трахеята е настъпило острото кръвотечение, довели до кръвонасядания в меките тъкани и вдишването (аспирацията) на кръв, като към същата има участие и кръвоизлива в устната кухина вследствие на увреждането на структурите на лицевия череп. Прерязването на магистралните артериални съдове каквито са сънната артерия и разклоненията е причинило и рязко спадане на кръвното налягане (срив на хемодинамиката) с морфологичен израз на послесмъртно, последващо на трионовидното въздействие, прерязване на тъканите към дясната повърхност на шията. Налице е и предвиденият в особената норма на чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК квалифициращ признак, който се възприема от доктрината и съда като качество на субекта на посегателство против личността. Особена жестокост при извършване на убийството сочи, че деецът демонстрира изключителни по интензитет ярост, коравосърдечие, свирепост, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек.За престъпната съставомерност на неправомерното деяние, по предложение трето на чл.116, ал.1, т.6 от НК се преценяват начина на неговото осъществяване, обективиран в броя на нанесените удари и тяхната сила; използваните средства; причинените телесни увреждания на жертвата; поведението на дееца по време на реализиране на престъплението, предхождащите и последващите го прояви; отношението на автора на посегателство към пострадалото лице и близките му; характеристични данни за обвиняемия /подсъдим/, приобщени в хода на наказателното разследване.1 _________________________________________________________________ 1.П 2-57 - Пл., изм. с ТП 7-87; Р 306-71-I; Р 568-73- II; Р 50-74- I; Р 346-77- II; Р 151-83- I; Р 586-83- II; Р 211-85- II на ВС на РБ Фактологията в разглежданото дело, очертаваща механизма на извършване на престъплението /нанасяне на множество удари с дръжката на брадвата и юмруци в областта на главата и тялото на П., част от които участват в генезата на нейната смърт, и срязване с нож на меките тъкани на шията, съдовете, трахеята, хранопровода и седми шиен прешлен на жертвата/; и медикобиологичните особености на описаните телесни увреждания на пострадалата, предпоставя изводи за употребена от дееца прекомерно голяма сила и ярост, значително над необходимите за умъртвяване на човешко същество, с цел установяване на контрол и афиширане на надмощие. Визираните обстоятелства, обсъдени в корелираща взаимовръзка с осъществените с възрастната жена блудствени действия и насилствено съвкупление, и с доказаните нечовешки прояви на В. М. след убийството, индицира на граничещи със садизъм, импулсивна първичност, груб примитивизъм и открита жестокост в поведението на подсъдимото лице. Категорично доказан е и квалифициращият признак – убийство с цел да бъдат прикрити други престъпления - извършените от М. блудство по чл.150, ал.2 от НК и изнасилване по чл.152, ал.4, т.4, вр. ал.3, т.2 от НК. В съответствие с константната съдебна практика, контролираната инстанция е интерпретирала разпоредбата на чл.58а от НК, и при съблюдаване на чл.2 от НК преценила нейното правно действие във времето. Цитираната норма с оглед систематичното й място /Глава пета от НК - „Определяне на наказание”/ и предвид регулираните отношения, свързани с начина на индивидуализация на отговорността на лицата,е материалноправна.Формираното заключение, разгледано при корелация с предписанията на чл.2, ал.2 от НК обосновава необходимост от прилагане на най-благоприятния за дееца закон, при промени в нормативната уредба, настъпили във времевите предели от извършване на престъплението до влизане на присъдата в сила. Буквалното и логическо тълкуване на действащата разпоредба на чл.58а от НК /ДВ бр.26/06.04.2010г./ предпоставя приложимост на чл.58а от НК в редакция ДВ бр.27/10.04.2009г.,за инкриминираното в настоящия наказателен процес престъпно посегателство по чл.116 от НК, при очертаната в чл.371, т.2 от НПК хипотеза на производството по Глава двадесет и седма на НПК. В ал.2 и 3 на актуалната материалноправна норма на чл.58а от НК, в хронологическа последователност са описани действията на решаващия орган при лимитиране на санкционните последици в осъдителен съдебен акт, с който финализира диференцираната процедура по чл.373, ал.2 от НПК. Според установения регламент в случаите на чл.57, ал.1 НК, когато компетентният орган определи като най-подходящо по вид наказанието ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, то се заменя с ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ДВАДЕСЕТ ДО ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ, като конкретната наказателна санкция се отмерва в рамките на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, предвидено в ал.2 на чл.58а от НК и в Особената част на НК. Визираните общи правила, съотнесени към санкциите в чл.116 от НК, очертават възможност за индивидуализация на наказателната отговорност, в обсега на границите от ПЕТНАДЕСЕТ ДО ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ. Сравнителният анализ на тези предписания, при съпоставяне с приложимата при съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, норма на чл.58а от НК /ДВ, бр.27/10.04.2009г./, действаща към момента на инкриминираното престъпление по чл.116 от НК - 12.09.2009г., сочи на утежняване правния статут на подсъдимите лица, поради по-високия предвиден максимум на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.Отменената със законодателните промени, обнародвани в ДВ, бр.26/06.04.2010г. разпоредба на чл.58а от НК, императивно изключва възможността за определяне на най-тежкото по вид наказание при алтернативно посочени различни санкции в Особената част на НК. Логическа последица от това, е заключението, че при очертаната за инкриминираното престъпно деяние правна квалификация по чл.116 от НК, е недопустимо налагането на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, във визираните от законодателя разновидности – с право на замяна и без замяна, и трябва да бъде определено наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в лимитираните срокове от ПЕТНАДЕСЕТ ДО ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ. В контекста на изложеното за приложимия по-благоприятен наказателен закон и при съобразяване с правнозначимите за наказателната отговорност обстоятелства, въззивният съд е диференцирал санкцията за извършеното от В. М. престъпление по чл.116 от НК, към максимално предвидения размер - лишаване от свобода за срок от деветнадесет години и десет месеца. Коментирана е конкретиката на характеризиращите бруталното и жестоко посегателство против живота на човека обективни и субективни признаци /времето; мястото; механизмът на неправомерната дейност; използваните средства; възрастта, социалния статус и непредизвикващото агресия поведение на жертвата; последващите инкриминираното престъпление прояви на жестокост и неправомерните действия по укриване на следите; измеренията на прекия умисъл като форма на вина/; и са отчетени фактическите данни за личността на неговия извършител. Обективна, компетентна е и оценката на контролираната инстанция за приложение на института на чл.24 от НК при лимитиране общата наказателна санкция на подсъдимия В. М. за включените в множеството престъпления инкриминирани посегателства. Тежестта на инкорпорираните в реалната съвкупност престъпни деяния по чл.150, ал.2 от НК; чл.152, ал.4, т.4, вр. ал.3, т.2, вр. ал.1, т.2 от НК; и чл. 116, ал.1, т.т.6 и 8, вр. чл.115 от НК; високата степен на лична опасност на техния автор и безспорните констатации в обжалвания акт за съществуващ превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, мотивират необходимост от продължителна социална изолация на подсъдимия за постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция по чл.36 от НК, и налагат увеличаване на определеното при условията на чл.23 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от двадесет и девет години и девет месеца. Справедливо е отмерена и неимуществената обезвреда. При съблюдаване на фактите по делото за престъпната съставомерност на инкриминираното поведение на В. М., в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилия за Н. П. необратим и фатален общественоопасен резултат, са убедителните изводи на въззивния съд за налично правно основание /непозволено увреждане/, предпоставящо ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия. Доказателствено обезпечени са и изложените в решението съображения по прилагане разпоредбите на чл.52, вр.чл.45 от ЗЗД. Присъдените на Н. Ц. и Ц. Ц. обезщетения са в стойностен израз, съизмерим с претърпените от тях болки и страдания при нелепата, мъчителна смърт на майка им, с която ежедневно контактували в общо домакинство и поддържали отношения на обич, уважение и взаимопомощ. Мотивиран от предложената аргументация, касационният състав счита, че в пределите на възложената му компетентност в настоящото производство, образувано по жалба на подсъдимия В. М., следва да остави в сила атакувания съдебен акт на АС-София, с който е изменена присъда №20 от 21.09.2012г. на Софийски ОС, по нохд № 370/12г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №21 от 01.02.2013г., постановено по внохд №1264/12г., по описа на Софийски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.