1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
гр. София, 22.06.2022 г.
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова
гр. дело № 2952 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 8833 от 27.05.2021 г., подадена от ищцата В. Н. М., чрез адвокат П. Н., срещу решение № 368 от 12.04.2021 г. по в.гр.д.№ 2969/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 09.06.2020 г. по гр.д.№ 2286/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 16 състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД от В. Н. М. срещу “Сопрано “ЕООД за връщане на сумата от 33 600 лева, представляваща предоставен от ищцата по банкова сметка на ответника заем посредством седем броя банкови преводи с дати 19.02.2013 г., 21.02.2013 г., 22.02.2013 г., 28.02.2013 г., 21.03.2013 г., 29.03.2013 г., 23.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2018 г.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.
В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: 1. Установеното с влязлата в законна сила присъда, отнасяща се до трето за настоящия спор лице, има ли доказателствена сила досежно установените в нея факти и обстоятелства и по-конкретно наличието на договор за заем, сключен между ответното дружество и ищцата. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба “Сопрано”EООД, в депозиран отговор, чрез адвокат Х. Х., е изразила становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното:
Прието е, че предявеният иск е с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Прието е още, че установените от разпоредбата елементи от фактическия състав на договора за заем са съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Прието е, че доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.
По делото е прието за безспорно установено, че ищцата е наредила парични преводи по сметка на ответника на 19.02.; 21.02; 22.02; 28.02; 21.03; 29.03 и 23.05.2013 г., на обща стойност 33600 лева; банковата сметка на ответника е заверена с тази сума и същият я е осчетоводил като приход по сметка "501" Каса.
Прието е за недоказано, че сумата е предадена/получена на основание съществуващо между страните заемно правоотношение. Като основание за банковите преводи е посочено “захранване на сметка”, сумите не са осчетоводени по счетоводна сметка “заемни средства”, липсват годни доказателства за постигнато между страните съгласие за сключване на договор за заем. Съдът е приел, че ищцата следва да докаже съществуването на подобно съглашение между страните, че то не се презюмира от предаването на сумите, за да е длъжен ответникът да установи различно основание за получаването им от заемното правоотношение.
Въззивният съд е приел, че в приложеното във въззивното производство по искане на ищцата нохд № 353/2018 г. по описа на СРС, 3 ти състав не се съдържат признания на управителя на ответника към 2013 г. и понастоящем, че сумите са получени в заем от ищцата. Посочил е, че по цитираното наказателно дело подсъдим е бил бащата на ищцата, който е бивш служител на ответника. Същият е оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение за длъжностно присвояване на парични суми на обща стойност 20 290 лева. Прието е, че в наказателното производство показания като свидетели са давали управителя на ответника към 2013 г. – П. М. Л. и В. С. Х., който понастоящем е управител на ответника. Прието е още, че нито при разпитите им в досъдебното производство, нито в тези от съдебното производство свидетелите са направили относими към процесното правоотношение изявления, а още по – малко признание за основанието, на което са получени от дружеството процесните суми. Посочено е, че само подсъдимият, баща на ищцата, е твърдял, че дъщеря му е дала през 2013 г. пари, необходими като “финансова инжекция” на фирма “Ители Б” ( в с. з. на 27.02.2019 г.), както и че дъщеря му е предоставила заем на "Сопрано" ЕООД в размер на 33 000 лева ( в с. з. на 18.02.2020 г.). Прието е, че тези изявления не са годни доказателствени средства.
В заключение, въззивният съд е направил решаващ извод за недоказано съществуването на заемно правоотношение между страните, поради което искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставения правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В случая, по поставения от касатора въпрос, касаещ доказателственото значение на влязла в сила присъда и доколко констатациите на наказателния съд в мотивите на присъдата обвързват гражданския съд, не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, и съществува трайна практика на ВКС, в която е прието, че установените в мотивите към постановената от наказателния съд присъда факти, които са извън посочените от чл. 300 от ГПК /дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/, не са задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, т.е. присъдата на наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства. Всички останали факти, които не са елемент от фактическия състав на престъплението, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти и обстоятелства подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събирани доказателства в хода на наказателното производство /в този смисъл са решение № 569 от 27.09.2010 г. по гр.д.№ 1243/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 135 от 14.10.2014 г. по гр.д.№ 3945/2013 г. на ВКС, І т.о., решение № 67 от 15.05.2014 г. по т.д.№ 1873/2013 г. на ВКС, І т.о., решение № 105 от 06.07.2017 г. по гр.д.№ 2604/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по гр.д.№ 211/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., всички по чл.290 ГПК и др./. С оглед на това, обсъждането на въпроса не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 368 от 12.04.2021 г. по в.гр.д.№ 2969/2020 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх.№ 8833 от 27.05.2021 г., подадена от ищцата В. Н. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.М., обл.П., ул.[улица] 8А, чрез адв. П. Н., съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв, чрез адвокат П. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |