Р Е Ш Е Н И Е № 213 София, 20 юли 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 487/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Г. Й. срещу въззивна присъда № 268 от 03.11.2014г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 3948/2014г. С жалбата са ангажирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се прави искане за отмяна на обжалваната въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция. От адв.А., защитник на подсъдимия, е представено допълнение към касационната жалба, в което са доразвити оплакванията на касатора. Отправено е искане в условията на алтернативност, а именно за оправдаване на подзащитния му или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което присъдата на СГС, като законосъобразна, следва да бъде оставена в сила. Изразява становище, че в кръга на своите правомощия по чл.316 от НПК въззивната инстанция е установила нови фактически положение досежно механизма на контузията на гръдния кош на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, извършила е всеобхватен и задълбочен анализ на доказателствата и правилно е приложила материалният закон. Наложеното наказание при условията на чл.55 НК е справедливо. Адвокат А., защитник на подсъдимия, пледира за уважаване на касационната жалба, която поддържа по изложените в нея основания. Поставя акцент на доводите си срещу правилността на извършения от въззивния съд доказателствен анализ по отношение на свидетелските показания и изготвената съдебномедицинска експертиза, като счита, че е налице липса на мотиви. Прави искане за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Подсъдимият В. Й., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 16.10.2013г., постановена по нохд № 12100/2010г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93-ти състав, подсъдимият В. Г. Й. е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.2, т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК. С въззивна присъда № 268 от 03.11.2014г., постановена по внохд № 3948/2014г., Софийски градски съд, Наказателно отделение, 10 въззивен състав е отменил изцяло първоинстанционната присъда, след което е признал подсъдимия В. Г. Й. за виновен в това, че на 29.10.2009г., около 01:00ч, в [населено място],[жк], пред ресторант „име”, чрез нанасяне на удар с дясното си коляно в областта на гърдите на пострадалия причинил П. И. И. - полицейски орган, при изпълнение на службата му като автопатрул 212 при 02 РУП – СДВР, лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК му е наложил наказание пробация със задължителните по закон пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес – за срок от осем месеца, с периодичност два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител – за срок от осем месеца. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. В касационната жалба и допълнението към нея се релевират всички касационни основания, като акцентът е по отношение на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Твърденията за съществени нарушения на процесуалните правила са във връзка с дейността на съда по събиране и оценка на доказателствата и доказателствените източници, като независимо от пространното изложение липсва конкретна аргументация. Обобщено следва да се посочи, че възраженията са неоснователни. В рамките на проведеното от първата инстанция съдебно следствие е била събрана доказателствена маса в пълния й възможен обем. Видно от мотивите на въззивната присъда, Софийски градски съд е извършил самостоятелен, обстоен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност, относима към изясняването на механизма на деянието и неговото авторство, обусловил и приемането отчасти на различна фактическа обстановка от тази, приета за установена от първата инстанция. Въззивният съд е обективирал по един ясен и несъмнен начин върху какви доказателства и при каква оценка е изградил вътрешното си убеждение. В изпълнение на задълженията си по чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3 от НПК е обсъдил всички доказателства и средствата за тяхното установяване, излагайки убедителни мотиви, за да кредитира едни от тях и не даде вяра на други. По отношение на гласните доказателствени източници, съдът е изложил мотиви в подкрепа на тезата си за кредитиране показанията на свидетелите – полицейски служители П. И. и М. И. относно механизма, по който е реализирано увреждането, като ги е обсъдил в кореспонденцията им с данните от медицинската документация, както и със заключението на тройната съдебномедицинска експертиза. По отношение на другата група свидетелски показания – тези на свидетелите И. К., Д. И. и К. Т., който са пътували в управлявания от подс. Й. лек автомобил, въззивният съд също е изложил мотиви защо не ги кредитира за съществена част от обстоятелства, за които дават показания, като е приел, че същите са подкрепящи защитната версия на подсъдимия. Отново следва да се посочи, че интерпретацията на доказателствата, установени с показанията на тези свидетели е резултат от вярна и задълбочена оценъчна дейност на съда. Също така не е допуснато нарушение при оценката на обясненията на подсъдимия, като съдът е сторил това, отчитайки особения характер на този доказателствен източник. Именно вярната оценка на доказателствената маса е в основата на направените правилни правни изводи, поради което не е налице и релевираното с касационната жалба нарушение на материалния закон. Неоснователно е и възражението, че е допуснато нарушение на закона с отказа на въззивния съд да приложи чл.78а от НК. Във въззивния съдебен акт са изложени подробни съображения относно неприложимостта на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, предвид императивния характер на разпоредбата на ал.7 на цитирания тест. Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. Правилно въззивният съд е взел предвид всички значими за определяне на наказателната отговорност обстоятелства и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК в резултат на правилната преценка за наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства – млада възраст, чисто съдебно минало, продължителност на наказателното производство, несъответно на сложността и обема на делото, и отегчаващо такова – проявеното от подсъдимия поведение по незачитане на отправеното към него полицейско разпореждане. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира че атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 268 от 03.11.2014г., постановена по внохд № 3948/2014г. по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 10 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.