Р Е Ш Е Н И Е № 87 гр. София, 15 септември 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №263/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационни жалби от защитниците на подсъдимите М. В. А. и С. Н. Ж. и лично от подсъдимия А. срещу решение № 475 от 28.11.2019г. по внохд № 1233/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, пети състав. С присъда № 1396 от 25.03.2019г. по нохд № 134/2018г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, подс. М. В. А. е признат за виновен в това, че на 12.08.2017г., в Благоевград, в близост до магазин „име“ на [улица], в съучастие като съизвършител с непълнолетния С. Н. Ж., отнел чужди движими вещи – сумата от 20лв. от владението на И. И. Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с тежка телесна повреда, вследствие на което на 15.08.2017г. е последвала смъртта на И. Х., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на седемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като е оправдан по обвинението да е отнел сумата над 20лв. Извършено е зачитане на основание чл. 59, ал. 1 от НК. Със същата присъда подс. С. Н. Ж. е признат за виновен в това, че на 12.08.2017г., в/населено място/, в близост до магазин „име“ на [улица], като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с непълнолетния М. В. А., отнел чужди движими вещи – сумата от 20лв. от владението на И. И. Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с тежка телесна повреда, вследствие на което на 15.08.2017г. е последвала смъртта на И. Х., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 54 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като е оправдан по обвинението да е отнел сумата над 20лв. . С присъдата съдът се е произнесъл по разноските по делото, които е поставил в тежест на подсъдимите. Срещу първоинстанционната присъда са били подадени жалби от защитниците на подсъдимите и лично от подс. А. и е образувано внохд № 1033/2019г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение № 475 от 28.11.2019г. присъдата на ОС – Благоевград е била потвърдена. В касационната жалба, подадена от служебния защитник на подс. М. А. – адв. Е. Р., се излагат доводи, че инстанционните съдилища не са дали отговор на съществените по делото въпроси – драстично разминаване в часа и мястото на извършеното деяние и драстично разминаване в степента на нараняване на пострадалия при първоначалния преглед и при съдебно-медицинската експертиза. Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при осъществяване на доказателствената дейност от решаващите съдилища. Възразява се срещу кредитирането с доверие на показанията на свидетелите Б. Н. и С. Г., сочи се неправилно изключване на показанията на останалите свидетели, излагат се доводи във връзка с експертните заключения. Тези доводи аргументират оплакване за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Искането, което се прави, е за отмяна на съдебния акт и признаване на подс. А. за невиновен по повдигнатото му обвинение. В касационната жалба, подадена от служебния защитник на подс. С. Ж. – адв. М. Ш., се съдържат почти идентични оплаквания като тези, в касационната жалба от другия защитник. Също се акцентира върху липсата на отговор относно драстичното разминаване на доказателствата за времето и мястото на деянието и за степента на нараняване на пострадалия. Съдържа се позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като се твърдят нарушения при оценката на доказателствата. Сочи се неправилно приложение на материалния закон поради неправилни изводи за авторството на деянието. Искането е за отмяна на съдебния акт и признаване на подс. Ж. за невиновен по повдигнатото му обвинение. В подадената лично от подс. М. А. касационна жалба се изразява недоволство от въззивното решение и се иска намаляване на наложеното му наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция служебният защитник на подс. А. – адв. Р., поддържа подадената касационна жалба. Адв. Ш. – служебен защитник на подс. Ж., също поддържа касационната си жалба по съображенията и с исканията, изложени в нея. Представителят на ВКП взема мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствата. Намира, че на доводите на защитата във връзка с противоречията в доказателствата въззивният съд е отговорил аргументирано. Излага съображения за неоснователност на претенцията за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания. Пледира атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Подсъдимият М. А. изразява съжаление за извършеното и моли да бъде намалена присъдата му. Подсъдимият С. Ж. не участва лично в производството пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационните жалби, съображенията на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Подадените касационни жалби са процесуално допустими като подадени срок от процесуално легитимирани лица срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, ал. 1, т. 1 от НПК. Извършената от ВКС проверка за наличието на наведените в касационните жалби основания сочи на извод за тяхната НЕОСНОВАТЕЛНОСТ. Оплакванията в касационните жалби от защитниците на подсъдимите, подкрепящи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са изцяло идентични и затова ще бъдат разгледани заедно. Преди всичко съдебният състав намира за необходимо да посочи, че при развитите от касаторите доводи касационната инстанция не може да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, каквато е формулираната претенция. Касационният съд няма правомощие да възприема нови факти (освен в хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК) и преценява правилното приложение на материалния закон в рамките на установената от въззивния съд фактическа обстановка. В тези рамки оправдаване на подсъдимия би следвало да бъде постановено при наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В настоящето производство в сезиращите ВКС процесуални документи е формулирано изрично оплакване за наличие само за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Чрез критика на доказателствената дейност на решаващите съдилища на практика се оспорва възприетата от тях фактология, като при това се прави искане за оправдаване на подсъдимите. С оглед на пределите на проверка и правомощията на касационната инстанция, нарушенията, допуснати при формиране на вътрешното съдийско убеждение, биха съставлявали основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, като такива нарушения не биха позволили проверка за правилното приложение на материалния закон поради порочно приета фактология, респективно – не могат да дадат основание касационната инстанция да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, каквато е искането на касаторите. Проверката, която настоящата инстанция дължи при формулираните в касационните жалби съображения в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, е свързана с това, дали по делото са събрани доказателствата, чиито обем обезпечава разкриване на обективната истина, дали доказателствата са ценени според действителното им съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, дали не е допуснато игнориране или надценяване на определени доказателства. Основната претенция е за неизясненост на обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на делото – за времето и мястото на извършване на деянието и за причинените от подсъдимите телесни увреждания на пострадалия. Това на практика е оплакване за неизпълнение на задължението на решаващите съдилища за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, но то е лишено от основание. Подкрепящите го доводи са проявна форма на несъгласието на касаторите с възприетата от съдилищата фактическа обстановка и на същите доводи аргументирано и правилно е отговорил съставът на САС. По отношение на сочените в жалбите обстоятелства както първостепенният съд, така и въззивната инстанция, която проверила изцяло първоинстанционната присъда, са възприели конкретна фактология на време и място на деянието и установеност на причинените на пострадалия Х. телесни увреждания, дали началото на причинно-следствения процес, довел до неговата смърт. Това е сторено при прецизен анализ на доказателствената съвкупност, като са отчетени противоречията в доказателствените източници и са изложени съображения защо се възприема, че двамата подсъдими са нанесли побой на пострадалия Х. около 16ч. на 12.08.2017г. пред магазин на [улица]и че в резултат на това са му причинили телесните увреждания, описани от обвинението. Всъщност оплакванията в касационните жалби срещу възприетата от първия съд и споделена от въззивната инстанция фактология съставляват такива за необоснованост, а необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание. Проверката на правно-логическата дейност, която е довела до възприемане на значимите факти, сочи на цялостно изпълнение на задължението решаващият съд да прецени доказателствените източници съобразно действителното им съдържание и да ги съпостави помежду им, като аргументира кредитирането им или отхвърлянето им като недостоверни. Необходимо е да се отбележи, че касационната инстанция не може да се намесва или да замества оценката на доказателствата, направена от решаващия съд. Когато възприемането с доверие или дискредитирането на определени доказателствени материали е аргументирано в съдебния акт и е ясно видим процеса на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав, не би била защитима теза за допуснато процесуално нарушение, накърняващо правата на страните в процеса. Такива нарушения, поставящи под съмнение верността на възприетата фактическа обстановка, биха били налице, ако съдът е оставил извън вниманието си определени доказателства и доказателствени средства, ако превратно и не според действителното им съдържане е ценил доказателствата. В решението, подложено на касационна проверка, не се набелязват такива пороци. Не са нарушени и изискванията за обективност и пълнота на изясняване на релевантните обстоятелства, понеже са били събрани и проверени възможните доказателствени източници, като цялата доказателствена съвкупност е била подложена на аналитично изследване при спазване на правилата на формалната логика. Въззивният съд е изложил собствени съображения, за да се съгласи с доказателствената оценка, направена от първия съд. Фактическите изводи за времето, мястото и начина на извършване на деянието са убедително защитени чрез свидетелските показания на очевидците К., Г. и Н., дадени на ДП и приобщени по надлежния процесуален ред. Съдилищата не са имали основание да не кредитират заявеното от тези свидетели, като в решението си въззивният съд е отговорил на доводи на защитата в тази насока, каквито се правят и пред настоящата инстанция. Контролираният съд е наблегнал на вътрешната кореспонденция на тези доказателствени източници, на съотнасянето им както със заключението на СМЕ и писмените доказателства, така и с показанията на свидетелите – лекари, възприели и описали състоянието на пострадалия, и е отхвърлил възраженията за ненадеждност на показанията на тези свидетели. Пред касационния съд защитата настоява в оспорването на кредитирането на показанията на свид. Н. поради констатирани при него психиатрични проблеми. Възприемането с доверие от решаващите съдилища на неговите показания е добре аргументирано чрез заключението на експертите от СППЕ за този свидетел, според което, въпреки леката му умствена изостаналост, не е нарушена възможността му да възприема фактите, макар не може да ги възпроизвежда във формата на свободен разказ, може да стори това като отговор на въпроси. Тезата на защитата, че този свидетел е необективен, защото е инициирал побоя, не може да бъде възприета, защото установените обстоятелства са, че свид. Н. е поискал цигара от пострадалия, но той не е извършил каквито и да е действия след отказа на Х. да му даде такава. Лишено от основание е и оспорването на кредитирането с доверие на показанията на свид. С. Г.. Въззивният съд е аргументирал изводите си за възприемане на показанията му, дадени на ДП и приобщени чрез прочитането им, които той е потвърдил и в които е възпроизвел последователно фактите на причината и развитието на побоя, участието на подсъдимите, включително е съобщил и неблагоприятни за самия него обстоятелства. Без основание е оплакването в касационните жалби, че въззивният съд е изключил показанията на останалите свидетели, в които се съдържат различни данни за времето и мястото на извършване на деянието. Показанията на свидетелите К., С., М. не са останали извън вниманието на решаващите съдилища, но в частта им относно пресъздадените от тези свидетели изявления на пострадалия Х. за това кога и къде е бил бит, те мотивирано не са възприети при формиране на фактическите изводи. Както правилно са отчели съдебните състави, в тази им част свидетелските показания са производни, доколкото възпроизвеждат казаното им от пострадалия. Напълно допустимо е било да бъдат ползвани, понеже първичните доказателства са недостъпни поради смъртта на Х., това е сторено, като са били съпоставени внимателно с останалата доказателствена съвкупност. При очевидната еднопосочност на първичните доказателства за времето и мястото на събитието и с оглед на преценката на състоянието на пострадалия след като му е бил нанесен побой и след употреба на алкохол, съдилищата са защитили поставянето в основата на фактическите си изводи на показанията на свидетелите – очевидци. Противоречията в доказателствения материал, сочени от защитата както пред въззивния съд, така и пред настоящата инстанция, досежно причинените на пострадалия при побоя телесни увреждания, също са били предмет на обстойна преценка от решаващите съдилища. В решението си въззивният съд последователно и логично е аргументирал изводите си за това, че показанията на свидетелите К., Г. и Н. по отношение на начина, средствата и локализацията на нанасяните от подсъдимите удари, са напълно кореспондиращи на заключението на СМЕ на трупа на пострадалия за механизма на причиняване на уврежданията, за това, че те са причинени приблизително по едно и също време и за констатираната давност на причиняването им. Решаващите изводи на съдилищата, че именно подсъдимите А. и Ж. са упражнили принуда спрямо пострадалия Х., като при нанесения побой са му причинили инкриминираните телесни увреждания, довели до смъртта му два дни по-късно, като са отнели от владението му 20 лв., са направени в съответствие със законовото изискване за доказаност на обвинението по безспорен и несъмнен начин. Правилно и мотивирано е била отхвърлена хипотезата, формулирана от защитниците, за възможност телесните увреждания на Х. да са били причинени от други лица, на друго място, в интервала между нанесения му от подсъдимите побой и намирането му пред вход на блок в тежко състояние. В тази връзка са били ценени посочените от свидетелите – очевидци фактически данни за насочеността и начина на нанасяне на ударите от двамата подсъдими, съпоставени с експертното заключение на СМЕ, даващо възможност да бъде направен извод, че травматичните увреждания са били причинени именно при осъществения от подсъдимите побой, както предвид локализацията на уврежданията, възможността да бъдат получени от удари с човешки ръце и крака, така и поради експертното мнение, че уврежданията са били причинени приблизително по едно и също време. Допълнителна доказателствена обезпеченост е намерена в кредитираните показания на свидетелите В., О., С., М., К., които пресъздават съобщеното им от пострадалия Х., че са го били роми, понеже им е отказал цигара. Тези свидетелски показания сочат, че пострадалият последователно е твърдял, че причина за състоянието му е нанесения му побой от роми, както и че в основата на конфликта е бил отказа му да им даде цигара. Макар и производни, тези доказателства убедително подкрепят изводите за това, че именно в резултат на поведението на подсъдимите при събитието са причинени уврежданията, довели до смъртта на Х.. Изложените съображения дават основание за извода на касационната инстанция, че не се установяват пороци при формирането на вътрешното убеждение на контролирания съд, така че не са налице нарушения при осъществяване на доказателствената му дейност. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се свързва в касационната жалба от адв. Ш. единствено с доводи за недоказаност на обвиненията. Доколкото не са налице съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд, възприетата от него фактология не може да бъде поставена под съмнение. В рамките на установените факти законосъобразно е ангажирана отговорността на подсъдимия М. В. А. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и на подсъдимия С. Н. Ж. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК. Искането на касаторите за тяхното оправдаване е без основание, понеже не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК в рамките на установените факти. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. М. А. наказание за извършеното от него престъпление, а и то не е подкрепено с никакви доводи. Такова възражение е било разгледано и от въззивния съд, който обосновано и законосъобразно не е намерил основания за смекчаване на наказателната му отговорност, като правилно е критикувал първоинстанционния съд за надценяване на възрастта на подсъдимия като смекчаващо вината му обстоятелство. Индивидуализацията на наказанието е направена в хипотезата на чл. 54 от НК, като е направен аргументиран извод за баланс на обстоятелствата, влияещи върху отговорността. Не се установяват обстоятелства, значими за определяне на наказанието, които да са останали извън вниманието на решаващите съдилища. Предвид преценката за сравнително висока степен на обществена опасност на деянието поради конкретните характеристики на извършването му, допълнително намаляване на наказанието на този подсъдим не би удовлетворило изискването за съответност на наказанието на извършеното. Наказанието, определено на подс. М. Ж., също не подлежи на корекция, понеже не се констатира несъответствието му на обществената опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, на целите на наказанието. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 475 от 28.11.2019г. по внохд № 1233/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, пети състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.