5 Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 257 [населено място], 04.04. 2014 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на първи април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 1592 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение на Варненския окръжен съд № 109/13.01.2014 г. по ч.гр.д. № 3583/2013 г., е потвърдено определение № 15163 от 15.10.2013 г. на Варненския районен съд, ХVІІ с-в, постановено по гр.д. № 8026/2013 г., с което е прекратено производството по делото като недопустимо по предявения от Р. Й. Г. от [населено място] срещу П. А. Ч. от [населено място], иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за постановяване на решение, което да замести липсващото съгласие на ответника като баща на детето Р. П. Ч., същото да пътува неограничено до Н. и обратно, придружено от майка си до навършване на 18 годишна възраст. Недоволна от определението на В. е жалбоподателката-ищца Р. Й. Г., която чрез пълномощника си адв. Б. Б. от АК-В., го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. В изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. с 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, разрешаването на които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените правни въпроси са: при предявен иск по чл. 127а СК, наличието на подписана от единия родител декларация за пътуване на детето в чужбина с другия родител към какво е относима – към допустимостта или основателността на претенцията, както и достатъчно ли е за установяване на правния интерес от предявяване на иска по чл. 127а СК, фактическото твърдение в исковата молба, че между страните липсва съгласие и има спор по въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина. Ответникът по жалбата П. А. Ч. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. И. от АК-В. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение, а въззивното определение като правилно да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото, намира че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК. След преценка на доводите на жалбоподателката, становището на ответника по жалбата и обстоятелствата по делото, съдът намира, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно производство на въззивното определение. За да постанови определението си въззивният съд е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 127а, СК е законосъобразно, тъй като в случая за ищцата липсва правен интерес от предявяване на искането по чл. 127а, ал. 2 СК. Приел е, че между страните е безспорно обстоятелството, че бащата на детето с декларация от 21.09.2012 г. с нотариално заверени подписи, е дал съгласие детето Р., [дата на раждане] , да пътува придружено от майка си в чужбина за срок от пет години, който към момента на предявяване на иска по чл. 127а СК не е изтекъл. И след като към този момент няма спор и съгласието не е оттеглено, липсва защитим правен интерес за ищцата като майка на малолетното дете, който да бъде отстояван в производството по чл. 127а СК за произнасяне на съда с решение заместващо липсващото съгласие на бащата на малолетното дете да пътува неограничено от България до Н. и обратно, придружено от майка си, до навършване на 18 годишна възраст. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правните въпроси, посочени от касаторката са от значение за изхода на делото, поради което касационното обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В отговор на въпросите относно това има ли ищцата като майка на малолетното дете правен интерес да предяви иск по чл. 127а СК срещу бащата на детето в случаите, при които е налице съгласие от негова страна за пътуване на детето в чужбина с другия родител, изразено в нарочна декларация за определен срок, както и наличието на такава декларация към какво е относима – към допустимостта или основателността на претенцията, както и достатъчно ли е за установяване на правния интерес от предявяване на иска по чл. 127а СК, фактическото твърдение в молбата на ищцата, че между страните липсва съгласие и има спор по въпросите относно пътуване на детето в чужбина, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС приема следното : Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това/чл. 76 от Закона за българските лични документи/, се решават по общо съгласие на родителите, като съгласно ал. 2 от същия законов текст, когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Законът не дава възможност родителят, комуто са възложени за упражняване родителските права на ненавършилото пълнолетие дете, да вземе самостоятелно решенията за извършване на пътувания зад граница и за издаване на задграничен паспорт на детето. Детето има право на свободно придвижване/в т.ч. да пътува в чужбина/, но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. При нужда на детето да пътува в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период от време или до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Производството по чл. 127а, ал. 2 СК е специфично производство по спорна съдебна администрация и ако между родителите не съществуват разногласия относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, т.е. ако родителите са постигнали общо съгласие по тези въпроси/ал. 1 на чл. 127а СК/, това производство се явява процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца. В случая наличието на нарочна декларация от родителя, на когото не са предоставени упражняването на родителските права за това детето да пътува с другия родител, който упражнява родителските права в чужбина и издаването на съответните документи за това, е относимо към допустимостта, а не към основателността на искането по чл. 127а, ал. 2 СК, а изложените в исковата молба твърдения, че между страните липсва съгласие и има спор по въпросите относно пътуване на детето в чужбина, са без правно значение, ако в производството по делото са установени факти, които ги опровергават. При този отговор на поставените правни въпроси от процесуално естество, настоящата инстанция намира, че предявеният иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за постановяване на решение, което да замести липсващото съгласие на ответника като баща на детето Р. П. Ч., същото да пътува неограничено до Н. и обратно, придружено от майка си до навършване на 18 годишна възраст, се явява процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено, тъй като страните са постигнали общо съгласие за това и между тях не е налице разногласие, поради което за ищцата липсва правен интерес от това искане този въпрос да бъде разрешен от съда в производство на спорна съдебна администрация. Достигайки до този извод за недопустимост на предявения иск и прекратяване производството по делото, въззивният съд е постановил обжалваното си определение в съответствие със изискванията на закона, поради което то следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение на Варненския окръжен съд № 109/13.01.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 3583/2013 г., по частна касационна жалба с вх. № 3289 от 03.02.2014 г. на Р. Й. Г. от [населено място]. ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение на Варненския окръжен съд № 109/13.01.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 3583/2013 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :