Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                            № 57                                       гр. София, 11 март 2009 година                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова                            ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова                                                                                        Капка Костова                                                                                 при секретар Румяна Виденова и в присъствие на прокурора Стефка Бумбалова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 757/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. М. Т., чрез защитника му адв. Н, срещу постановената от Врачанския окръжен съд нова присъда № 1* от 09 октомври 2008 година, по внохд № 382/2008 година, след отмяна на присъда № 27 от 16 юли 2008 година на Врачанския районен съд, по нохд № 463/2008 година по описа на този съд. В касационната жалба е заявено отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се допуснато нарушение на процесуалните правила в дейността на въззивния съд по оценка и анализ на доказателствените източници, в т. ч. и гласните, в резултат на което са направени неверни изводи по фактите, довели до неправилни правни изводи и ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Т. Основното отправено до ВКС искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а алтернативното – за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим П. Т. участва лично и със защитника си адв. Н, който поддържа касационната жалба при направените в нея възражения и отправени искания. В представените писмени бележки посочва доводи в тяхна подкрепа. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваната нова присъда на въззивния съд е отменена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда и е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия П. М. Т. за това, че на 16. 11. 2007 година, в гр. В., е управлявал МПС – л. а. „Ф”, С 0686 ВР, след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 1.2 промила, а именно – 2.31 промила, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия Т. Жалбата срещу присъдата е неоснователна. Съдържанието на жалбата и писмените бележки на защитата сочат, че подсъдимият не е съгласен с оценката по същество, дадена от въззивния съд на доказателствените източници по делото като цяло и изведените в резултат на това факти, послужили като основа за постановяване на осъдителната присъда по посочената норма на закона. К. предлага собствената си интерпретация на доказателствата по делото, подсъдимият обосновава тезата си за незаконосъобразност на съдебния акт и пледира за недоказаност на обвинението по смисъла на чл. 303 от НПК. Извършената проверка от третата инстанция не констатира допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Основният спорен по делото въпрос касае авторството на деянието, оспорвано от подсъдимия Т. За установяване на това обстоятелство от първостепенно значение по делото, са събрани всички необходими доказателства. Техният анализ и оценка от с. на въззивния съд не разкрива игнориране или превратност, както твърди жалбоподателят. Показанията на свидетелите О не само че не са останали извън вниманието на съда, но са обсъдени изключително прецизно и детайлно, съпоставени и с други доказателства по делото, а именно: отразеното в съставения акт за установяване на административно нарушение (л. 4 от сл. д.) и липсата на възражения срещу него от с. на подсъдимия, съдържанието на протокола за медицинско изследване (л. 10), изложеното в обясненията на самия подсъдим, показанията на свидетелите Б, Н. и П. (л. 3 – 4 от мотивите на присъдата). При така направения анализ е нямало как да не бъдат констатирани съществуващите вътрешните и помежду им противоречия в показанията на свид. Огойски и в обясненията на подсъдимия относно времето на твърдяното пътуване до с. Д., престоят там, заявеното от тях собствено поведение непосредствено след станалото ПТП и твърде противоречивото му изясняване. Констатирани са и вътрешните противоречия в обясненията на самия подсъдим - така, същият е заявил пред въззивния съд (протокол от съдебно заседание от 09. 10. 2008 година), че родителите му в посоченото село н. телефони (стационарен и мобилни), че той рядко контактува с тях и че въпреки това те по някакъв начин, неустановено как, са го повикали тази вечер, за да им донесе спешно лекарства, но в същото време са спяли при пристигането му в селото (в този смисъл и показанията на св. О в с. з. на 23. 05. 2008 година). Обсъдени са по действителното им съдържание и показанията на свид. Ангелов, с оглед мястото, откъдето е констатирал станалото ПТП, съпоставени и с времето на съобщаването от негова с. за него, почти незабавното пристигане на дежурния екип и пр. От друга с. , надлежната оценка на показанията на свидетелите Б, Н. и П. и преценяването им като последователни и безпротиворечиви, подкрепени и от съдържанието на писмените доказателства по делото, са дали основание на въззивния съд да кредитира същите за достоверност, както и да откаже това по отношение на показанията на първите двама свидетели. Изобщо, цялостната оценка на доказателствената съвкупност е позволила на въззивния съд да формира по надлежен начин фактическите си изводи за това, че именно подсъдимият Т е управлявал собствения си автомобил след употреба на алкохол, като е причинил пътно-транспортното произшествие и именно като водач е останал на мястото до идването на екипа на МВР. Впрочем, такава е била и позицията на самия подсъдим непосредствено след инцидента – пред полицейските служители, при съставянето на АУАН, при издаването на талон за медицинско изследване и пр. Така че, от съдържанието на мотивите на присъдата е видно, че доказателствата, произтичащи от всички доказателствени източници, са проверени относно достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост и това дава възможност да се проследи от страните и от контролната инстанция начинът, по който е формирано вътрешното убеждение на съда. При надлежно установените факти по делото, законът е приложен правилно, защото съответствието между тях и правната им оценка обуславя законосъобразността на атакуваната въззивна присъда. Доколкото жалбоподателят оспорва ангажирането на отговорността си като цяло, съдът провери и конкретните й параметри и тежест, при което установи, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, в минималния, предвиден в закона размер от три месеца, при отлагане на неговото изтърпяване също за минимален изпитателен срок, не разкрива характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. То удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. Размерът на наказанието лишаване от правоуправление е съобразен с конкретната степен на алкохолно опиване на дееца и с идеята за реализиране на превенция в бъдещото му поведение. Отправеното от жалбоподателя искане за оправдаване по повдигнатото му обвинение също няма как да бъде удовлетворено, защото касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а от фактите и обстоятелствата, както са установени по делото, не следва извод за несъставомерност на деянието, поради което разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е неприложима. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Врачанския окръжен съд нова присъда № 1* от 09 октомври 2008 година, по внохд № 382/2008 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.