Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София, 17.03.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора К. И. изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 2032 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Й. Й. С. за възобновяване на ВНОХД № 193/2014 г. на Бургаския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 146/25.06.2014., с което е била потвърдена присъда № 31/31.01.2014 г. по НОХД № 3130/2013 г. на Бургаския районен съд. С тази присъда подсъдимият Й. Й. С. е бил признат за виновен в това, че на 14.08.2012 г., около 06.26 ч., в гр.Б., по [улица], управлявал л. а. „А.” с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда – 1, 35 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което на основание чл. 343б ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години, както и кумулативно на основание чл. 343г лишаване от правоуправление за срок от 1 година и 4 месеца. В искането на осъдения, поддържано в с. з. пред ВКС лично и чрез упълномощения му защитник, се изтъкват доводи за присъствие на основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. По същество се излагат съображения, че концентрацията на алкохол в кръвта не е била установена по надлежен ред поради неспазване на изискванията за нейното вземане, запечатване, транспортиране и съхраняване, поради което и деянието, за което е бил осъден се явява несъставомерно от обективна страна. На тази основа се претендира отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на СГС. Изтъкват се и доводи за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода с оглед наличните смекчаващи обстоятелства, както и поради неприлагане на чл. 55, ал. 1, т.2, б. „б” от НК. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество обаче, ВКС намери, че то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Централният въпрос от значение за съставомерността на деянието, а именно дали подсъдимият е управлявал автомобила си след като е употребил алкохол в концентрацията, установена по надлежен ред, е бил правилно разрешен. Противно на соченото в искането за възобновяване въззивната инстанция е обсъдила направените от защитата възражения за допуснати нарушения относно реда за установяване употребата на алкохол, излагайки подробни мотиви (вж. л. 43 от ВНОХД № 193/2014 г.). Това важи както за начина на вземане и запечатване на кръвната проба, така и за нейното транспортиране и последващо съхраняване до момента на предаването й за експертното изследване. Вярно е, че съдът е могъл да бъде далеч по-изчерпателен, съотнасяйки своите разсъждения към конкретните разпоредби от Наредба № 30/2001 г., които е отчел за спазени с незначителни отклонения. Не може обаче да се пренебрегне и факта, че защитата също не е обвързала своите възражения с цитиране на нарушените норми, който пропуск се наблюдава и в искането за възобновяване. ВКС не е инстанция по същество и няма правомощията да изследва цялостно правилността на съдебните актове, а само и единствено в рамките на направените доводи. Затова, ограничавайки своята проверка до тях, отчита за напълно неоснователен довода, че не било установено кръвният тест да е бил направен на пробата, взета от подсъдимия, както и че имало съмнения за нейното манипулиране и/или опорочаване по друг начин поради неправилно транспортиране и съхранение. Събраните по делото доказателства, правилно интерпретирани от двете съдебни инстанции недвусмислено са определяли, че след проведено медицинско освидетелстване кръвната проба е била взета в 7 ч. на 14.08.2012 г., предадена е била на ръка на св. С., който я е транспортирал до ОД на МВР – Бургас и предал в 9 ч., а същата е била изследвана в БНТЛ в 13.55 ч. Запечатването на пробата, предаването й за транспорт, получаването, както и съхранението при нужните температурни условия преди изследването, е било потвърдено от св. М., С. и Б.-Л., както и от приложените по делото копия от журнал на спешното отделение и дневници за получаване на пробите и тяхното изследване. Тези данни са индицирали за спазване на изискванията по чл. 7, т. 2 – чл. 18 от Наредба № 30/2001 г., с изключение на това транспортът да е бил осигурен от лечебното заведение и извършен с хладилна чанта съгласно чл. 15, изр. последно. Това отклонение не е съществено и не е от характер и степен да породи съмнение относно достоверността на резултата от проведеното химическо изследване на взетата проба кръв от подсъдимия, а оттук и да се счита, че надлежният ред не е спазен и деянието по чл. 343б ал. 1 от НК е несъставомерно. Същественото в случая е, че при получаване на пробите за анализ в лабораторията експертът ясно е отразил, че не са констатирани нарушения в опаковката, която е била пакетирана в присъствието на св. М. и С. (който не е актосъставител – вж. л. 8 от ДП). Не на последно място, данните по делото недвусмислено са сочели, че кръвната проба на подсъдимия С. е била единствената взета и изследвана на датата 14.08.2012 г. Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието (лишаването от свобода, отмерено на 5 месеца и отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за 3 години и кумулативното – лишаване от правоуправление за 1 година и 4 месеца) поради неприлагане на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б”от НК. Известно е, че за да намери приложение този текст е необходимо не само наличието на множество смекчаващи обстоятелства или поне едно изключително такова, но и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. В случая не се наблюдава нито една от посочените предпоставки. По този повод ВКС споделя изложените от Бургаския окръжен съд доводи без да счита за необходимо да ги преповтаря. В искането за възобновяване не се съдържат оплаквания за необсъдени по обем и значение смекчаващи обстоятелства, които да предпоставят по-различно разрешение за размера на наложеното наказание лишаване от свобода, като изобщо не се изтъкват такива, съотносими към кумулативното наказание лишаване от правоуправление. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. Й. С. за възобновяване на ВНОХД № 193/2014 г. на Бургаския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 146/25.06.2014., с което е била потвърдена присъда № 31/31.01.2014 г. по НОХД № 3130/2013 г. на Бургаския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: