Р Е Ш Е Н И Е №72 С о ф и я , 14 април 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 м а р т 2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 158/2016 година. Касационното производство е инициирано с касационна жалба от защитника на подсъдимия М. И. В. от Д. адв.Св.С. от САК против решение № 386 от 20.11.2015 г., постановено по ВНОХД № 796/2015 г. на Софийския апелативен съд с наведени всички касационни основания по чл.348, ал.1-3 от НПК и искане за отмяна на въззивния съдебен акт и първоинстанционната присъда и оневиняването му от касационната инстанция, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият В., лично и чрез новоназначения му служебен защитник адв.Пл.Д. от САК поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, като съобрази следното : Поради разделяне на досъдебното производство с постановление на прокурора от Районна прокуратура-Дупница от 28.03.2011 г., деянията, предмет на обвиненията по чл.117, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1, пр.2-ро от НК са били разследвани по досъдебно производство № 30/2011 г. по описа на РУП-Бобов Дол, а за това по чл.354а, ал.2, изр.2-ро, т.4 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК е било водено досъдебно производство № 107/2011 г. по описа на СДВР. Това е предопределило, след внасяне на обвинителни актове в първоинстанционните съдилища, образуването на две съдебни производства пред Районен съд-Дупница и пред Софийски градски съд. Първоначално е било образувано НОХД № 924/2011 г. по описа на Районен съд-Дупница, производството по което е било прекратено с разпореждане на съдията-докладчик от 21.09.2011 г. и делото е било изпратено за разглеждане на Районен съд-София на основание чл.36, ал.2 от НПК. След образуване на НОХД № 18173/2011 г. по описа на Районен съд-София, с протоколно определение от с.з. на 20.02.2012 г. съдебното производство е било прекратено поради констатирано съществено нарушение на процесуалните правила и делото е било върнато на Районна прокуратура-Дупница за отстраняването му. Внасянето наново на обвинителен акт е довело до образуване на НОХД № 12995/2012 г. на Районен съд-София, по което съдията-докладчик е съзрял бъдещи затруднения при призоваване и допълнителни разноски поради местоживеенето на много от свидетелите в района на Районен съд-Дупница и като е прекратил производството по делото, е поискал промяна на местната му подсъдност от ВКС на основание чл.43, т.1 от НПК. С определение № 123 от 04.09.2012 г. по ч.н.д.№ 1405/2012 г. на ВКС – І н.о. това становище е било възприето от касационната инстанция и делото е изпратено за разглеждане от Районен съд-Дупница, където е било образувано НОХД № 1232/2012 г. по описа на Районен съд-Дупница, по което до 29.10.2012 г. не е бил даден ход на съдебното следствие. Междувременно, на 14.02.2012 г. за деянието на подс.В., предмет на обвинението му по чл.354а, ал.2 от НК, е бил внесен обвинителен акт в Софийски градски съд и образувано НОХД № 761/2012 г., производството по което е било прекратено от съдията-докладчик с разпореждане от 15.02.2012 г. и делото е върнато на Софийска градска прокуратура за изясняване процесуалното развитие на делата по така описаните обвинения в двете прокуратури. След представяне на копие от постановлението на РП-Дупница за разделяне на двете досъдебни производства, в СГС е бил внесен същият обвинителен акт, довело до образуване на НОХД № 927/2012 г., а след четири открити съдебни заседания за проследяване процесуалното развитие на обвиненията срещу подс.В. по делата пред Районен съд-София и Районен съд-Дупница, с протоколно определение от с.з. на 15.10.2012 г. съставът на СГС е обединил съдебните производства по НОХД № 927/2012 г. на СГС и по НОХД № 1232/2012 г. по описа на Районен съд-Дупница и е постановил производството да продължи пред Софийски градски съд с оглед тежестта на обвинението по чл.354а, ал.2 от НК от компетентността на по-старшия градски съд. Това е било и основанието с определение № 624 от 29.10.2012 г. съдебното производство по НОХД № 1232/2012 г. на Районен съд-Дупница да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по компетентност (подсъдност) на Софийски градски съд за общо разглеждане на повдигнатите на подс.В. обвинения. С присъда № 303 от 27.11.2014 г. по НОХД № 927/2012 г. по описа на Софийския градски съд подсъдимият М. И. В. от Д., понастоящем живущ във В., е признат за виновен в това, че на 18.03.2011 г. в София, при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – амфетамин с нетно тегло 98,53 грама на стойност 2 955,90 лв и на основание чл.354а, ал.2, изр.2-ро, пр.последно, т.4 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъден на 4 години лишаване от свобода, като не му е наложено кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба в полза на държавата. Със същата присъда подс.В. е признат за виновен и в това, че по същото време и място държал без надлежно разрешително взривни вещества – 3 бр.капсул детонатори и на основание чл.339, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода. С присъдата подс.В. е признат за виновен и в това, че от неустановена дата в края на месец февруари 2011 г. до 18.03.2011 г. в Б. д.и в С. се приготвил да изготви взривно и запалително устройство, с което умишлено да умъртви чрез взривяване полицейския служител М. Г. М. – младши оперативен работник в РУП-Б. д. и на основание чл.117, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК наказанията за съвкупността от престъпления са групирани, като му е наложено общо наказание от 4 години лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанието лишаване от свобода е приспаднат срокът на предварителното му задържане от 28.03.2011 г. до 22.01.2013 г. В тежест на подсъдимия са възложени направените по водене на делото разноски в размер на 1 134,06 лева. Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който я е атакувал с въззивна жалба от защитника му адв.С. с оплаквания за нейната необоснованост, процесуална и материалноправна незаконосъобразност и искане за отмяната й и оневиняването му от апелативната инстанция по всички възведени му обвинения, но с въззивното решение същата е потвърдена изцяло. Бланковата касационна жалба от защитника адв.С., допълнена на основание чл.351, ал.3 от НПК след дадени му указания по реда на ал.4, т.1 на чл.351 от НПК, визира всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за постановяване на решение от ВКС за оправдаването на подсъдимия по всички предявени му обвинения. След отвеждане на първоначално назначения служебен защитник на подсъдимия, новоназначеният такъв адв.П.Д. поддържа жалбата по изложените в същата и допълнението й съображения с две алтернативни искания за отмяна на решението и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка, поради което е допустима, а разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Изложеното по-горе процесуално развитие на делото не бе самоцелно, а с цел проследяване обективното провеждане на разследванията по отделните досъдебни производства, по които, след обединяване на съдебните производства, се е стигнало до осъждане на касатора по всички предявени му обвинения. Срещу това той възразява с доводи за предубеденост на разследващия орган и манипулиране на доказателства, за предоверяване от съда на показанията на заинтересовани от осъждането му полицейски служители и на незаконосъобразно мотивирани свидетели, включително и със занижена свидетелска годност, за възприемане на факти въз основа на предположения, оспорвайки авторството си както в подготовка на убийството на св.М., така и съпричастността си към намерените в квартирата в София взривни вещества – 3 бр.капсул детонатори и високорисково наркотично вещество – амфетамин, заради което претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, с поддържана от защитника му алтернатива за оправдаването му от касационната инстанция при така установените факти по делото. Първоначалното разделяне на разследването на две досъдебни производства, с известна уговорка за процесуалната му целесъобразност, е позволило разследващите органи да се концентрират върху по-тесен предмет на доказване и до събиране на доказателства за проверка на твърденията на подс.В., за да се изяснят причините и мотивите му за извършване на деянията, включително психическото му състояние и характерови особености. Обединяването впоследствие на делата е дало възможност на решаващия съд да ги провери в съдебната фаза на процеса, като ги е анализирал съвкупно с цялата доказателствена съвкупност и според действителното им съдържание. Неудовлетворението на жалбоподателя от аналитичната му дейност по установяване на обстоятелствата от кръга по чл.102 от НПК не отчита изложените от апелативния съд ясни, убедителни и категорични съображения по формиране на вътрешното му убеждение както по фактите, така и по приложимото право. Касаторът В. чрез защитниците си коментира превратно някои затруднения при осигуряване на посочените от него „ключови” свидетели, като загърбва положените от съда усилия за непосредствения им разпит. Така, след обявяване на св.Н.Г., станал от „анонимен” в „явен” свидетел, за общодържавно издирване за принудителното му довеждане, се е установило, че той се укрива с цел да не търпи наложено му наказание за извършено тежко умишлено престъпление, а не защото така бил посъветван от „местните органи на МВР” за реализиране на „целенасочена репресия” срещу подсъдимия. Съдът е отделил специално внимание за проверка на депозираните пред съдия на ДП негови показания чрез съпоставката им с тези на св.Т.И. и разпознаването на В. от нея, на св.М.Г. и св.Ив.Р., протоколите за личния му обиск, за обиск и претърсване в ползваната само от него стая в дома на св.И. и показанията на поемните лица св.А.С. и св.А.Бизьокова, писмата от А. „Н.-к”-С. и от „Б. п.”- за превеждани суми на майката на В. С. М.. По същия начин съдът се е отнесъл и към показанията на св.И.Т., чиито физически и психически възможности да свидетелства са проверени чрез СПЕ и чрез показанията на св.И.С., а автентичността на отправения от него сигнал за готвен атентат срещу св.М. от страна на В. е проверен чрез СТЕ и показанията на св.И.П.. Насочеността на подсъдимия към снабдяване с взривни вещества, с компоненти за изготвяне на запалителни смеси е установена и от показанията на св.Г.Л., с когото на ДП по искане на обвиняемия тогава В. е била осъществена и очна ставка, но която не е довела до търсения от него резултат, а разпитът на свидетеля пред СГС е утвърдил впечатлението на съдебния състав в тяхната правдивост, съотнасяйки ги и с данните, добити от ВДС по приложените СРС. Последните изобщо се подминават от касатора и защитниците му, доколкото те са неудобни за изясняване на отношенията му със св.Г. за снабдяването му с телефонен кабел, открит при обиска в квартирата му, за пласиране на наркотично вещество не за първи път. Съответно, без коментар от защитата са подминати изводите на многобройните СТЕ, СХЕ, ФХЕ, разпечатките от интернет, също открити при обиска на квартирата му с „рецепти” за изготвяне на взривни и запалителни смеси, целта за използването на които е изяснена в показанията на посочените свидетели Т., Л., Г.. Свързано с показанията на първия, неоснователно е и възражението за липсата на „сериозна подготовка” от подс.В. поради негодността на капсул детонаторите за електро взривяване, тъй като именно той (св.Т.) е сигнализирал на тел.112 за намеренията на касатора да убие св.М. и именно той е могъл да ги преработи, но не по начина, поискан от него, а с цел да предотврати извършване на деянието, за да „не си сложи грях на душата”, което очевидно е сторил. ВКС намира, че двете инстанции по фактите са изпълнили в пълнота задълженията си да изследват обективно, пълно и точно събраните по делото доказателства, проверили са процесуалната изрядност на приложените доказателствени способи за събирането им, изразили са ясно и категорично защо дават вяра на кредитираните от тях свидетелски показания и защо отричат истината да е в обясненията на подсъдимия, като с основание въззивният съд е утвърдил въз основа и на собствен доказателствен анализ възприетите от градския съд фактически обстоятелства. Той е отговорил убедително и законосъобразно и на наведените му от защитника доводи във въззивната им жалба и допълнението й, голяма част от които, с оглед наведените касационни основания, се развиват пред ВКС и с които отговори настоящият съдебен състав се солидаризира и не смята на повтаря. С това са изпълнени в пълнота задълженията на апелативния съд по чл.339, ал.2 от НПК и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане, още по-малко на първоинстанционния съд, а с оглед на правилно установените факти няма как да бъде уважено и искането в касационната жалба за оправдаване на подс.В. по което и да било предявено му обвинение. Касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК се свързва от жалбоподателя единствено с изводите на съда за авторството на деянията в лицето на подс.В., без да се развиват конкретни доводи против квалификация на всяко отделно деяние. При правилно очертаната фактическа рамка на осъществяването им са установени всички елементи от обективната и субективна страна на престъпленията по чл.354а, ал.2, изр.2-ро, пр.последно, т.4 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК, чл.339, ал.1 и чл.117, ал.1 от НК, поради което е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Не е налице визираното в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за корекция на обжалваното решение. Явната несправедливост на наложените на подс.В. поотделно и като общо за съвкупността от престъпления наказание се обосновава отново на основата на воденото „на место ниво с репресивна насоченост” досъдебно производство, при „перманентно предварително задържане” и „в неразумни срокове”, довело до поражения на здравето и психиката му с оглед и на възрастта му, и като твърде закъсняло във времето, поради което в този му размер се явявало като „незаконна саморазправа”. Така изложените обстоятелства относно продължителността на наказателното производство и на задържането на жалбоподателя са изрично отчетени от съдилищата и са преценени като изключителни за компенсирането му с определяне на размера на дължимото му се наказание за най-тежко наказуемото престъпление по чл.354а, ал.2 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК под законовия минимум и без налагане на кумулативно предвиденото наказание глоба, а това наказание се явява и като определящо размера на общото наказание за трите престъпления, извършени от него. И за посоченото престъпление, и за останалите са съобразени всички налични смекчаващи отговорността му обстоятелства, но като не са подминати и отегчаващите такива – минало осъждане по чл.339, ал.1 от НК, реалната опасност същият да пристъпи към осъществяване на замисленото убийство с подготвяните от него взривни и запалителни смеси, упоритостта му да си набави в тази насока на всяка цена необходимите материали, движещите го мотиви. Правилно за престъпленията по чл.339, ал.1 от НК и по чл.117, ал.1 от НК е отречена възможността за приложението на чл.55 от НК, доколкото предвидените в тези норми наказания и в най-ниския им размер не се явяват явно несправедливи и индивидуализираните по размер са достатъчно адекватни за постигане целите на чл.36 от НК. ВКС не намира основание за намаляване както размера на отделните, така и на общо наложеното на основание чл.23, ал.1 от НК наказание за осъществените от касатора престъпления, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за изменение на атакуваното въззивно решение, при липса на явно несъответствие на наказанието на обществената опасност на деянията и на дееца. Същото следва да бъде оставено в сила, а жалбата на защитника на подс.В., като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 386 от 20.11.2015 г., постановено по ВНОХД № 796/2015 г. от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :