Р Е Ш Е Н И Е   № 415       София, 12.07.2010 година         В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А           ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети май две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           ВЕСКА РАЙЧЕВА               при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 515 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1* от 14.08.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1* от 04.12.2008 година по гр.д. № 1638/2008 година на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1, т.1 КТ, предявени от Й. В. С. от гр. В. против О. “З”, гр. В. за присъждане на обезщетение за претърпяна имуществена вреда от неиздаване на необходими документи за пенсиониране в размер на по 150 лева месечно за периода от 01.06.2004 г. до 01.09.2006 г., както и обезщетение в размер на 6000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени напрежение, притеснения и унижения поради неиздаване на документите. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос за точното приложение на чл. 226, ал.3 вр. с ал.1, т.1 КТ вр. с чл. 73, ал.1 КСО, чл. 94 КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от 01.01.2003 г. Съгласно чл. 226, ал.1, т.1 КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. В кръга на документите, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение са документите за осигурителен (трудов) стаж и за прекратяване на осигуряването; за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до датата на пенсионирането, които документи, съгласно чл. 2 от Наредбата за пенсиите за осигурителен стаж следва да бъдат приложени към писменото заявление до Националния осигурителен институт за отпускане на лична пенсия. Съгласно чл. 2, т.1.1. от Наредбата за пенсиите, същите документи, с изключение на документите за прекратяване на осигуряването се представят и при заявление за отпускане на пенсия поради общо заболяване и при пенсиите за трудова злополука или професионална болест. Съгласно чл. 94, ал.1 КСО, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Съгласно чл. 94, ал.2 КСО, пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). От анализа на посочените текстове следва, че придобилият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за инвалидност, може да подаде заявление за отпускане на пенсията само при наличие на документите по чл. 2 от Наредбата за пенсиите, които следва да бъдат издадени от работодателя му. Несвоевременното издаване на тези документи, лишава заявителя да получи пенсия от датата на придобиване на правото (чл. 94 КСО), поради което работодателят дължи обезщетение на основание чл. 226, ал.1, т.1 КТ за вредите, които придобилия право на пенсия е претърпял от несвоевременното подаване на заявление с приложени към него документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите. Това обезщетение, съгласно чл. 226, ал. 3, изр. 1-во КТ, обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието, че трудовото правоотношение между Й от гр. В. и О. “З”, гр. В. е било прекратено от работодателя на 07.01.1999 г. на основание чл. 328, ал.1, т. 3 КТ; че след прекратяване на трудовия и договор, ищцата се е чувствала непълноценно, влошило се е здравословното и състояние, а с експертно решение от 01.06.2004 г. и е била определена 50 % намалена работоспособност поради заболявания исхемична болест на сърцето; ангина пекторис; хронична левостранна сърдечна недостатъчност; хипертонична болест 3 стадий. С молба от 25.10.2004 г., Й. С. е поискала от ответното дружество да и бъде издадено удостоверение за трудовия и стаж и доходите и за периода на времетраене на трудовото и правоотношение, каквото не и е било издадено от ответника. Ищцата не е подавала документи за отпускане на пенсия поради инвалидност или поради наличие на осигурителен стаж и възраст. Въз основа на така установените факти, въззивният съд е приел, че не са установени вреди, резултат от неиздаване от страна на работодателя на документи, свързани с трудовото правоотношение между страните. Приел е, че липсва причинна връзка между евентуално пропуснатите от ищцата ползи от неполучена пенсия за инвалидност през процесния период и бездействието на ответника, тъй като не е установено, че ищцата е направила искане за отпускане на пенсия и такава и е била отказана поради непредставяне на доказателства във връзка с трудовия и осигурителен стаж. Съдът е приел, че дори и да е налице отказ за отпускане на пенсия поради непредставяне на необходимите документи, то размера на имуществената вреда не е установен, т.е. не е установен размера на пенсията, която ищцата би получавала през процесния период, което обуславя неоснователност на претенцията и за имуществени вреди. Приел е, че не са установени и твърдените морални вреди, причинени от неиздаване от ответника на документите, удостоверяващи факти, свързани с трудовото и правоотношение, поради което обективно съединените искове с правно основание чл. 226, ал.1, т.1 КТ за присъждане на обезщетение за претърпяна имуществена вреда от неиздаване на необходими документи за пенсиониране в размер на по 150 лева месечно за периода от 01.06.2004 г. до 01.09.2006 г., както и обезщетение в размер на 6000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени напрежение, притеснения и унижения поради неиздаване на документите, са отхвърлени като неоснователни. В касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд, постъпила от Й. В. С. се поддържа, че въззивният съд е формирал изводите си в нарушение на чл. 226, ал. 3 вр. с ал.1, т.1 КТ, тъй като настъпването на вредите от несвоевременното издаване на необходимите документи за пенсиониране е установено по безспорен начин. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Изводът за липса на причинна връзка между настъпилите за ищцата имуществени и неимуществени вреди от неполучаването на пенсия през процесния период и поведението на работодателя са неправилни, формирани в нарушение на чл. 226, ал.1, т.1 КТ вр. с чл. 1 и чл.2 от Наредбата за пенсиите. Неправилен е изводът, че пропуснатите от ищцата ползи от неполучена пенсия за инвалидност не са във връзка с бездействието на ответника, поради това, че ищцата не е направила искане за отпускане на пенсия, нито такава и е била отказана поради непредставяне на доказателства във връзка с трудовия и осигурителен стаж. Съгласно чл.1 от Наредбата за пенсиите, пенсиите и добавките към тях се отпускат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи, т.е. придобилата право на пенсия служителка е можела да подаде заявление за отпускането и само при наличие на документите по чл. 2 от Наредбата за пенсиите, които не са били издадени от работодателя и. Проявеното от ответника бездействие е в пряка причинна връзка с понесената от ищцата вреда от неполучена пенсия за процесния период, поради което изводът за неоснователност на претенциите по чл. 226, ал.1, т.1 КТ е неправилен. В нарушение на чл. 130 ГПК (отм.) е и изводът, че дори и искът да е установен в своето основание, то следва да се отхвърли поради липса на достатъчно данни за неговия размер. Допускането на експертиза в производството по иск, установен в своето основание е следвало да се извърши по почин на съда, който е следвало да формулира и задачата на експертизата, съобразно изводите си на каква база следва да се изчислят претендираните пропуснати ползи – т. 10 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. ОСГК ВКС. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в частта му по иска с правно основание чл. 226, ал.1, т.1 КТ за имуществени вреди за периода от 01.06.2004 г. до 01.09.2006 г.. В частта му по претенцията за неимуществени вреди, въззивното решение, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. От доказателствата по делото е установено, че с молба от 25.10.2004 г. ищцата Й е поискала от работодателя и О. “З”, гр. В. да и бъде издадено удостоверение за трудовия и стаж и доходите и за периода на времетраене на трудовото и правоотношение.становено е, че исканите документи не са били издадени от ответника.становено е, че към момента на подаване на молбата, ищцата е била освидетелствана като инвалидизирана с трайно намалена работоспособност с 50 % (решение № 1* от 01.06.2004 г. на ТЕЛК при МБАЛ “Св. Анна”, гр. В., което и е давало право на пенсия за инвалидност по чл. 72 КСО.становено е, че липсата на доходи се е отразявала тежко върху психиката на ищцата; чувствала се е непълноценно (показанията на свидетеля Р); че в същия период ищцата е страдала от заболявания, засягащи сърдечно-съдовата система, налагащи спокоен начин на живот, без отрицателни емоции и психострес (медицинска експертиза от 18.10.2007 г.), каквито условия за живот не е могла да има поради липсата на доходи от полагаемата и се пенсия и необходимост да отправя молби за съдействие за издаване на необходимите и документи от работодателя до различни институции (писмо изх. № 9* от 04.04.2005 г. на РУ “Социално осигуряване”, гр. В. писмо изх. № 9* от 19.04.2005 г. на Министерство на земеделието; писмо изх. № 9* от 28.03.2005 г. на Агенция за следприватизационен контрол; писмо изх. № 94ЙЙ/44 от 03.06.2005 г. на Министерство на труда и социалната политика) – действия, свързани с разход на психически сили и енергия за получаване на дължимо и се право. Така установените факти обуславят извод, че предявената претенция от ищцата Й за неимуществени вреди, причинени от неиздаване на необходимите и документи от работодателя е основателна. Предвид продължителния период, в който ответното дружество не е изпълнило задължението си да предостави на ищцата документи, необходими и за отпускане на пенсия, съответно за реализиране на следващ и се ежемесечен доход; възрастта на ищцата (родена на 16.02.1948 г.) и здравословното и състояние, съдът намира, че обезщетението за морални вреди следва да бъде определено в размер на 5000 лева, които следва да се присъдят на основание чл. 226, ал.1, т.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 29.09.2006 година. Дължимите на основание чл. 78, ал.1 ГПК съдебни разноски следва да се присъдят от въззивната инстанция с оглед крайния изход на делото, съобразно уважената част от иска. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение № 1* от 04.12.2008 година по гр.д. № 1638/2008 година на Варненски окръжен съд. ОСЪЖДА О. “З”, гр. В., УЛ. “Стефан Стамболов” № 3 да заплати на Й. В. С. от гр. В., ул. “. № 8, с ЕГН ********** на основание чл. 226, ал.1, т.1 КТ сумата 5000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.09.2006 г. до окончателното и заплащане, като отхвърля иска за разликата до предявения му размер от шест хиляди лева. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд в частта му по предявения от Й. В. С. от гр. В. против О. “З”, гр. В. иск с правно основание чл. 226, ал.1, т.1 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неиздаване на необходими документи за пенсиониране за периода от 01.06.2004 г. до 01.09.2006 г. Решението не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: