Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр. София, 20 януари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари, през две хиляди и дванадесети година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ:КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 3038/2011г. Производството е образувано при условията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, по искане за възобновяване на осъдения П. П., подадено чрез упълномощения му адвокат срещу постановеното на 10.10.2011г. решение на Софийски градски съд, по внохд №2838/2011г., с което е потвърдена присъда от 16.02.2011г., по нохд №2705/2010г. на Районен съд-София. С визирания първоинстанционен съдебен акт, П. М. П. е признат за виновен в извършено на 08.01.2008г., в гр.София, престъпление по чл.325, ал.1 от НК и ангажирана неговата отговорност, чрез налагане на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при ОБЩ режим на изтърпяване, в ЗАТВОР. В депозираното искане на осъденото лице се релевират оплаквания за нарушения на процесуалния и материален закон, и за явна несправедливост на определената наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Поставя се акцент на несъответността на съдържанието на атакуваното решение на предписанията на чл.339, ал.1 и 2 от НПК, изразяваща се в непълнота в обстоятелствената му част и в липса на мотиви по направените от защитата на П. П. пред въззивния състав доводи и възражения. Излагат се съображения за недоказаност на инкриминираното от прокурора деяние, последица от игнориране на свидетелските показания на Ц. Ц. и А. Д., и за престъпна несъставомерност на неправомерния акт. Аргументира се и пренебрегване на фактическите данни по делото за личността на осъдения, при индивидуализация на наказателната отговорност. При условията на алтернативност се предлага отмяна на въззивния съдебен акт по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски градски съд или оправдаване на осъденото лице по повдигнатото срещу него обвинение по чл.325, ал.1 от НК. В съдебно заседание на 17.01.2012г. осъденият П., редовно уведомен не се явява пред ВКС. Неговите процесуални права и законни интереси се охраняват от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава становище за неизпълнение на задълженията по чл.339 от НПК от въззивната инстанция, обективирано в лишени от конкретика декларации в постановеното решение, и налагащо връщане на делото на Софийски градски съд за повторно гледане. Искането на осъдения е допустимо за разглеждане в настоящата съдебна процедура, проведена при процесуалния регламент на чл.419-чл.426, Глава тридесет и трета от НПК, като преценено в контекста на изложените доводи, е и основателно. Атакуваното по реда на извънредния способ за съдебен контрол решение не отговаря на изискванията на чл.339 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната норма законодателна воля обосновава категорично заключение за установен стандарт на въззивния акт, като форма и съдържание. В обсега на възложените задължения на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствената си позиция по релевираните оплаквания, базираща се на формираното въз основа на доказателствената съвкупност вътрешно убеждение. При постановяване на нова въззивна присъда са приложими очертаните в чл.чл.301 и 305 от НПК правила, предписващи произнасяне по въпросите-извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказателната санкция; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер, като предложи съответната подкрепяща го аргументация. Изготвеният от въззивната инстанция съдебен акт №1140/10.10.2011г. възпроизвежда описаната от първостепенния съд фактология на инкриминираното деяние, в извършването на което е обвинен П. П.. Акцентираните от защитата на осъдения П. доводи, отнасящи се до визираната в жалбата и развита в хода на пледоарията пред въззивния съд необоснованост, обаче са игнорирани и лишени от необходимия коментар. Пренебрегнати са и възраженията за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения при обсъждането и оценката на доказателствения материал, индициращи на налични сериозни противоречия в свидетелските показания на И. Т., Т. Я. и А. Д., като изложените в атакуваното решение мотиви се изчерпват с характеризиращо се с изключителна схематичност и словна пестеливост изявление, че „доказателственият анализ е в съответствие с процесуалните изисквания, правилата на формалната логика и житейския разум”, поради което „въззивният съд не намира основание да коригира изводите на първата инстанция”, съставляващо голословна декларация. Аналогичен процесуален подход е демонстриран и при интерпретация на проблематиката, свързана с правоприлагането на материалния закон, като в очертаната насока отсъстват каквито и да било съображения за обективната и субективна престъпна съставомерност на инкриминираното поведение. Липсват нужните конкретика и изчерпателност, и при разглеждане на оплакванията за прекомерна завишеност на определената санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, преценена с фрагментарни и неясни аргументи като справедливо отмерена с оглед обремененото съдебно минало на П.. При инстанционния контрол, съблюдавайки императивните предписания на чл.чл.13 и 14 от НПК, и в рамките на предоставените му процесуални правомощия, въззивният съд /втора първа инстанция по същество/ е длъжен внимателно да провери правилността на постановената присъда и задълбочено да изследва основателността на релевираните в жалбата или протеста оплаквания, като очертаната мисловна дейност следва да бъде словно обективирана по надлежния начин в мотивите на решението. Непълнотата във фактическите и правни съображения на съдебния акт, тангираща с липса на мотиви по направените в жалбата доводи и възражения, препятства възможността на касационната инстанция да реализира контрол за спазването на предявените към въззивния съд процесуални задължения. Очертаното процесуално нарушение безспорно опорочава постановеното решение и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото неминуемо накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем охрана на своите интереси, чрез достъп до съд и разглеждане на депозираните от тях жалби или протест, по реда на инстанционната проверка. Съгласно чл.6, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, всяко лице има право на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, който да гледа делото му и след това да се произнесе по наказателното обвинение от фактическа и правна гледна точка, като съобразността с тази разпоредба трябва да се преценява в обхвата на наказателното производство от започването до неговото финализиране, включващ и правото на обжалване. В контекста на установения в чл.6, т.1 от КЗПЧОС и разискван в настоящия казус нормативен регламент, практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е константна и последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценното упражняване на правото на обжалване. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса.1 Констатираните сериозни недостатъци в съдържанието на атакувания въззивен акт илюстрират незачитане на лимитираната национална и международна уредба, и на практиката по нейното приложение от Софийски градски съд, като налагат отстраняването им чрез реализиране на предвидената в чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, компетентност на ВКС в рамките на извънредния контрол – отмяна на обявеното по внохд №2838/2011г. и влязло в сила решение, и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА внохд №2838/2011г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ въззивно решение №1140/10.10.2011г., постановено по внохд №2838/2011г., по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да се изпълнят указанията в обстоятелствената част на решението. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. __________________________________________________________________ 1.Решение от 27.02.1980г. по делото Де Веер срещу Белгия, Решение от 16.12.1992г. по делото Хаджианастасиу срещу Р Гърция, Решение от 21.02.2002г. по делото Сипавичюс срещу Л. , Решение от 08.06.2006г. по делото В.М. срещу България.