6 Р Е Ш Е Н И Е № 60165 [населено място], 12.01.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1372 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на "Корпоративна търговска банка" АД /в несъстоятелност/ против решение № 2608/13.12.2017г. по т.д.№ 4421/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение № 1113/13.06.2017г. по т.д.№ 3880/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VI - 20 състав за отхвърляне на предявения от синдиците на "КТБ" АД / в несъстоятелност / иск с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН, за обявяване относителната недействителност на изявление за прихващане, извършено от „Вили Вист“ ЕАД на 30.10.2014г. с активно вземане, придобито по договор за цесия, сключен с „Първа инвестиционна банка“АД, и пасивно вземане, произтичащо от договор за кредит от 10.10.2003г., до сумата от 10407000лв. и за осъждане на банката да заплати сумата от 416 280лв.- дъжавна такса. В касационната жалба и в открито съдебно заседение касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение. Счита, че следва за приложима да се приеме редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН /обн., ДВ, бр.98/2014г./. В противен случай се създава привилегировано положение за някои кредитори /извършили прихващания с цялото си вземане/, чиито вземания се удовлетворяват изцяло, като се избягва реда по чл.94 ЗБН. Въззивният съд не се е произнесъл по предявения евентуален иск по чл.59, ал.3 ЗБН. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска по чл.59, ал.5 ЗБН. Ответникът по касационната жалба „Вили Вист“ЕАД не е подал писмен отговор. Третото лице-помагач на страната на ответника – „Първа инвестиционна банка“АД, е подало писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. В съдебно заседание становището се поддържа. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. /обн. ДВ бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./? Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. От синдиците на „Корпоративна търговска банка”АД (н) (КТБ) е предявен един иск и той е с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, чл.59, ал.3 ЗБН и чл.59, ал.2 ЗБН. Предмет на делото е прогласяване недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката на извършено от „Вили Вист”ЕАД на 30.10.2014г. прихващане с активно вземане, придобито по договор за цесия, сключен с „ПИБ“АД, и пасивно вземане, произтичащо от договор за кредит от 10.10.2003г., до сумата от 10407000лв. Въззивният съд се е произнесъл по иск за прогласяване недействителността на процесното прихващане предвид извършването му от ответника след началната дата на неплатежоспособност на банката - 20.06.2014г. Съставът на САС е изтъкнал, че с нормата на чл.59 от ЗБН е дадена специална уредба на действието, респективно недействителността на прихващанията, извършени от или по отношение на банка в несъстоятелност. Изложил е съображения, че нормата на чл. 59 от ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал. 1 на същата разпоредба, респективно по прогласяване недействителността на действията по извършени извънсъдебни прихващания в хипотезите на ал.3 и ал.5 на същата разпоредба. Посочил е, че новите материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при тяхното действие юридически факти, като обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична законова разпоредба – чл.14 от ЗНА. Изтъкнал е, че за да действа новият граждански закон спрямо възникналите преди влизането му в сила правоотношения, е необходимо законодателят изрично да му придаде обратна сила. Констатирал е, че спорните отношения по извършеното от ответника прихващане с изявление от 30.10.2014г., достигнало до банката на същата дата, са осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г., обнародван с ДВ бр.98 от 28.11.2014г. Посочил е, че с разпоредбата на параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено той да влизе в сила от обнародването му в ДВ /28.11.2014г./, като предвид избрания от законодателя подход, изрично разписан в нормата на параграф 12 от ПЗР на закона, на приетите нови материалноправи норми не е придадено обратно действие по смисъла на чл. 14 от ЗНА, и напротив разписаното законодателно решение е законът да влиза в сила от датата на публикуването му в ДВ. С оглед това съдът счита, че новата разпоредба намира приложение само за възникналите след влизането й в сила правоотношения и факти, но не и по отношение на заварените като вече възникнали такива, както и по отношение на вече настъпили правни последици от юридическите факти – в случая осъщественото чрез прихващането погасяване на насрещните вземания до размера на по - малкото от тях. По тези съображения въззивният съд е стигнал до извода, че при преценка за действителност на процесното прихващане, следва да се приложи действалият към датата на извършването на прихващането материален закон, или нормата на чл. 59 от ЗБН в редакцията й преди изменението й с ДВ бр. 98/2014г. в сила от 28.11.2014г. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в приложимата й редакция, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. С оглед изложеното съдът е приел предявения иск по чл. 59, ал.5 от ЗБН за неоснователен. По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: Към датата извършване на спорното прихващане, редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН е: „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения”. След тази дата, законодателят е изменил (ДВ бр.98 от 28.11.3014 год.) разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, като новата редакция гласи: „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1.” Искът е предявен на 13.05.2017г. и се основава на новата (към този момент) редакция на закона, като ищцовата теза е, че именно тя е приложима. Посочил е, че дори да се приеме, че приложима е предходната редакция, то и в този случай искът би бил основателен. За да отхвърли този иск, СГС е счел, че приложима е редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН преди изменението и от 28.11.2014 год., а според нея, недействителни са прихващанията, извършени от длъжника в смисъл „несъстоятелния длъжник”, но не и от неин кредитор. След постановяване на въззивното решение с § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018 год.), законодателят е придал обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията и от 28.11.2014 год. След депозирането на касационната жалба и образуването на настоящето дело на ВКС, със свое Решение № 8/27.05.2021 год. по к.д.№ 9/2020 год., КС на РБ е приел, че разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018 год.) е противоконституционна. От това следва отговорът на поставения правен въпрос, а именно, че при предявен по реда на чл.62, ал.1 ЗБН иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН за оспорване законосъобразността на прихващания, извършени преди промяната, обнародвана в (ДВ бр.98 от 28.11.2014 год.), приложима е тази редакция на закона, която е била актуална към датата на тяхното извършване. По основателността на жалбата: С оглед отговора на правния въпрос, следва да се прецени правилността на въззивното решение спрямо редакцията на закона към 30.10.2014 год., цитирана по-горе. Основният спор по прилагането и произтича от тълкуването на термина „длъжник” оттам – нейния обхват спрямо страната, инициирала прихващането, което е предмет на този спор. Въпросът дали прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособност е вторичен и произнасяне по него се дължи в случай, че се прецени чия инициатива за прихващане в този период би била недействителна. Независимо, че едната от страните по прихващането е в производство по несъстоятелност и предназначението на иска е за попълване масата на несъстоятелността – разд.ІІІ ЗБН, преценката на материалното правоотношение се извършва по правилата на квалифициращия го закон – в случая чл.103-104 ЗЗД. При прихващането, всяка от насрещните страни има качеството и на кредитор и на длъжник и всяка от тях е легитимирана да отправи изявление за прихващане. В случая, това е сторил „Вили Вист”ЕАД в качеството му на кредитор по цедираното вземане спрямо длъжника КТБ и няма спор, че активното вземане е било изискуемо. Няма спор, че длъжникът по това вземане КТБ, е имал качеството на кредитор на „Вили Вист”ЕАД по насрещни (пасивни) компенсируеми вземания, т.е. материалните предпоставки за възникване на погасителния ефект по чл.104 ал.2 ЗЗД са били налице. Спорът, както бе посочено по-горе, е относно това, дали „Вили Вист”ЕАД е имал качеството на длъжник по смисъла на ал.5 на чл.59 ЗБН редакцията на закона към 30.10.2014г. год.) в който случай прихващането би било обхванато от недействителността, въведена с тази норма. Становището на СГС, обусловило извода му за неоснователност на иска е, че няма как законодателят да е въвел понятието „длъжник” по отношение на кредитора по активното вземане, който изрично е обозначен именно като кредитор спрямо подлежащите на разпределение суми. Счел е, че с това понятие по-скоро е обозначен несъстоятелният длъжник. Настоящият съдебен състав счита, че семантичното тълкуване на СГС в частта дали ответникът по иска има качеството на длъжник е правилно. Не може, еднозначно, обаче да се приеме, че под „длъжник” законодателят е имал предвид банката. Тя наистина е длъжник по активното вземане, бидейки кредитор по пасивното такова. По-скоро се касае за недобра законодателна техника – фриволно боравене с понятията длъжник/кредитор, която е довела до такава неяснотата на разпоредбата, правейки я практически неприложима. И в двата случая, обаче, понятието „длъжник” не може да се свърже с кредитора по активното вземане, независимо от това каква е била действителната воля на законодателя, тъй като тази воля е облечена в словесно изразяване, несъвместимо с базови категории в правото. Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че искът с правно основание чл.59 ал.5 (изм.) ЗБН е неоснователен, който резултат съвпада с въззивното решение. Неоснователно е оплакването, че САС не се е произнесъл по надлежно предявения иск с правно осн. чл.59, ал.3 ГПК. От значение в случая е по какъв иск се е признесъл СГС по т.д. № 3880/2016г. Видно от решение № 1113/13.06.2017г. по т.д.№ 3880/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VI - 20 състав първоинстанционият съд се е произнесъл единствено по иск с правно осн.чл.59, ал.5 ЗБН, но не и по чл.59, ал.3 ЗБН. Ако е бил налице пропуск от страна на съда да се произнесе по цялото искане на ищеца последният разполага с възможността да поиска допълване на решенитето, която не е била упражнена. На осн. чл.62, ал.2 ЗБН държавната такса от 208 140лв. за разглеждане по същество на касационната жалба и 30лв. за допускане на касационно обжалване следва да е за сметка на масата на несъстоятелността на „КТБ“АД/н/. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2608/13.12.2017г. по т.д.№4421/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. ОСЪЖДА „КТБ“АД/н/ да заплати по сметка на ВКС сумата от 208170 лв. държавна такса за касационна инстанция, на осн. чл.62, ал.2 ЗБН. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: