Р Е Ш Е Н И Е   № 1 София, 12.04.2010 година                               В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на  осемнадесети януари  две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                  ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА     при  участието на секретар  изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 3512 /2008  година, образувано по описа на I отделение, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290-293ГПК.   Б. Х. Й. от гр. Б. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо IV-119 от 02.07.2008 година, постановено по гр.д. Nо 151/2008 година на Бургаския окръжен съд. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците Т. Х. М. и Ф. Х. В., с който се поддържа , че доводите по касационната жалба по съществото на спора са неоснователни. Състав на ВКС - първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение и с оглед на рамката , в която е допуснато касационното обжалване , а именно по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , намира : С обжалваното решение, въззивният съд е отменил решение на районен съд, в частта по отхвърления иск по чл. 26 ал.1 ЗЗД , заявен от Т. Х. М. и Ф. Х. М. срещу Б. Й. и Х. Т. М. и е постановено ново решение , с което е прогласена нищожността на сделката по НА Nо 114/2005 г. за дарение на 1/6 идеална част от недвижим имот на основание чл. 226 ал.3 ЗЗД във вр. чл. 26 ал.1 предл.1 ЗЗД. Със същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция по уважения иск на Т. М. и Ф. М. по чл. 33 ал.2 ЗС. Материално правният въпрос, касаещ основанията и условията за прогласяване нищожността на договора за дарение в хипотезата на чл. 226 ал. 3 ЗЗД, е пряко свързан с предмета на делото по преюдициалния спор за недействителността на безвъзмездната разпоредителна сделка и обуславя спора за качеството на съсобственици на страните по последващата разпоредената с договор за покупко-продажба на идеална част от общ недвижим имот . Повдигнатият въпрос за основанията и условията за прогласяване нищожността на дарение е бил на вниманието на касационния съд, има трайно утвърдена практика за легитимираните лица , правния интерес и условията при които може да се прогласи нищожността и не се налага уеднаквяване на съдебната практика за точното приложение на закона и за развитието на правото. Като приема , че правната интерпретация на закона с обжалваното въззивно решение не налага ново разрешения с цел уеднаквяване на съдебна практика и не може да се приеме , че новото разрешение би било от значение за развитие на правото, но при констатираното по конкретно повдигнатия материално въпрос противоречие на решението на въззивния съд с трайно установената практика на ВКС, обективирана с решения по гр.д. Nо 160/ 2003 г. II г.о. на ВКС и решение по гр.д. Nо 367/2003 г./ на II отд. на ВКС и др. / непубликувани/, настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.2/ т.1/ ГПК. С решения по гр.д. Nо 160/ 2003 г. II г.о. на ВКС и Решение по гр.д. Nо 367/2003 г./ на II отд. на ВКС се прима , че когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, релевирала нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен интерес. Решението на въззивния съд е правилно. Процесният недвижим имот- ПИ в землището на с. Б., община Б. с площ от 1000 кв.м., заедно с построената в мястото паянтова сграда от 20 кв.м. , е придобита в режим на съпружеска имуществена общност от Х. Т. М. и съпругата му Р. М. по реда и на основание §4а ЗСПЗЗ. След смъртта на Р. М. , имотът остава съсобствен между наследниците-преживял съпруг Х деца Т. Х. М. и Ф. Х. М. при права 4/6 идеални части за първия и по 1/6 идеална част за всяко от децата. С дарение от 02.09.2005 година , обективирано с НА Nо 114/2005 година , Х. Т. М. дарява Б. Х. Й. с 1/6 идеална част от процесния имот, с по силата на договор за покупко-продажба от 07.09.2005 година , обективиран с НА Nо 116/2005 Х. Т. М. продава на Б. Х. Й. останалите собствени 3/6 идеални части от имота. Т. Х. М. и Ф. Х. М. оспорват валидността на договора за дарение , като са поискали прогласяване на неговата недействителност на основание чл. 226 ал.3 ЗЗД във вр. с чл. 26 ал.1 предл.1 ЗЗД. За да уважи иска , въззивният съд е приел, че договорът за дарение, като каузална сделка, задължително предполага дарствено намерение на прехвърлителя, а в конкретния случай такова намерение не е имало у Х. Т. М. , при безспорно събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценейки както обясненията на страната по реда на чл. 114 ГПК / отм./, така и обстоятелството, че дни след дарението има сключена нова възмездна сделка за останалата част от имота , собственост на прехвърлителя, свидетелските показания за лисата на каквито и да е взаимоотношения между страните по дарението в период, който го предхожда. Прието е , че договорът за дарение е сключен за заобикаляне на закона и са налице предпоставките на чл. 226 ал.3 във вр. с чл. 26 ал.1 предл.1 ЗЗД. Правните изводи на решаващият съд са правилни и обосновани, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното въззивно решение.. Правилно и без да е в противоречие с посочената съдебна практика по въпросите за допустимостта на иска за прогласяване нищожността на дарението , релевирана от страна на лица , който не са страни по самата сделка. В конкретната хипотеза, правният интерес за лицата-съсобственици в имота, разпореден в идеална част на трети извън съсобствеността лица , е налице и е обусловен от правната възможност / като съсобственици/ при евентуалното уважаване на иска по чл. 26 ЗЗД въпреки, че разпоредената идеална част се „връща” в патримониума на прехвърлителя, те като съсобственици да се възползват от правната възможност на чл.33 ал.2 ЗС и да получат тази идеална част при установените от законодателя за това предпоставки . Правилни и законосъобразни са изводите на съда , че сделката по НА Nо 114/2005 година е сключена за заобикаляне на закона и именно поради това е недействителна. Законовата забрана да се постигне определен правен резултат по силата на сключената сделка, обуславя недействителността по см. на чл. 26 ал.1 предл. 1 ЗЗД. По силата на договора за дарение , преобретателят по сделката следва да бъде действително дарен т.е. да получава нещо без да дава насрещна престация. Данните по делото за липсата на познанство и взаимоотношения, преди сключване на сделката от 02.09.2005 година , които да легитимират дарствения акт като такъв, данните за липсата на намерение от страна на прехвърлителя Х. М. да дари и данните за последващата сделка, тази по НА Nо 116/2006 година за покупко-продажба на другата притежавана идеална част от същия имот , която не може да бъде атакувана от гл.т. на регламентираната в чл. 33 ал.2 ЗС правна възможност за изкупуване на разпоредения дял от съсобственика, комуто не е предложено изкупуването, само ако купувачът също има права- т.е. има качеството на съсобственик, обосновават обосноваността и законосъобразността на изводите , че се касае до недействителна сделка дарение. Обусловеният иск по чл. 33 ал.2 ЗС се явява, с оглед на безспорно установената недействителност на сделката по НА Nо 114 /2005 година , правилно и законосъобразно уважен , тъй като са спазени всички законови изисквания за срок, материално легитимирани лица, основания за допускане на изкупуването. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия     Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо IV-119 от 02.07.2008 година, постановено по гр.д. Nо 151/2008 година на Бургаския окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: