Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 313   София,  29 септември 2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осемнадесети юни ………........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Борислав Ангелов ..............................   ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова .................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................ НОХД № .. 287 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срока по чл. 421, ал.1, вр. чл. 422, ал.1, т.5 НПК е постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на НОХД № 7018/06 год. и постановената по него присъда № 10 от 12.02.08 год. на Софийски районен съд, потвърдена с решение № 106 от 24.11.08 год. по ВНОХД № 1762/08 год. по описа на Софийски градски съд, които не са проверени по касационен ред. Сочат се доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт относно приложението на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК заедно с института по чл. 68, ал.1 НК - основание по чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.1 НПК, което въззивният съд не е имал основание да преодолее, поради липсата на съответен протест. Иска се възобновяване на делото и отмяна на основание чл. 425, ал.1, т.1 НПК на присъдата в частта й, с която е приложена разпоредбата на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК, с връщане на делото на СРС за ново разглеждане в тази му част. Искането се поддържа в съдебно заседание. В законния срок е постъпило искане и от защитата на осъдения В. Сочи се основанието по чл. 422, ал.1, т.5, като се визират нарушенията по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 НПК. Иска се алтернативно възобновяване на наказателното дело с отмяна на присъдата и потвърдителното решение и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение или връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения на досъдебното производство. Пледира се искането на главния прокурор да се остави без уважение, тъй като отежнява положението на осъдения. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и постъпилите искания, намира следното: С цитираната присъда осъденият е признат за виновен в това, че на 15.03.05 год. в гр. С. противозаконно проникнал в чуждо МПС м. „Ауди 100” с рег. № С* без съгласието на собственика Г. А. , поради което и на осн. чл. 346”б” и чл. 54 НК е осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 68, ал.1 НК е приведена в изпълнение влязлата в сила на 04.02.05 год. присъда по НОХД № 9224/04 год. на СРС, с която В. е осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. Същевременно съдът е наложил на осн. чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК и общо наказание между определените по двете присъди в размер на по-тежкото. Произнесъл се е по първоначалния режим на изтърпяване и разноските по делото. Присъдата е обжалвана от осъдения. Въззивният съд е констатирал незаконосъобразното приложение на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК, ведно с приложението на чл. 68, ал.1 НК, но поради липса на съответен протест е потвърдил изцяло същата. Институтите по чл. 68 НК и по чл. 25 НК са взаимно изключващи се, поради което не могат да се прилагат едновременно. Районният съд не е имал законово основание да определи общо наказание по двете присъди, тъй като разпоредбата на чл. 25, ал.1 НК при условията на чл. 23, ал.1 НК предполага отделните престъпления, предмет на различни дела, да са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Тази по НОХД № 9224/04 год., с която е осъден на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години, е влязла в сила на 04.02.05 год., а деянието по НОХД № 7018/06 год. е извършено на 15.03.05 год., т.е. след влизане в сила на първата присъда. В случая съдът е бил длъжен единствено да приведе в изпълнение условната присъда по НОХД № 9224/04 год., каквото е постановил. С приложението на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК е нарушен закона. При тези съображения искането на главния прокурор е основателно. От друга с. , във връзка с правомощията на ВКС по гл. ХХХІІІ НПК при възобновяване на делото и отмяна на присъдата в атакуваната й част, е необходимо да се отмени и по отношение на приложението на чл. 68, ал.1 НК, за да се преодолее по реда на чл. 306 НПК противоречието в диспозитива и мотивите за едновременното приложение на двата института, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Неоснователен е доводът от с. на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано със задължителната защита по чл. 94, ал.1, т.2 НПК и участието на тълковник по чл. 142, ал.4 НПК, поради физическия недъг – заекване, от който страда В. По силата на чл. 142 НПК, когато обвиняем или свидетел е глух или ням, се назначава тълковник. Заекването не е от тази категория физически недъзи. С оглед правото на защита при него няма разделение на групи, както при уврежданията, водещи до степени на инвалидност по други отрасли на правото, с изключение на тежката степен на логоневрозата, при която трудно се издават звуци и е невъзможно да се формулират думи и изречения. Средната степен на заекването може да се преценява единствено с оглед физическата или психическа възможност да се упражни правото на защита и от там – задължението на органите на досъдебното производство и съдът да осигурят задължителна адвокатска защита. В случая не сме изправени пред тежка степен на логоневроза. На досъдебното производство осъденият е отказал адвокатска защита и е дал обяснения. Назначена е съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице е изследвало В. , констатирало е, че поради заекването му контактът е относително затруднен. Дало е заключение, че психичното състояние на освидетелствувания не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство. В производството пред първоинстанционния съд по искане на защитата е назначен тълковник, в чието присъствие осъденият е дал обяснения и е приключило делото с обявяване на присъдата. Въззивният съд също е назначил тълковник, но в съдебното заседание на 17.11.08 год. В. изрично е заявил, че няма нужда от тълковник, може да говори, ако желае да каже нещо. Защитата в лицето на адв. К не се е противопоставила да се даде ход на делото в отсъствието на назначения такъв. Изложеното и обстоятелството, че основната фаза на наказателния процес е съдебната, водят до извода, че при разглеждане на делото не е допуснато процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на осъдения. Останалите доводи в защитата са насочени към необоснованост на фактическите изводи, приети от инстанциите по фактите, която не е основание за възобновяване на наказателното дело. В тази насока последните са изпълнили задълженията си по чл. по чл. 305, ал.3 НПК, респективно – чл. 339, ал.2 НПК. На базата на приетите фактически обстоятелства атакуваните съдебни актове са законосъобразни. При тези съображения искането на главния прокурор е основателно, а това на защитата на осъдения – неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 7018/06 год. по описа на Софийски районен съд. ОТМЕНЯВА постановената по делото присъда № 10 от 12.02.08 год., потвърдена с решение № 106 от 24.11.08 год. по ВНОХД № 1762/08 год. на СГС, в частта, с която на осн. чл. 68, ал.1 НК е приведена в изпълнение условната присъда по НОХД № 9224/04 год. на СРС , както и в частта й, с която на осн. чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК е наложено общо наказание по присъдите по НОХД № 7018/06 год. и НОХД № 9224/04 год. на СРС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане по реда на чл. 306 НПК от друг състав на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................