Р Е Ш Е Н И Е № 166 гр. София, 18.04.2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1007/2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по протест на Д. Л. - прокурор при Апелативната прокуратура в[населено място] против присъда № 329 от 06.12.2010 г. по внохд № 338/2010 г. по описа на Апелативния съд в същия град. В протеста се сочи, че оправдателната присъда е постановена в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения. В заключение се отправя искане за нейната отмяна и за ново разглеждане на делото от друг въззивен състав. Подсъдимият Н. А. А. чрез защитника си адвокат Н. се позовава на недопустимост на протеста, но алтернативно излага и съображения за неговата неоснователност. В заседанието пред касационната инстанция прокурорът не поддържа протеста като се разграничава от изложените в него основания за отмяна на обжалваната присъда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Делото е за втори път пред касационната инстанция. Окръжният съд в[населено място] с присъда № 18 от 22.03.2010 г. признал подсъдимия Н. А. А. за виновен по повдигнатите обвинения по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 от НК и по чл. 278, ал.3 във вр. с чл. 18 от НК и при условията на чл. 23 от НК му наложил общо наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от пет години. Апелативният съд в[населено място] изменил частично първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 339, ал.1, пр.2, алт.2 от НК и намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 278, ал.3 вр. с чл.18, ал.1 от НК от две на една година с три годишен изпитателен срок по чл. 66, ал.1 от НК, отменяйки приложението на чл.23, ал.1 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, с решение № 442 от 25.10.2010 г.по к.н.д. №406/2010 г. отменил второинстанционната присъда изцяло и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Касационната инстанция установила съществени процесуални нарушения при формиране на преценката на решаващия състав за достатъчност на доказателствения материал, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия срещу обвинението по чл. 278, ал.3 от НК във връзка с разпоредбите на влезлия в сила в хода на наказателното производство нов Закон за културното наследство . При служебната проверка на оправдателната присъда за обвинението по чл. 339, ал.1 от НК съдът констатирал, че след постановяване на въззивната присъда бил приет Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите средства /ЗОБВВПС/, регламентиращ нов различен ред за придобиване и разпореждане с огнестрелни оръжия – обстоятелство, налагащо преоценка на инкриминираните факти за наказателна съставомерност. Касационният съдебен състав посочил в решението си и пътя за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения – експертно изследване на описаните в обвинителния акт оръжия. При новото разглеждане на делото Апелативният съд в[населено място], след провеждане на съдебно следствие за събиране на нови доказателства, с присъда № 329 / 06.12.2010 г. отменил изцяло първоинстанционната осъдителна присъда и оправдал подсъдимия Н. А. А. по двете повдигнати обвинения. Срещу така постановения въззивен акт в законния петнадесетдневен срок постъпил протест от прокуратурата. Настоящият съдебен състав отхвърля аргументите срещу неговата допустимост, изложени от защитата на подсъдимия. Те се свеждат до твърдението, че прокурорът не е конкретизирал процесуалните нарушения или нарушения на материалния закон, с които свързва необходимостта от отмяна на присъдата. Независимо от основателните претенции за по-голяма редакционна и процесуална прецизност на протеста, той все пак удовлетворява минималните изисквания на чл. 351, ал.1 от НПК и открива възможност за касационна проверка. От съдържанието му могат да се извлекат касационните основания на чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2, подкрепени с твърдения за данни, установяващи поведение на подсъдимия, съставомерно по чл. 339 , ал.1 от НК. Престъплението по чл. 278, ал.3 вр. с чл.18, ал.1 от НК присъства само цифрово в протеста, тъй като не са изложени съображения срещу признаването на подсъдимия за невиновен в извършването му. В така очертаните параметри протестът, макар и допустим, е неоснователен. Въззивният съд изпълнил прилежно указанията на касационната инстанция и назначил по делото комплексна съдебна експертиза, включваща специалисти - оръжейник - балистик и археолог . Вещите лица представили самостоятелни становища, които съдът коментирал заедно с всички останали доказателствени източници в контекста на повдигнатите срещу подсъдимия обвинения. Второинстанционният съдебен състав обсъдил еспертния анализ на револвера с елементи на „Smith & Wesson” и „Warnant”, направен от новоназначената експертиза, съпоставил извлечената от него информация с тази , съдържаща се в предходните експертизи , и категорично стигнал до извода, че изследваният обект е оръжие, произведено преди 1900 г., най-вероятно в периода 1813-1893 г. Възражението на прокурора, че тази дата е без легално значение за характеристиката на оръжието поради преправянето му по-късно, е юридически и доказателствено несъстоятелно. Самоделните манипулации, които според обвинението „осъвременяват” револвера , представляват монтиране на метална пластина с винт, препятстваща възможността за поставяне на патрон в камерите на барабана. В протеста се признава, че тази допълнителна намеса в механизма прави невъзможно произвеждането на изстрел до момента на отстраняване на пластината. Съгласно определението на чл. 4, ал.2 от ЗОБВВПИ огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе и може да бъде видоизменено, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество. Следователно, описаното в протеста „преправяне” на револвера е насочено към деактивиране на оръжието, а не към създаване или поддържане на поразяващата му функция. От наказателноправно значение би било видоизменение, което превръща една вещ в оръжие , а не обратното. Ето защо не може да се приеме, че по пътя на преработването след 1900 година е създадено ново оръжие. Ирелевантна за характеризиране на инкриминирания револвер като оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ е възможността след премахване на металната пластина и изработване на специални боеприпаси с него да се произведе изстрел. Легалното определение, съдържащо се в чл. 4 , ал.2 ,т.3 от ЗОБВВПИ изключва от обхвата на огнестрелните оръжия „оръжието или копието на оръжие, което не е включено в категориите на чл. 5, произведено или чийто модел е разработен преди 1 януари 1900 година”. Въззивният съд по експертен път установил, че револверът „Smith & Wesson” и „Warnant” удовлетворява признаците на това изключение, поради което законосъобразно заключил , че той не е оръжие по смисъла на чл.339, ал.1 от НК и държането му не е забранено. Тълкувайки приложената правилно разпоредба на чл. 4, ал.2 ,т.3 от ЗОБВВПИ въззивният съд изразил мнение, което според настоящия състав се нуждае от допълнителен коментар. В мотивите си предходният съдебен състав приема, че тази норма обхваща няколко категории оръжия , обособени според датата на производство или проектиране или според принадлежността към номенклатурата на чл.5 от ЗОБВВПИ. Този извод е повлиян от използваните принципи на граматическото тълкуване и редакцията на текста / използваща запетайки , а не съюзи между отделните изрази/. Ако обаче се приложат и правилата на систематическото и историческото тълкуване, става ясно, че чл.4, ал.2,т.3 от ЗОБВВПИ има предвид само един вид оръжия /или копия от тях/, отговарящи на две изисквания – да са произведени или разработени преди 1.01.1900 г. и да не са включени в категориите по чл.5 от закона. Съгласно мотивите на вносителя на проекта за ЗОБВВПИ неговото изготвяне и приемане са продиктувани от ангажиментите на Република България като страна членка на Е. съюз . Е. нормативна база е транспонирана в националното законодателство и това е ясно заявено с разпоредбата на § 4 от Допълнителните разпоредби на ЗОБВВПИ, според която този закон въвежда изискванията на Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 г. относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие, съответните изисквания на Директива 93/15/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно хармонизиране на разпоредбите, свързани с пускането на пазара и надзора на взривни вещества с гражданско предназначение, съответните изисквания на Директива 2007/23/ЕО на Е. парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. относно пускането на пазара на пиротехнически изделия (ОВ, L 154/1 от 14 юни 2007 г.), изискванията на Директива 2008/43/ЕО на Комисията от 4 април 2008 г. относно въвеждането съгласно Директива 93/15/ЕИО на Съвета на система за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение (ОВ, L 94/8 от 5 април 2008 г.) и изискванията на Директива 2008/51/ЕО на Е. парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (OB, L 179/5 от 8 юли 2008 г.). Съгласно Приложение І , т.ІІІ, б.”в” от последната Директива в определението за огнестрелни оръжия не са включени предмети, които отговарят на определението, но които са считани за антични оръжия или репродукции на такива, когато те не се вместват в предходните категории и използването им се регулира от националното законодателство. Тъй като чл.4 , ал.2,т.3 от ЗОБВВПИ въвежда изискванията на Приложение І , т.ІІІ, б.”в” към Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (OB, L 179/5 от 8 юли 2008 г.) оръжията, произведени преди 01.01.1900 г. /считани за антични оръжия / не следва да се вместват в категориите по чл.5 от закона, за да изгубят характеристиката си на огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ и чл.339,ал.1 от НК. Тези уточнения не оказват влияние върху основния извод на апелативния съд за несъставомерност на инкриминираната от обвинението дейност поради липса на годен предмет на престъпление по чл. 339,ал.1 от НК. Протестът на прокуратурата не сочи конкретни данни в подкрепа на заявените касационни основания, засягащи оправдаването на подсъдимия по чл. 278 , ал.3 от НК. При извършване на служебна проверка не бяха установени нарушения от категорията на абсолютните предпоставки за касационна ревизия на въззивния акт. Фактите, предмета на доказване, са установени с допустими от процесуалния закон средства при спазване на процесуалните правила. Тяхната правна квалификация е събразена с действащия Закон за културното наследство. Двата револвера и капсулният пистолет, с които подсъдимият направил опит да се разпореди , не представляват културна ценност, поради което не попадат в кръга на защитени от чл. 278а от НК предмети. Обобщено, въззивният съд не е оправдал подсъдимия при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, поради което по отношение на постановената присъда не могат да се приложат последиците от касационните основания на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 329 от 06.12.2010 г. по внохд № 338/2010 г. по описа на Апелативния съд в ГР.В. Т.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.