Р Е Ш Е Н И Е № 216 гр. София, 25 юни 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА При участието на секретаря Иванка Илиева и на прокурора от Върховната касационна прокуратура Антони Лаков, изслуша докладваното от съдията Вероника Имова нд № 656/2015 г.: Производството е образувано на основание чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане, подадено от адв. М. М. – упълномощен защитник на осъдения С. М. Т., за възобновяване на внохд№ 1092/2014 год. на Окръжен съд гр. Плевен, с решението по което е потвърдена присъдата по нохд№ 3061/2013 г. на Районен съд, гр. Плевен. В искането е отразено недоволство от постановените съдебни актове. Наведени са основания по чл. 348, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК - нарушения на материалния и процесуален закон, и явна несправедливост на наказанието. В подкрепа на тези основания се излагат съображения за налични пороци в доказателствената дейност: престъплението не е категорично доказано, не е разкрита обективната истина, не са обсъдени възраженията на защитата, доказателствата не са анализирани задълбочено, не са взети предвид „оправдателните” доказателства, нарушени са чл. 13 и чл. 14 НПК, въззивният съд не е изложил мотиви относно размера на наказанието, неправилно поведението на подсъдимия е взето предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство, неправилно „крехката възраст на пострадалата” е отчетена като отегчаващо обстоятелство, тъй като нормата на закона веднъж вече е отчела възрастта на пострадалата като елемент от състава на престъплението. Иска се възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, или прилагане на чл. 66 от НК. В съдебно заседание осъденият С. М. Т., редовно призован, не се явява. За него се явява процесуалният му представител – адв. М. М., който поддържа искането. Твърди, че доказателствата не са анализирани съгласно парвилата на НПК; някои от доказателствата на които се основават присъдата и решението не подкрепят обвинителната теза; в обвинителния акт не са посочени блудствените действия, които са отразени в присъдата и решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и моли да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд съобрази наведените в искането основания, доводите на страните, данните по делото и в пределите на проверка по реда на чл. 424 и вр. с чл. 426 от НПК ( препращ към правилата на касационното производство в неуредените случаи), съгласно възложените му от закона правомощия по чл. 425 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от легитимна страна, в срока съгласно закона, спрямо влязъл в сила съдебен акт , непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането е частично основателно. С присъда № 109/21.05.2014 г. на Районен съд – Плевен, по нохд № 3061/2013 г. С. М. Т., [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], /област/, българин, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН: [ЕГН], е признат за виновен в това, че на 02.05.2011 г. в читалището в [населено място], /област/ е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление – опипвал по гърдите и тялото и целувал малолетно лице, ненавършило 14 /четиринадесет/ годишна възраст – малолетната Р. К. Д. на 11 /единадесет/ години от [населено място], /област/, като блудството е извършено чрез използване на положение на зависимост и надзор – подсъдимият Т. бил ръководител на танцов състав при Народно читалище “П. Р. Славейков.” – [населено място], а малолетната Д. била участник в този танцов състав, поради което и на основание чл. 149 ал. 2, предл. 3, във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда подсъдимият е осъден на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените деловодни разноски в размер общо на 2033,00 лева, от които 660,00 лева по сметката на Плевенския районен съд; 180 лв. по сметката на ОД - МВР - гр. Плевен ; 1193,00 лв. по сметката на РС, гр. Никопол, както и да заплати направените деловодни разноски от частната обвинителка Р. Д. в размер общо на 300,00 лв. за адвокатски хонорар. Присъдата е потвърдена с решение № 65 от 26.03.2015 г. по внохд № 1092/2014 г. на Плевенския окръжен съд Съдилищата са направили задълбочен, пространен и цялостен анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, който анализ се споделя изцяло от настоящия състав. Споделят се изводите на въззивната инстанция, че първостепенният съд не е допуснал нарушения на процесуалните предписания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите по наказателното дело обстоятелства. Формалната правилност на вътрешното убеждение на съдебните инстанции е изградена на базата на прецизен и цялостен анализ на доказателствените източници. Отчетено е значението както на разобличаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, така и на оправдателните и смекчаващите вината му. Фактическите констатации са основани на проверени относно тяхната достоверност докозателствени средства. Въззивният съд, по предвидения в чл. 313 - чл. 340 от НПК ред е проверил изцяло първоинстанционната присъда и е извършил повторен прецизен и всеобхватен анализ на надлежно приобщения доказателствен материал. В изпълнение на задължението по чл. 339, ал.2 от НПК въззивният съд е аргументирал в мотивите си защо не е приел за основателни доводите на защитата за нарушения на закона и съществени процесуални нарушения, допуснати от първостепенния съд. Деянието и авторството на подсъдимия са доказани. Кредитирането на показанията на малолетната Р. Д. като достоверни е извършено въз основа на внимателна, цялостна проверка и анализ на показанията й с останалите доказателствени източници. Достоверността на показанията в определени случаи като този, при който деянието се изразява в посегателство върху личността и в частност – на половата неприкосновеност, пострадалото лице не би могло да даде в подробности сведения относно събитието, ако то действително не се е случило. Случаят е точно такъв. Деликатната тема като сексуални действия, които за пострадалото дете, каквото по време на деянието е била свид.Д., е непознат и затворен свят, е невъзможно да бъде коментирана и пресъздавана с факти, ако тези събития не са се случилив действителността. Подобни данни с фактическото проявление на блудствени действия като механизъм на извършване на деянието, могат да намерят отражение в съзнанието на едно единадесет годишно дете само ако действително то е станало техен свидетел. В тази връзка съдебните инстанции основателно са се позовали и на свидетелите, пред които пострадалата е възпроизвела поведението на подсъдимия Т. и на заключението на СПЕ, според което пострадалата е с нормално психо-физическо развитие, била е в състояние правилно да възприема фактите; за възрастта й към момента на деянието – единадесет годишна, свидетелката е възприела поведението на дееца като нещо нередно, непозволено и не е била внушаема; била е в състояние да дава правдиви показания по време на производството по делото, описвайки достоверно действията на подс.Т. спрямо частите на тялото й, с които е обективирал целта за възбуждане на полово желание, без съвкупление. Съдилищата са отговорили защо дават вяра на едни и не кредитират други доказателства, като по този начин са обсъдили и възраженията на защитата. Всички правнозначими обстоятелства, очертани от фактическото обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт са намерили отражение в приетите за установени в присъдата и решението обстоятелства относно деянието, дееца и вината, поради което няма различие между тях и фактите на обвинението. Ето защо, проверка показа, че не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия. Материалният закон е приложен правилно, тъй като изводите за съставомерността от обективна и субективна страна на деянието под признаците на чл. 149 ал. 2, предл. 3, във вр. с ал. 1 от НК са съответни на установените по делото фактически данни от предмета на доказване. Искането за възобновяване е частично основателно само по претендираната явна несправедливост на наложеното на осъдения С. М. наказание, поради неприложение на чл. 66, ал.1 от НК. Въпреки че съдилищата са направили задълбочен и правилен анализ на доказателствата, определящи отговорността в рамките на индивидуализацията на наказанието, вкл. на съотношението на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства в полза на смекчаващите, встрани от вниманието им са останали данните, обуславящи преценката , че са налице и формалните критерии за извод подсъдимият да не изтърпява ефектично наложеното му наказание лишаване от свобода в размер от две години. Наред с наличието на императивните предпоставки на закона, на които подсъдимият отговаря като чисто съдебно минало и наложеното му наказание лишаване от свобода да е под три години, не са оценени според действителното им съдържание данните за твърде зрялата възраст на дееца – 68 години; значително влошеното му здравословно състояние, видно от медицинската документация по делото; семейното му положение – съпруга със 77 % инвалидност, за която трябва да полага грижи; трудовата ангажираност на подсъдимия; добрите характеристични данни. Преценката за постигане на справедливо наказание с оглед постигане на целите на специалната и генерална превенция е изисквала да се отчете личната невисока степен на обществена опасност на дееца. От друга страна, макар престъплението само по себе си да е с висока степен на обществена опасност и да скандализира обществото, конкретното му осъществяване не съдържа изключителна бруталност, цинизъм и безсрамие. Осъденият, макар и на пенсионна възраст, продължава да полага труд. От събитието не са настъпили дълготрайни дефинитивни травми за малолетното дете. Липсата на критично отношение на дееца към деянието неправилно е приета като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като деецът не е длъжен да направи самопризнание. В обсега на правото му на защита е сам да избере формата на защитна позиция срещу обвинението. Вярно е, че наличието на критично отношение винаги е смекчаващо отговорността обстоятелство, но обратното му третиране във вреда на подсъдимия е недопустимо. Неправилно е оценено като отегчаващо личната степен на обществена опасност на подсъдимия предвид обстоятелството, че съдебните инстанции в нарушение на чл. 56 от НК са оценили елемент от състава на престъплението - малолетието на жертвата като отегчаващо отговорността обстоятелство. При тези фактически данни, приложението на института на чл. 66, ал.1 от НК с един по-продължителен изпитателен срок на отлагане изпълнението на наказанието в размер на пет години от влизане в сила на решението, ще е в състояние да изпълни целите на наказанието по чл. 36 от НК за постигне на индивидуалната му превъзпитателна функция и да въздейства на обществото чрез генералната превенция. По тези съображения, настоящият състав намира, че в пределите на възложената при извънредния контрол по реда на възобновяването компетентност по чл. 425, ал.1,т.3 от НПК, следва да възобнови наказателното дело и измени решението в частта относно наказанието на подсъдимия като на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от пет години от влизане в сила на решението. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 422, ал. 1,т. 5, вр. с чл. 348, ал. 5, т.2, вр. с ал. 1,т. 3 от НПК чл. 425, ал.1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по внохд № 1092/2014 год. на Плевенския окръжен съд като изменява постановеното по същото дело въззивно решение № 65 от 26.03.2015 г. само в частта относно наказанието на подсъдимия С. М. Т. в размер на две години лишаване от свобода, наложено му за престъпление по чл. 149 ал. 2, предл. 3, във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК като на основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието за срок от пет години, считано от датата на влизане решението. В останалата част оставя без уважение искането. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: