4 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 539 София, 03.12.2015 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 5876 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение №513, постановено на 02.10.2015г. от Апелативен съд-П. по ч.гр.д.№523/2015г. е оставена без уважение като неоснователна частната жалба, предявена от Б. Ф. Г., малолетен, чрез неговата майка и законен представител А. Н. М., против определение №3642 от 30.07.2015г., постановено по гр.д.№2034/2015г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е постановено връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото по предявения от Б. Ф. Г. иск за оспорване на припознаването по реда на чл.66, ал.4 СК като процесуално недопустим. Определението е обжалвано от Б. Ф. Г., малолетен, [дата на раждане] , действащ чрез своята майка и законен представител А. Н. М., чрез адвокат Н. Я. с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за произнасяне по същество по предявения иск. Поддържа, че неправилно съдът е възприел тълкуването, дадено в ТР №2/05.02.2015г. по тълк.д.№2/2014г. на ОСГК на ВКС, тъй като в случая не е налице оспорване на бащинство, което да е установено по реда на чл.61, ал.1-2 СК, а е заявен иск за оспорване на припознаване. Поддържа също така, че въззивният съд не е взел предвид изложените в частната жалба доводи и аргументи, че в случая не е налице чист иск за оспорване на бащинство, а искане за прогласяване на едно нищожно припознаване, в които случаи на нищожност правният принцип е, че сроковете не текат. В този смисъл поддържа, че въззивният съд не е дал вярна правна квалификация на иска с оглед обстоятелствата, на които той се основава и неговия петитум. Поддържа, че с оглед на обстоятелството, че въззивният съд е приел за идентични текстовете на чл.61 и чл.64 СК, са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса произхода от бащата по чл.61 СК и припознаването от бащата по чл.64 СК еднакви правни отношения ли са. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса може ли тълкуването, дадено по реда на чл.130 ЗСВ да се прилага и при правни спорове, чието правно основание е по други текстове на закона, а не точно по този, по който е поискано тълкуването от инициатора му към ОСГК на ВКС, както и по въпроса за задължението на въззивния съд да извърши проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Ответникът по жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните: В обжалваното определение е прието, че съгласно ТР №2/05.02.2015г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС е недопустимо малолетно дете да води иск за установяване на произход от бащата чрез законния си представител преди навършване на пълнолетие на самото дете, а именно такъв петитум е формулиран в исковата молба. Прието е, че макар в исковата молба да се твърди, че е налице припознаване от страна на ответника Ф. Г., доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което и не може да се приеме, че е предявен иск с правно основание чл.66, ал.4 СК. С ТР №2/05.02.2015г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№2/2014г. обаче е даден отговор на въпроса кой е началният момент за предявяване на иска по чл.62, ал.4 СК и допустимо ли е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител. И доколкото именно даденото в това тълкувателно решение разрешение на поставения пред ОСГК на ВКС въпрос е обосновало извода на въззивния съд за недопустимостта на предявения от Б. Ф. Г. иск, следва да се приеме, че поставеният от жалбоподателя въпрос може ли тълкуването, дадено по реда на чл.130 ЗСВ да се прилага и при правни спорове, чието правно основание е по други текстове на закона, а не точно по този, по който е поискано тълкуването от инициатора му към ОСГК на ВКС обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Според настоящия състав е недопустимо тълкуване на определена правна норма, дадено от ОСГК на ВКС по реда на чл.130 ЗСВ, да се прилага пряко при правни спорове по дела, чието правно основание е различно освен ако не е налице обусловеност на заявеното за защита право от преюдициален спор, при разрешаването на който изтълкуваната от ОСГК на ВКС правна норма следва да бъде приложена, т.е. на разглеждане е поставен въпрос, разрешен от ОСГК на ВКС по предвидения в ЗСВ ред. В сходни хипотези или когато прилага правни норми, на които счита, че следва да бъде дадено тълкуване, основано на тезата, приета за правилна от ОСГК в тълкувателно решение, включително и по изложените в мотивите към същото съображения, съдът следва да формира самостоятелен извод по приложението им. В случая в исковата молба се твърди, че е извършено припознаване на детето Б. Ф. Г., родено на 16.07.2009г., от ответника Ф. Р. Г., при което ответникът се е възползвал от липсата на контакти с майката, предизвикана от раждането и ангажиментите й около детето в първите дни от неговия живот и така я е подвел да подпише документите по припознаването на детето, в които той е посочен като негов баща, но в действителност биологичен баща на детето е друго лице /Б. Ф. Г., починал към момента на раждането/. Въз основа на така изложената фактическа обстановка до съда е отправено искане да признае за установено, че ищецът Б. Ф. Г. не е заченат и не произхожда от ответника Ф. Р. Г., както и да бъде постановено да се извърши промяна в акта за раждане, като в графата „баща“ да се впише „баща-Б. Ф. Г.“. Налице е противоречие между обстоятелствената част и петитума на искането за установяване, че ищецът не е заченат и не произхожда от ответника Ф. Р. Г., тъй като се твърди, че ответникът е припознал детето. По отношение на исковете за оспорване на произход от бащата /ако се приеме, че такъв иск е предявен/ следва да се приеме, че могат да бъдат предявявани от детето след навършване на пълнолетие. Същото разрешение следва да бъде дадено и по отношение на началния момент за предявяване на иск за оспорване на припознаването по реда на чл.66, ал.4 СК по съображения, че искът е личен, правото да оспорят припознаването принадлежи само на изрично посочените в закона правни субекти – лицата, обвързани от връзката на произход по силата на припознаването, и то само в предвидените случаи /чл.66, ал.1 СК, чл.66, ал.4 СК, чл.66, ал.5 СК и чл.67 СК/, като всеки един от тях следва да разполага с възможността да вземе решението дали да предяви иска по свое вътрешно убеждение, доколкото правните последици от постановеното решение ще рефлектират върху гражданскоправния му статут. Още повече, че в разпоредбата на чл.66, ал.4 СК изрично е предвидено, че ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Само ако се извършва припознаване на навършило 14 години дете, то би могло да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението, но това, дадено в чл.66, ал.1 СК разрешение, не може да намери приложение по отношение на съдебното оспорване на припознаване на малолетно дете. По така изложените съображения следва да бъде споделен крайният извод на въззивния съд за недопустимост на предявения иск. А доколкото вписаният в акта за раждане произход не е оборен, следва да се приеме, че е недопустимо установяване на произход от сочения в исковата молба като баща на детето Б. Ф. Г.. Обжалваното определение е правилно. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение №513/02.10.2015г. на Апелативен съд-П., постановено по ч.гр.д.№523/2015г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№7577/26.10.2015г., подадена от малолетния Б. Ф. Г. чрез законния му представител и негова майка А. Н. М. чрез адвокат Н. Я.. Определението е окончателно. Председател: Членове: