3 РЕШЕНИЕ № 475 гр. София, 11 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 2197 / 2011 год. Касационното производство е образувано по жалба на поде. В. Д. М. чрез защитника му - адв. И. С. от Г., срещу решение № 168 от 29. 06. 2011 год. постановено по ВНОХД № 164 / 2011 год., по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново. В жалбата е направено оплаквание за явна несправедливост на наложеното на поде. М. наказание, като се прави искане същото да бъде намалено. Поде. М. не се явява за разглеждане на делото пред настоящата инстанция. Защитникът на подсъдимия пледира за уважаване на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, 1-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 55 от 29. 04. 2011 год. постановена по НОХД № 78 / 2011 год. по описа на Окръжен съд - гр. Габрово, касатора М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2-ро, пр. 1 във вр. с ал. 1, изр. 1-во, пр. 4-то, алт. 1-ва от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК /ред. ДВ бр. 26 / 2010 год./, му е било наложено наказание „лишаване от свобода", за срок от три години и глоба в размер на 10 000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода", било отложено с изпитателен срок от пет години. Присъдата била протестирана с искане за увеличаване размера на наказанията наложени на подсъдимия. С атакуваното решение № 168 от 29. 06. 2011 год. постановено по ВНОХД № 164 / 2011 год. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново, горепосочената присъда била изменена в санкционната й част, като на основание чл. 338 от НПК, наложеното на поде. М. наказание било увеличено на три години и четири месеца „лишаване от свобода" при първоначален „общ" режим, в затворническо общежитие от открит тип и било отменено приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Единственото оплакване в касационната жалба, е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и е неоснователно. Това е така, поради следните съображения: Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК, като наложеното на поде. М. наказание, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. След преценка на относимите обстоятелства, при изпълнение на задължението си да даде отговор на въпросите, които съдът решава при постановяване на присъдата, визирани в разпоредбата на чл. 301 от НПК, в частност, ал. 1, т. 3 и сл. от НПК, първоинстанционния съд е счел, че на касатора следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода" за срок от четири години и шест месеца, редуцирайки същото съобразно нормата на чл. 58а от НК, на „лишаване от свобода" за срок от три години, а размера на кумулативното наказание „глоба" бил определен към възможния законов минимум. Присъдата е била протестирана с искане за нейното изменение в санкционната й част, като бъдат увеличени размерите на наложените на подсъдимия наказания, „лишаване от свобода" и „глоба". Апелативен съд - гр. Велико Търново в изпълнение на задълженията си по чл. 314 от НПК, детайлно е обсъдил първоинстанционния акт, включая, и санкционната му част. В атакуваното решение са изложени аргументирани съждения за частичната основателност на въззивния протест, касателно наказанието „лишаване от свобода". В унисон с оценъчния извод на първата инстанция, че това по вид наказание следва да бъде определено при превес на смекчаващите наказателната отговорност на поде. М. обстоятелства, виззивния съд е сторил по -детайлен анализ и преценка на всички относими обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени и взети предвид при индивидуализацията на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия, в конкретния случай. Обосновано по същество е било прието, че за по - пълно и ефективно постигане на целите на специалната и генералната превенции, наложеното на поде. М. наказание „лишаване от свобода" следва да бъде увеличено от четири години и шест месеца, на пет години, което съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК, следва да бъде редуцирано в „лишаване от свобода" в размер на три години и четири месеца. Мотивите на въззивния съд се явяват изцяло съобразени с нормата на чл. 339 от НПК поради и което, неоснователни се явяват доводите в касационната жалба, че смекчаващите наказателната отговорност на поде. М. обстоятелства, не са преценени в пълна степен и с оглед действителното им значение. Видно от обстойното съдържание на мотивите на въззивното решение, най - внимателно наказанието е индивидуализирано съобразно обществената опасност на подсъдимия и конкретно извършеното от него. Предвид характера, тежестта и обществената опасност на престъплението извършено от поде. М., не могат да се подценят целите на каказанието, включени в генералната превенция и да бъде даден изключителен приоритет само на тези, в специалната превенция. В обощение, следва да се приеме, че наложеното на подсъдимия наказание, не може да бъде определено като явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК, поради и което не са налице основания за изменение на въззивното решение в претендирания от касатора смисъл, обстоятелство водещо до неоснователност на наведеното касационно оплакване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, 1-во наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168 от 29. 06. 2011 год. постановено по ВНОХД № 164 / 2011 год., по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: