Р Е Ш Е Н И Е № 537 гр. София, 18.01.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 2686 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. И. Д., чрез защитника адв. Х., срещу решение № 224/11.07.2011 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 385/2011 г. Развиват се оплаквания по всички касационни основания и се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно- да бъде определено наказание пробация в минимален размер. Претендира се незаконосъобразност на решението и в гражданско-осъдителната му част, като са развити съображения, че гражданските претенции следва да бъдат или отхвърлени изцяло или намалени до минимум. Депозирана е жалба и от гражданските ищци и частни обвинители Й. и В. Б., чрез повереника им адв. С. с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и незаконосъобразност на решението в отменителната му част. Иска се делото да бъде върнато за ново разглеждане за налагане на по-тежко наказание, което да бъде изтърпяно ефективно, както и да бъдат уважени гражданските искове в пълен размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Гражданският ответник не изпраща представител и не взема отношение по жалбите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 14/ 24.01.2011 г. по нохд № 55/2010 г. Благоевградският окръжен съд признал подсъдимия В. И. Д. за виновен в това, че на 24.08.2007 г. в гр. Петрич, в качеството си на началник цех, организатор производство, планиране и координация в [фирма], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, допуснал паркирането на т.а “Волво” под електропроводна линия и нарушил норми и правила по охрана и безопасност на труда-чл.15 т.8 и чл.33 т.2 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи и чл. 7 и чл.20 ал.1 от Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана- в резултат на което на 25.08.2007 г., при условията на съпричиняване с пострадалия, причинил смъртта на Л. Б.. На осн. чл.123 ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване отложил по реда на чл.66 от НК за срок от три години. Осъдил подсъдимия и гражданския ответник [фирма] да заплатят на Й. и В. Б. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 50 хиляди лева, а в останалата част отхвърлил исковете като неоснователни. С решение № 224/ 11.07.2011 г. по внохд № 385/2011 г. Софийският апелативен съд потвърдил присъдата в наказателно-осъдителната й част. Отменил я в гражданско-осъдителната й част и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за основателна. За да потвърди присъдата в наказателната й част, въззивният съд е приел, че подсъдимият е допуснал паркирането на процесния товарен автомобил на неподходящо място- под електропроводна линия с високо напрежение и нарушил норми на специалното законодателство, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи -Наредба № 12/2006 г., както и нарушил задълженията си по Наредба № 3/1996 г. за инструктиране на работниците и служителите за безопасно извършване на товаро-разтоварни работи. Мотивирал е решението си с доводи, че той е лицето, отговарящо за цялостната организация на работата в “С.-ком”, той възлагал работата на работещите в предприятието, включително и на шофьорите, той разпореждал извършването на транспортните курсове, с кои превозни средства, с какъв товар и с какви документи те да се извършват. Негово било задължението да извършва начален и периодичен инструктаж на работниците и да ръководи и отговаря за безопасното осъществяване на товаро-разтоварната дейност, която е правно регламентирана, тъй като е източник на повишена опасност. При тези доводи е очевидно, че съдът въобще не е коментирал при правните си изводи редица обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на делото. Фактите по делото сочат, че смъртта на Б. се дължи на протеклото през тялото му електричество, при опитите му да укрепи товара на камиона, паркиран под проводниците с високо напрежение. Следователно, само по себе си паркирането на камиона под ел.мрежа не би довело до смъртта му, ако той не е прехвърлил през товара металното въже. В основаната на злополуката стои предприетото укрепване на вече натовареното с готовата продукция превозно средство. Механизмът на настъпване на смъртта изисква изясняване на въпросите- какво се разбира под товаро-разтоварна дейност и укрепването на товара част ли е от тази дейност, чие е задължението за укрепване на товара- на товаро-разтоварачите, за които безспорно отговаря подсъдимият или на шофьорите, чийто пряк ръководител е св. Б., къде следва да се извършва укрепването, бил ли е обезопасен товара в конкретния случай или не и възможно ли е, ако не е бил обезопасен, превозното средство да бъде придвижено на мястото на инцидента. За тези обстоятелства са налице доказателствени източници- показанията на свидетелите С., Д. и Б., които обаче не са обсъдени. Едва след изясняването им може да се извърши преценка допуснал ли е подсъдимият нарушения на нормативните изисквания за безопасност при товаро-разтоварните работи, които да са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Що се отнася до другите вменените нарушения, то съдът следва да отговори какъв инструктаж е бил длъжен да извърши подсъдимия, при положение, че пострадалият не е ангажиран в производствената дейност на фирмата “С.-ком”, не участва в товаренето на камиона, а относно безопасността на труда в качеството му на шофьор, инструктажите са задължение на друго лице- св. Б.. Не без значение е и изясняването на мястото на злополуката и задължен ли е подсъдимият да следи къде е паркирано превозното средство. Софийският апелативен съд е възприел като обоснован извода на първата инстанция, че мястото на инцидента се намира на черен път, след портала на производствения цех, в района на предприятието, но въпреки това е заключил, че задължение да следи къде се паркират камионите има подсъдимият. Изводът е голословен и почива изцяло на предположение, като не е взето предвид обстоятелството, че транспортната дейност се осъществява от друга фирма и за безопасността на труда на шофьорите отговаря друго лице. Предвид на горното, настоящият касационен състав прие, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не дава отговор на съществени въпроси относно причинната връзка между инкриминираните на подсъдимия нарушения на специалното законодателство и настъпилия съставомерен резултат. Софийският апелативен съд незаконосъобразно е отменил частично присъдата в гражданско-осъдителната й част. Преди всичко, не е налице твърдяното противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата. Волята на първата инстанция относно размера на присъдените обезщетения е пределно ясна, независимо от допуснатата техническа грешка в мотивите. Както са посочили в жалбата си гражданските ищци, очевидно е и от мотивите, че исковете не са уважени в пълен размер, като са им присъдени обезщетения от по 50 хиляди лева. Освен това, като втора инстанция по същество, САС е могъл да отстрани т.нар. процесуално нарушение, като сам реши по справедливост в какъв размер да уважи гражданските претенции. Касационната инстанция счита, че е недопустима отмяна на присъдата от въззивния съд само в гражданската й част и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция само в тази част. Производството по гражданския иск има акцесорен характер и поначало споделя съдбата на обвинението. След като с въззивния съдебен акт не се решава окончателно въпросът за наказателната отговорност на подсъдимия и по силата на закона то подлежи на касационно обжалване, отмяна присъдата само в гражданската част е недопустима. Това налага решението на апелативния съд да бъде отменено изцяло, включително и в отменителната му част. Само така, при новото разглеждане на делото, въззивният съд ще може да реши едновременно въпросите по виновността и по гражданската отговорност на подсъдимия. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.354 ал.1 т.4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло решение № 224/ 11.07.2011 г. по внохд № 385/2011 г. на Софийския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: