Р Е Ш Е Н И Е № 458 гр. София, 13 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение , в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Бисер Троянов при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Р.Карагогов изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1479 / 2012 г. Производството е образувано на основание чл. 349,ал.1 от НПК по касационна жалба от защитника на подсъдимия Г. Д. Я. против решение № 100 от 07.06.2012 г.по внохд № 174/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е „незаконосъобразно и необосновано” и се отправя искане за оправдаване на подсъдимия. Пред касационната инстанция защитникът и подсъдимият поддържат жалбата , подчертавайки спорното авторство на деянието. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК,установи следното : Окръжният съд в гр Хасково с присъда № 57 от 16.03.2012 г. по нохд № 115/2012 г. признал подсъдимия Г. Д. Я. за виновен в това, че на 12.10.2011 г. в гр. Сим., обл.Хасково, при условията на опасен рецидив извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 години – деветгодишната Я. Г. Д., поради което и на основание чл. 149, ал.5, т.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 29,ал.1, б.”а” и „б” и чл. 54 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия общо наказание, групирайки санкцията на настоящето дело с тази , определена по нохд № 355/2011 г. на Районния съд в гр.Харманли, до размера на най-тежката – пет години лишаване от свобода, приспадайки изтърпяваното до постановяване на присъдата наказание. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр.Пловдив с решение № 100 от 07.06.2012 г. по внход № 174/2012 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по ледните съображения: Некоректната от процесуална гледна точка редакция на жалбата налага на първо място уточняване обхвата на проверка пред настоящата инстанция. Както е добре известно, изчерпателното изброяване на касационните основания в чл. 348 , ал.1 от НПК не допуска ревизия поради необоснованост от третата инстанция, която е такава основно Вж.чл.353,ал.5 от НПК по правото. Останалите аргументи на жалбоподателя могат да бъдат отнесени към съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на подсъдимия на защита. Възприети в този аспект те са допустими , но не намират подкрепа в материалите по делото. Касаторът и защитата му твърдят , че съдът не е извършил правилна оценка на събраните по делото доказателства, пренебрегвайки принципните си задължения, произтичащи от чл. 13 и чл. 14 от НПК за разкриване на обективната истина и за вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно , всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.Така поддържано оплакването не намира опора в данните п по делото. Двете предходни инстанции достатъчно внимателно са проверили надеждността на всички доказателствени източници . Още първата инстанция подходила много отговорно към разпита на свидетелката Я. Г. П.Тя била разпитана чрез тълковник и съдържащата се в показанията й информация съдебните състави свързали с обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалото дете, на майка му – свидетелката И. П. и на полицейския служител – свидетеля В. Д.. По този начин в хода на съдебното следствие била установена фактическата обстановка , оспорвана от защитата, но непоколебима процесуално поради логическите връзки между отделните доказателства и доказателствени средства. В отговор на оплакването в жалбата, че очевидката П. не е видяла описаните в обвинителния акт блудствени действия, настоящият състав отбелязва, че този факт, коректно посочен в проверяваните съдебни актове, не изключва съставомерното поведение на подсъдимия. Свидетелката възприела Г. Я. в гръб, надвесен над детето, както и бързото му / в бяг/ отдалечаване от местопроизшествието. Тези данни подкрепят показанията на пострадалата, че подсъдимият я опипвал и целувал , а тя го отблъснала и крайно разтревожена, се обадила на майка си. Прочее , подсъдимият не оспорва, че имал физически контакт с детето /”хванах я за главата , ударих й един шамар по дупето и си тръгнах”/, но го обяснява като реакция на обидна реплика. Деветгодишната Я. обаче ясно почувствала сексуалния елемент на действията на подсъдимия и затова веднага съобщила на майка си , че някакъв мъж я опипвал и целувал. По делото,извън обясненията на подсъдимия, няма доказателства за алогичната хипотеза, че деветгодишна ученичка спонтанно започнала да обижда напълно непознат възрастен минувач. Блудствената цел на поведението на подсъдимия е безспорна не само от субективната оценка на пострадалата, но и от характера на докосванията и стремежа на Я. да остане неразпознат , като избяга. Обобщено , при провеждане на наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, повлияли негативно върху изследването на предмета на доказване. Фактическата обстановка по несъмнен начин доказва авторството на деянието. Правилно установените от съда обстоятелства законосъобразно са субсумирани под текста на чл.149, ал.5, т.3 от НК.Не са налице касационните основания на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за ревизия в изложената в касационната жалба насока. В рамките на служебно осъществявания контрол съдът не установи явна несправедливост на наложеното наказание, което е индивидуализирано в минималния, предвиден от законодателя размер за този вид престъпление. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 07.06.2012 г.по внохд № 174/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.