3
Р Е Ш Е Н И Е № 127 С., 17.08.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2014/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 633/10 от 07.07.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № I-178 от 20.07.2009 г. по в. гр. д. № 655/2008 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 827 от 21.05.2008 г. по гр. д. № 251/2008 г. на Бургаския районен съд, М. Т. М. и Д. С. С.-М. са осъдени да заплатят обезщетение за лишаване от ползване на собствения на Т. Д. В. недвижим имот в размер на по 3 165 лева всеки от тях за периода от 29.10.2004 г. до 16.08.2007 г., мораторна лихва по 743,57 лева за периода от 29.10.2004 г. до 17.01.2008 г., законна лихва върху главницата, считано от 18.01.2008 г. до окончателното изплащане на задължението, и деловодни разноски по 279.10 лева. К. искат обжалваното решение да бъде отменено като неправилно по подробно изложени съображения.
Ответникът по касация Т. Д. В., действащ със съгласието на своя попечител В. Д. В., не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е установено, че на 07.04.2004 г. с н. а. № 180/2004 г. Т. Д. В. продал на Х. И. С. собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място].
С н. а. № 146 от 26.04.2004 г. купувачът продал същия имот на М. Т. М., по време на брака му с Д. С. М.. Съпрузите установили владение върху имота от датата на закупуването му.
С решение № 484 от 12.05.2005 г. /и решение № 2012 от 16.11.2006 г. по чл. 192, ал. 2 ГПК-отм./ по гр. д. № 2909/2004 г. на Бургаския районен съд е уважен иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, като договорът от 07.04.2004 г., сключен между Т. Д. В. и Х. Ив. С., е унищожен, а в установителната му част срещу Х. Ив. С. и М. Т. М. е уважен и предявеният от Т. Д. В. ревандикационен иск. М. Т. М. е и осъден да предаде имота на собственика му, който е въведен във владение на 16.08.2007 г. Касационната жалба на М. Т. М. срещу въззивното решение от 17.06.2006 г. по в. гр. д. № 478/2005 г на Бургаския окръжен съд, с което първоинстанционният съдебен акт е оставен в сила, е оттеглена и с определение № 227 от 18.06.2007 г. производството по гр. д. № 821/2007 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., е прекратено.
С обжалваното сега решение въззивният съд приел, че обратното действие на уважаването на иска за унищожаемост се проявява само между страните по сделката, но с предявяването на иска за ревандикация срещу последващия приобретател - ответника М. М., същият става недобросъвестен владелец на чуждия имот. Затова той, както и съпругата му, която също е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението по иска за ревандикация, дължат обезщетение на собственика за това, че са го лишили от ползуването на имота за времето от предявяване на иска за ревандикация на 29.10.2004 г. до предаване на владението на 16.08.2007 г.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: дали последващият приобретател, придобил права върху недвижим имот от купувач, легитимирал с договор за покупко-продажба, който впоследствие е унищожен на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, дължи обезщетение на собственика за това, че го е лишил от ползуването на имота, на какво правно основание и от кога ?
Съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД има обратно действие по отношение на страните по сделката, към деня на сключването на сделката. С унищожаването се заличава не само правото на собственост на купувача, но и юридическият акт, от който то е произлязло. При това положение купувачът не е могъл да прехвърли собствеността на последващия приобретател. Последният обаче не може да се разглежда като лице, което е владяло имота без правно основание. Съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В случай, че юридическото основание на праводателя на владелеца бъде унищожено поради това, че договорът е бил сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, владелецът се явява такъв въз основа на правно основание, за което не е знаел, че не е годно да прехвърли собствеността. Ето защо се смята за добросъвестен. Той обаче може да се превърне в недобросъвестен при настъпването на определени последващи обстоятелства, каквото се явява предявяването на иск от действителния собственик за връщане на имота. От този момент - на предявяването на иска, престава да се счита за добросъвестен и затова съгласно чл. 73 ЗС дължи връщането на добивите и обезщетяването на собственика за ползуването на имота.
С оглед на това становище настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че касационната жалба срещу въззивното решение е неоснователна.
К. не са страна по унищожения договор от 07.07.2004 г. Те са ползували имота въз основа на договор, сключен с приобретателя по унищожената сделка, без да знаят, че тя е правно основание, което не е годно да прехвърли собствеността. До предявяване на 29.10.2004 г. на иска за връщане на имота, са имали право да го ползуват, без да дължат на действителния собственик обезщетение за това - право, което е прекратено от посочения момент. Затова неоснователно се поддържа от касаторите, че правото да се намират в имота е продължило до влизане в сила на съдебното решение по иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Неоснователно се поддържа и, съгласно чл. 57 ЗЗД дължат обезщетение от момента на поканването, както и че правното основание на предявения срещу тях иск е чл. 55, изр. 1, предл. 3 ЗЗД. Посочената норма урежда отношенията между страните по унищожената сделка, каквото качество касаторите не притежават.
В обобщение, като постановено в отсъствие на касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № I-178 от 20.07.2009 г. по в. гр. д. № 655/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |