Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр.София, 10 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Димитър Генчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 162/2014 г.и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимите И. М. Д., чрез служебния му защитник адв.С., С. С. И., чрез служебния му защитник адв.Х., Г. А. С., чрез служебния му защитник адв.Д., С. И. Г., чрез служебния му защитник адв.С., Б. Д. Ж., чрез служебния му защитник адв.Д., С. И. Г., чрез служебния му защитник адв.А., В. Б. С., чрез защитника му адв.С. срещу присъда №35 от 10.09.2013 г., постановена по внохд 546/2013 г. по описа на ОС-Хасково. В жалбата на подсъдимия И. Д. се прави оплакване за неправилност на присъдата, тъй като същата почивала единствено на самопризнанието на подсъдимия и липсвали други доказателства за авторството на деянието. Моли се да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимият да бъде признат за невиновен. В жалбата на подсъдимия С. И. и в допълнението към нея се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се мотивира с твърдение за това, че присъдата почива само на самопризнанието на подсъдимия. Аргументите, свързани с претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения са: 1. че е налице разминаване между диспозитива на обвинителния акт и този на присъдата, като от последният не ставало ясно какво е произнасянето на съда по отношение квалифициращия признак „разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот”, по отношение обстоятелството, че деянието е „продължавано престъпление”, за кои вещи подсъдимият е осъден ,съответно оправдан , както и досежно предварителния сговор със С. А. и С. И. и 2.липса на мотиви относно определения от съда начин на изтърпяване на наказанието при условията на чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. Моли се да бъде отменен въззивният съдебен акт и подсъдимият С. И. да бъде оправдан. В жалбата на подсъдимия Г. С. се прави оплакване за нарушение на материалния закон, поради неправилна квалификация на престъплението, като се поставя въпроса по каква причина след като кражбата е била извършена с МПС, шофьорът на превозното средство е осъден като вещен укривател, а не като извършител на кражбата.На следващо място се претендира и нарушение на процесуалните правила ,тъй като от диспозитива на присъдата не било ясно дали подсъдимият е оправдан за деянието ,касаещо имуществото на Г. Н. или не,а също така се посочва и ,че ОС-Хасково се е предоверил на едни доказателства и необосновано е пренебрегнал други.Направено е искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия Г. С.. В жалбата на подсъдимия С. Г. се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК,като се твърди ,че обвинението на подсъдимия не е доказано чрез доказателствени средства по НПК, че въззивният съд без да анализира доказателствения материал е приел нови фактически положения, които са в противоречие с тези на първата инстанция и без да е ясно защо съдът приема „нова стойност на причинената вреда”.Моли се да бъде отменена обжалваната присъда и подсъдимият да бъде оправдан. В жалбата на подсъдимия Б. Ж. се посочва ,че деянието е неправилно квалифицирано-нарушение на материалния закон, както и ,че присъдата е неясна относно вещите, отнети от владението на Г. Н., че липсват реквизити на присъдата /без да се посочва кои/, а доказателствата по делото са обсъдени избирателно и не в цялост-нарушение на процесуалния закон. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия Б. Ж.. Жалбата на подсъдимия С. Г. и допълнението към нея преповтарят изцяло съдържанието на жалбата на подсъдимия С. И.- оплакванията и аргументацията им. Моли се въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане. В жалбата на подсъдимия В. С. и допълнението към нея /озаглавено уточняваща молба/ се твърди ,че деянието е квалифицирано неправилно; че липсват доказателства за наличието на вещите и тяхната индивидуализация; че в оправдателната част присъдата на ОС-Хасково е неясна; че събраните доказателства не са обсъдени в пълнота.Моли се да бъде отменена атакуваната присъда и подсъдимият С. да бъде оправдан. В хода по същество на делото пред ВКС, служебно назначеният защитник на подсъдимия И. Д. уточнява, че оплакванията им са свързани с касационните основания –нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Посочва, че не са налице доказателства, подкрепящи обвинителната теза; че въззивният акт почива на предположения. Защитникът на подсъдимите С. И. и С. Г.-адв.Х. моли за отмяна на въззивната присъда, тъй като тя почивала само на самопризнания, като от свидетелските показания не било ясно конкретното участие на всеки един от подсъдимите в деянието ,нито дали е използвано МПС. Поддържа и оплакването за съществено процесуално нарушение, а именно несъответствие между диспозитива на обвинителния акт и този на присъдата по отношение квалифициращия признак „разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот”,както и относно „продължаваното престъпление”.Моли да бъде отменена въззивната присъда. Защитникът на подсъдимия С. Г.-адв.М. счита ,че авторството на деянието в лицето на неговия подзащитен не е доказано. За първи път пред ВКС релевира и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Защитникът на подсъдимия Б. Ж.-адв.Д. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде отменена присъдата на ОС-Хасково. Защитникът на подсъдимия Г. С.-адв.Д. моли да бъде уважена подадената касационна жалба на посочените в нея основания. Твърди, че предмета на престъплението не е установен, тъй като пострадалият в три различни разпити посочва различни вещи, за които заявява, че са му били отнети. Пледира , че правната квалификация на деянието е неправилна, тъй като то е приключило преди използването на МПС-то. Моли да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимият да бъде оправдан. Защитникът на подсъдимия В. С. –адв.Г. се придържа към аргументите, изложени от защитниците на другите подсъдими и моли да бъде отменена присъдата изцяло. Представителят на ВКП взема становище,че въззивният съд подробно е отразил в мотивите съображенията си по правната квалификация на деянието; че присъдата не се основава само на самопризнания на подсъдимите и че оплакванията за неправилна оценка на доказателствата са неоснователни. Моли да бъдат оставени жалбите без уважение. Жалбоподателите И. Д., С. И., Г. С., С. Г., Б. Ж., С. Г. и В. С., редовно призовани пред касационната инстанция не се явяват и не вземат становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №119 от 29.03.2012 г.,постановена по нохд 531/2011 г.,РС-Харманли е признал за виновни подсъдимите И. Д.,В. С., Г. С., С. Г. и С. Г. в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4,5 и7 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 от НК ,а за И. Д. и С. Г. и във вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК,за което на основание чл.58а ал.1 и чл.54 от НК им е наложил наказания както следва: - на И. Д.-осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване - на В. С.- една година лишаване от свобода,при условията на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години - на Господин С.-дванадесет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим - на С. Г.-осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим - на С. Г.- осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване Със същата присъда са признати за виновни и подсъдимите С. И. и С. А. в извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 ,4 и 5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК за А. и във вр.с чл.29 ал.1 б.”б” от НК за С. И. ,като на основание чл.58а ал.1 и чл.54 от НК им е наложено наказание,както следва: - на С. И.- двадесет и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване - на С. А.- двадесет и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване С присъдата е признат за виновен и подсъдимия Б. Ж. за извършено от него престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК,за което и на основание чл.58а ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. По жалби на подсъдимите С. И. и В. С. е било образувано внохд 338/2012 г. пред ОС-Хасково,който с решение №101 от 20.07.2012 г. е отменил изцяло посочената по –горе първоинстанционна присъда и е върнал делото за ново разглеждане на прокурор от РП-Харманли. След внасяне на нов обвинителен акт в РС-Харманли и последвалата промяна на местната подсъдност на основание чл.43 т.3 от НПК, пред РС-Хасково е било образувано нохд 465/2013 г.,който на 12.07.2013 г. е постановил присъда № 61, с която е признал за невиновни подсъдимите И. Д.,Г. С.,С. Г.,С. Г. и ги е оправдал в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4,5 и 7 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 ,а за И. Д., С. Г. и С. Г. и във вр.с чл.63 ал.1 т.1 от НК; признал е за невиновни и е оправдал и подсъдимите С. И. и С. А. за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3,4,5 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 от НК; признал е за невиновни и оправдал и подсъдимите Б. Ж. по чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК и В. С. за извършено престъпление по чл.215 ал.1 от НК. По протест на прокуратурата е било образувано внохд 546/2013 г. пред ОС-Хасково,което е приключило с нова въззивна присъда,с която е отменена присъда № 61 от 12.07.2013г., постановена по нохд № 465/2013г. на РС- Хасково в частта, с която са били признати за невинни и оправдани И. Д., С. И., Г. С.,С. Г., Б. Ж., С. Г. и В. С. ,като вместо това посочените подсъдими са били признати за виновни,както следва: - подсъдимият И. М. Д., за това, че на 23.03.2011 г.срещу 24.03.2011г. в [населено място], общ. Симеоновград ,след като предварително се сговорил с Б. Ж., Г. С., С. Г. и С. Г., чрез използване на МПС отнел чужди движими вещи на обща стойност 574,20 лв. от владението на А. Л., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай и макар деецът да е непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.28 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК вр. чл.54 НК го е осъдил на 9/девет/ месеца „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор, като на основание чл.304 НПК го оправдава за предмета на престъплението над 574.20 лева, както и че деянието е извършено при условията на чл.26, ал.1 НК и чл.195, ал.1, т.3 НК. - подсъдимият С. С. И. за това ,че на 24.03.2011 г. в района на [населено място],общ.Д. с цел да набави за себе си и за другиго Б. Ж., Г. С., И. Д., С. Г., С. Г., В. С. имотна облага укрил чужди движими вещи,собственост на А. Л. на обща стойност 574,20 лв.,за които предполагал,че са придобити от другиго -Б. Ж., Г. С., И. Д., С. Г., С. Г. чрез престъпление-кражба, като деянието представлява опасен рецидив,поради което и на основание чл.215, ал.2, т.4, предл. 2 във вр. чл.215, ал.1 НК, вр. чл.29, ал.1, б”б” НК вр.чл.54 НК го е осъдил на 3/три/години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изтърпяване и „глоба” в размер на 5 000 лева, като на основание чл.304 НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр.чл.26 НК. - подсъдимият Г. А. С. за това , че на 23.03.2011 г.срещу 24.03.2011г. в [населено място], община ,след като предварително се сговорил с Б. Ж., Г. С., С. Г. и С. Г., чрез използване на МПС отнел чужди движими вещи на обща стойност 574,20 лв. от владението на А. Л., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.28 ал.1 НК вр. чл.54 НК го е осъдил на 1/една/ година „лишаване от свобода”,при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл.304 НПК го е оправдал за предмета на престъплението над 574.20 лева, както и че деянието е извършено при условията на чл.26, ал.1 НК и чл.195, ал.1, т.3 НК. - подсъдимият С. И. Г. за това, че на 23.03.2011 г.срещу 24.03.2011г. в [населено място], общ. Симеоновград ,след като предварително се сговорил с Б. Ж., Г. С., И. Д. и С. Г., чрез използване на МПС отнел чужди движими вещи на обща стойност 574,20 лв. от владението на А. Л., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай и макар деецът да е непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.195 ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.28 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК вр.чл.54 НК го е осъдил на 9/девет/месеца „лишаване от свобода”,при първоначален строг режим на изтърпяване ,в затвор, като на основание чл.304 НПК го е оправдал за предмета на престъплението над 574.20 лева, както и че деянието е извършено при условията на чл.26, ал.1 НК и чл.195, ал.1, т.3 НК. На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание в размер на 8/осем/ месеца „лишаване от свобода” ,наложено с присъда по НОХД № 392/2010г. по описа на РС Харманли. - подсъдимия Б. Д. Ж. за това, че на 23.03.2011 г.срещу 24.03.2011г. в [населено място], община ,след като предварително се сговорил с Г. С., И. Д. и С. Г. и С. Г., чрез използване на МПС отнел чужди движими вещи на обща стойност 574,20 лв. от владението на А. Л., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.195 ал.1, т.4 и т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.54 НК го е осъдил на 6/шест/месеца „лишаване от свобода”,при първоначален „общ” режим, като на основание чл.304 НПК го е оправдал за предмета на престъплението над 574.20 лева, както и че деянието е извършено при условията на чл.26, ал.1 НК и чл.195, ал.1, т.3 НК. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия Б. Ж. за времето от 28.10.2011г. до постъпването в затвора на 28.12.2011г. - подсъдимият С. И. Г. за това, че на 23.03.2011 г.срещу 24.03.2011г. в [населено място], община, след като предварително се сговорил с Б. Ж., Г. С., С. Г. и И. Д., чрез използване на МПС отнел чужди движими вещи на обща стойност 574,20 лв. от владението на А. Л., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай и макар деецът да е непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.195 ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.28 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.54 НК го е осъдил на 9/девет/месеца „лишаване от свобода”,при първоначален строг режим ,в затвор, като на основание чл.304 НПК го е оправдал за предмета на престъплението над 574.20 лева, както и че деянието е извършено при условията на чл.26, ал.1 НК и чл.195, ал.1, т.3 НК. - подсъдимият В. Б. С. за това ,че на 24.03.2011 г. в района на [населено място],общ.Д. с цел да набави за себе си и за другиго Б. Ж., Г. С., И. Д., С. Г., С. Г. и С. И. имотна облага спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи,собственост на А. Л. на обща стойност 574,20 лв.,за които предполагал,че са придобити от другиго -Б. Ж., Г. С., И. Д., С. Г., С. Г. чрез престъпление-кражба, поради което и на основание чл.215, ал.1 и чл.54 НК го е осъдил на 1/една/година „лишаване от свобода”,чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК е отложил за срок от 3/три/години от влизането на присъдата в сила. На основание чл.338 НПК присъдата е потвърдена в останалата й част. Направените оплаквания в касационните жалби ,доколкото показват сходство, включително и в аргументацията си, могат да бъдат обобщени в три насоки, без да е необходимо да бъдат разглеждани поотделно за всяка една от жалбите. На първо място се претендира допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на диспозитива на въззивната присъда ; на второ място – грешки в оценъчната дейност на въззивната инстанция по отношение на доказателствата и средствата за тяхното установяване; и на последно място-неправилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при изписване диспозитива на въззивната присъда, които да са я направили дотолкова неясна и неразбираема, така че да са довели до нарушаване правата на подсъдимите да разберат за какво точно са осъдени. В жалбите се твърди, че не било ясно за отнемането на кои вещи подсъдимите са осъдени, какво е станало с обвинението за отнемане на вещи от владението на Г. Н., не ставало ясно какво е произнасянето на съда по отношение квалифициращия признак „разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот”, досежно обстоятелството, че деянието е „продължавано престъпление”, както и касателно предварителния сговор със С. А. и С. И.. В тази връзка следва да се посочи,че присъдата е единство от уводна част ,диспозитив и мотиви. Разпоредбата на чл.305 от НПК ясно дефинира кои обстоятелства следва да бъдат посочени от съда във всяка една от трите части на единния съдебен акт. Прочитът на коментираната нова присъда не сочи на съществени нарушения на чл.305 от НПК.И това е така ,тъй като в диспозитива на присъдата на ОС-Хасково са изложени както данни за самоличността на подсъдимите,решението на съда по въпросите,залегнали в чл.301 от НПК,така и срока и съда пред който акта може да се обжалва. В диспозитива на присъдата ,касаеща подсъдимите И. Д., Г. С., С. Г., Б. Ж. и С. Г. ,осъдени за престъплението „кражба” /чл.195 ал.1,респ.чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 от НК/ по недвусмислен начин е посочено от чие владение са отнетите движими вещи и на каква стойност- „от владението на А. Л. и стойност 574,20 лв.”,а това ,че вещите не са конкретно изброени /при положение ,че става дума за значителен брой предмети/ не представлява нарушение, доколкото тяхното подробно описание се съдържа в мотивите към присъдата. Инкриминираното с обвинителния акт деяние на посочените по-горе подсъдими е било при условията на продължавано престъпление, като в рамките на същото са били включени две деяния- отнемане на вещи от владението на А. Л. на стойност 574,20 лв. и отнемането на вещи от владението на Г. Н. на стойност 219,50 лв., или вещи на обща стойност 793,70 лв. След като въззивният съд е оправдал подсъдимите за това да са извършили продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК , както и за предмета на престъплението над 574,20 лв./изрично отразено в диспозитива/,а същите са били осъдени само за отнемане на вещи от владението на А. Л. на стойност 574,20 лв., твърдението ,че е неясна волята на съда по отношение на деянието ,свързано с отнемане на вещите от Г. Н., както и относно „продължаваното престъпление”, е несъстоятелно. Несъстоятелен е и упрекът ,че диспозитивът на присъдата не носи информация за това, какво е било постановено от съда по отношение квалифициращото обстоятелство „разрушаване на прегради , здраво направени за защита на имот”, тъй като видно от обсъждания съдебен акт подсъдимите са били оправдани по чл.195 ал.1 т.3 от НК. Действително касационната инстанция се съгласява единствено с това , че след като с присъдата на ОС-Хасково е била потвърдена оправдателната присъда,постановена по отношение на подсъдимия С. А. и след като подсъдимият С. И. е бил осъден за вещно укривателство и оправдан в извършването на кражба, е било необходимо въззивният съд да оправдае подсъдимите И. Д., Г. С., С. Г., Б. Ж., С. Г., за това да са извършили престъплението кражба при предварителен сговор с С. А. и С. И. ,доколкото инкриминираното им обвинение е било за предварителен сговор и с тези две лица, както и да оправдае подсъдимия В. С. за това , че е действал с цел да набави имотна облага за С. А.. Няма пречка обаче този пропуск на ОС-Хасково да бъде коригиран от настоящата инстанция. Не могат да бъдат споделени и останалите твърдения в жалбите за допуснати съществени процесуални нарушения,поради неправилна оценка на доказателствения материал от страна на въззивния съд.Последният , извършвайки собствен внимателен анализ на събрания по делото доказателствен обем ,обсъждайки го както поотделно ,така и в неговата логическа връзка и съвкупност е изложил задълбочени и законосъобразни съображения и по този начин е реализирал задължението си по чл.305 ал.3 от НПК. По реда и със средствата, предвидени в кодекса са били взети мерки за разкриване на обективната истина, като вътрешното убеждение на ОС-Хасково не е изградено на базата на превратна интерпретация на доказателствата, подценяване или надценяване на едни за сметка на други или оценка на доказателствата не според действителното им съдържание. Оспорваното от защитата авторство на деянието е доказано по несъмнен начин. Съдебният състав на въззивния съд е подходил изключително внимателно при оценката на достоверността на обясненията на подсъдимите, дадени на досъдебното производство и приобщени по надлежния ред. Напълно правилно е преценил ,че обясненията на И. Д., С. Г., Г. С., С. Г.,Б. Ж. и С. И. са еднопосочни и последователни във всичките им разпити, проведени на досъдебното производство, а същевременно са в кореспонденция и помежду си. Така, от тях по непротиворечив начин се установяват релевантни за делото факти, като мястото и начинът на извършване на престъплението; лицата ,участващи в него; вида на отнетите вещи; мястото на тяхното отнасяне след деянието , начинът по който е станало това и разфасоването на част от вещите. Аргументите на съда, че обвинителната теза не почива единствено на самопризнанието на подсъдимите са верни и се споделят от настоящата инстанция. Така, за да обоснове горният си извод, ОС-Хасково е посочил , че освен обясненията на подсъдимите се налице и други доказателства , които проверяват информацията, предоставена от тях, а именно показанията на св.З. М., която е работила в пункт за изкупуване на метали и която е разпознала и посочила подсъдимия В. С. като едно от лицата , които на следващия ден след деянието са й предали за изкупуване част от инкриминираните вещи, а така също и данните, съдържащи се в писменото доказателство „Регистър на покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни отпадъци” на [фирма] ,от което е видно ,че в графата „данни за продавача” са отразени имената и номера на личната карта на подсъдимия С. Г.. На следващо място, въззивният съд е посочил ,че обясненията на подсъдимите са в корелация и с показанията на св.Л. по отношение вида на отнетите му вещи и местата, от които това е сторено, и в този смисъл заявеното от подсъдимите не е изолирано,а проверено чрез друго доказателствено средство. За проверка обясненията на подсъдимите служат и показанията на св.З. Т.,полицейски служител.Независимо ,че фактите ,за които той е свидетелствал имат производен характер ,в случая няма забрана за тяхното ползване, доколкото те не подменят обяснения на подсъдим /в хипотезата ,когато той отказва да даде обяснения или отрича участието си в деянието / ,а служат за проверка на първични доказателствени факти, каквато е информацията, съдържаща се в обясненията на подсъдимите, в които те добросъвестно и последователно са признали релевантни факти. С оглед на всичко изложено дотук, изводът на въззивната инстанция, че обвинението не се основава само на самопризнанията на подсъдимите е верен и се споделя от настоящият касационен състав. Предметът на престъплението е бил в пълнота изяснен от въззивната инстанция, която е изложила подробни и детайлни съображения в мотивите към присъдата си /л.92 от съд.дело/ и в този смисъл наведеното възражение от страна на защитата е лишено от основание. Настоящият касационен състав обаче констатира допуснато нарушение на принципа reformatio in pejus при определяне на наказанията на подсъдимите И. Д., С. Г., С. Г. и С. И.. И това е така, тъй като при първото първоинстанционно разглеждане на делото в РС-Харманли на подсъдимите И. Д., С. Г., С. Г. е било наложено наказание в размер на по осем месеца лишаване от свобода, а на С. И.-двадесет и четири месеца лишаване от свобода. Така постановената присъда не е била атакувана от прокуратурата, която очевидно е била доволна от постановените осъждания на подсъдимите и наложените им наказания.При второто разглеждане на делото в първата инстанция е била постановена оправдателна присъда, срещу която е бил подаден протест, с искане за осъждане на подсъдимите, което е било и сторено от въззивната инстанция по контролираното в настоящето производство дело. ОС-Хасково обаче не е спазил забраната за неутежняване положението на подсъдимото лице, без съответен протест и е наложил по-високи по размер наказания в сравнение с тези при първото разглеждане на производството в първата инстанция,а именно: за подсъдимите И. Д.,С. Г. и С. Г. от по девет месеца лишаване от свобода, а по отношение подсъдимия С. И.-три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. ВКС счита, че следва да коригира въззивното решение, като намали размера на наложеното наказание на И. Д. от девет на осем месеца лишаване от свобода ; на С. Г. от девет на осем месеца лишаване от свобода; на С. Г. от девет на осем месеца лишаване от свобода и на С. И. от три на две години лишаване от свобода, като отмени наложената глоба на последния. В жалбите липсва касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, поради което настоящият съдебен състав не следва да го обсъжда. Що се отнася до подсъдимия С. Г. ,посоченото касационно основание за първи път се релевира в съдебното заседание пред ВКС,поради което то също не подлежи на разглеждане. На следващо място касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК във връзка с ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимите И. Д., С. Г., С. Г., Б. Ж., Г. С. и В. С. за извършените от тях престъпления. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността на подсъдимите И. Д. , С. Г., С. Г. правилно са били подведени под нормата на престъплението по чл. 195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.28 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, по отношение подсъдимия Б. Ж.- по чл. 195, ал.1, т.4, т.5 , вр.чл.194 ал.1, вр.чл.28 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, за подсъдимия Г. С. по чл. 195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.28 ал.1 НК . Деянието на подсъдимия В. С. е било правилно квалифицирано по чл.215 ал.1 от НК. Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна страна на посочените престъпления. Що се отнася до деянието ,осъществено от подсъдимия С. И. , макар и законосъобразно и в съотвествие с фактите, възприети от решаващия съд, то да е било квалифицирано като „вещно укривателство”, въззивната инстанция неправилно го е подвела под нормата на ал.2 т.4 на чл.215 от НК. Действително престъпната деятелност на този подсъдим принципно би могла да се квалифицира като вещно укривателство , извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „б” от НК, доколкото предходните му осъждания обуславят наличието на посочената разпоредба. В конкретния случай обаче, това е невъзможно,тъй като престъплението по чл.215 ал.2 т.4 във вр.с ал.1 от НК е по-тежко наказуемо в сравнение с първоначално повдигнатото му обвинение по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 от НК. И това е така,тъй като за престъплението по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години,а за престъплението по чл.215 ал.2 във вр.с ал.1 от НК- лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 5000 до 10 000 лв. Наличието на кумулативно предвидената санкция глоба, наред с лишаването от свобода за престъплението по чл.215 ал.2 от НК, го прави по-тежко наказуемо. При това положение и доколкото установените от решаващия съд факти сочат на „вещно укривателство”, поведението на подсъдимия С. И. се субсумира под състава на престъплението по чл.215 ал.1 от НК, тъй като се касае за по-леко наказуемо престъпление /без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението/, и в този смисъл присъдата на ОС-Хасково следва да бъде коригирана. Във връзка с оспорване наличието на квалифициращото обстоятелство „използване на МПС” по отношение престъпната деятелност на подсъдимите И.Д.,Г.С.,С.Г.,Б.Ж. и С.Г. , следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика /Постановление №6/71 г. на Пленума на ВС/, за да е налице квалификацията по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 от НК е необходимо или МПС-то да е послужило за отнемане на вещите, или то да е използвано за превоз на отнетото имущество и отдалечаване от местопрестъплението, за да се установи трайна фактическа власт върху него ,какъвто е и настоящият случай. Макар и в допълнението към жалбата на подсъдимия В. С. напълно декларативно да се оспорва правната квалификация на деянието ,в извършването на което е бил признат за виновен, ВКС намира за необходимо да отбележи ,че приетите от въззивната инстанция факти ,а именно ,че след обаждането на подсъдимия С. И. /с цел да бъде откаран до дома си/, подсъдимият В.С. отишъл с лекия си автомобил на мястото,където били складирани отнетите от подсъдимите вещи, които заедно с подсъдимите натоварил в колата си и превозил до дома на С. И., а на следващия ден отново с колата си превозил и предал откраднатите вещи в пункт за изкупуване на метали на фирма [фирма], сочат на изпълнителното деяние по чл.215 ал.1 от НК –„спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи”. Предположението на В. С. ,че движимите вещи са придобити от престъпление, ОС-Хасково правилно е аргументирал с обективни обстоятелства, а именно, че извозените от него множество, разнородни вещи, част от които предадени на другия ден на вторични суровини, са били струпани от останалите подсъдими на едно място, извън [населено място] и в малките часове на деня- все обстоятелства , които индикират на това, че тези вещи са отнети неправомерно. В заключение следва да се отбележи,че определения на подсъдимите първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и вида на пенитенциарното заведение ,в което те следва да бъдат настанени, са правилно и в съответствие с разпоредбите на ЗИНЗС определени от ОС-Хасково. Напълно достатъчно е, че в диспозитива на присъдата съдът е взел отношение по въпроса, посочен в чл.301 ал.1 т.6 от НПК, като допълнителни мотиви в тази насока не се дължат, доколкото чл.305 ал.3 от НПК ясно дефинира съдържанието на мотивната част на съдебния акт. В този смисъл направеното възражение в касационните жалби е лишено от основание. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.2 т.1 и т.2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивна присъда №35 от 10.09.2013 г., постановена по внохд №546 на ОС-Хасково, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението, в извършването на което е бил признат за виновен подсъдимия С. С. И. от чл.215 ал.2 т.4 във вр.с ал.1 от НК в такова по чл.215 ал.1 от НК, НАМАЛЯВА наложеното му наказание от три години на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и ОТМЕНЯВА наложеното му наказание „глоба” в размер на 5000 лв. ИЗМЕНЯВА присъдата и в частта относно наложените наказания на подсъдимите И. Д., С. Г. и С. Г., както следва: НАМАЛЯВА наказанието на И. М. Д. от девет на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода; НАМАЛЯВА наказанието на С. И. Г. от девет на осем месеца лишаване от свобода; НАМАЛЯВА наказанието на С. И. Г. от девет на осем месеца лишаване от свобода. ИЗМЕНЯВА присъдата като ОПРАВДАВА подсъдимите И. Д., Г. С., С. Г., Б. Ж. и С. Г. да са извършили престъплението при предварителен сговор с подсъдимите С. А. и С. И., както и ОПРАВДАВА подсъдимия В. С., за това да е действал с цел да набави имотна облага за С. А.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/