6
Р Е Ш Е Н И Е № 424
гр. София, 02.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ИЛИАНА ПАПАЗОВА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5542 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на Ж. Й. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. К., с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 1835 от 12 октомври 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1407 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г. В молбата се сочи, че след приключване на първоинстанционния процес молителят намерил в архивите на майка си второ саморъчно завещание, по силата на което молителят е неин универсален наследник, като по предявен иск по чл. 124 ГПК срещу ответницата съдилищата приели намереното универсално саморъчно завещание като новооткрито и нововъзникнало обстоятелство. Поддържа се още и допуснато от съда съществено процесуално нарушение на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, с което молителят е бил лишен от възможността лично или чрез свой представител да участва в първоинстанционното производство в процедурата по поправка на явна фактическа грешка, допусната с решение № 683 от 16 март 2009 г., тъй като съдът не е призовал страните по делото в открито съдебно заседание, и така молителят е бил лишен от възможността да представи своевременно по делото новооткритото и обявено през 2009 г. универсално саморъчно завещание, направено от майка му в негова полза през 1998 г. Представя се саморъчно завещание от 28 август 1998 г. и протокол за обявяване на саморъчно завещание от 18 август 2009 г.
Ответницата Ж. Й. Г. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Т. Е., в отговор на молбата за отмяна изтъква доводи за неоснователността й.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд отменя първоинстанционно решение, поправено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ и вместо него допуска до делба осем ниви между Ж. и Ж. Г. при равни квоти. Този резултат е приет от въззивния съд въз основа на валидността на решенията на поземлена комисия, наследствено правоприемство между реститутите и страните по спора, равенство на дяловете, тъй като страните са брат и сестра, както и несъобразяване на представено от Ж. Г. саморъчно завещание от майката М. Г., обявено на 19 май 2005 г., поради непредставяне на решения на поземлена комисия, цитирани в завещанието.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Относимите обстоятелства са следните:
С решение № 683 от 16 март 2009 г., постановено по гр.д. № 8095 по описа на районния съд в гр. Варна за 2007 г. е прието, че следва да бъде допусната делбата на две дворни места. В мотивите на съдебното решение е приета неоснователност на иска за делба на ниви, тъй като те са възстановени по нищожни решения на поземлена комисия. Диспозитив относно претенцията за нивите не е постановен. По искане за поправка на очевидна фактическа грешка от 6 февруари 2012 г. съдът в закрито съдебно заседание по реда на чл. 247 ГПК постановява решение № 778 от 2 март 2012 г., с което в съответствие с мотивите по решение № 683 отхвърля иска за делба на ниви. Против това решение е подадена въззивна жалба от Ж. Г. на 16 март 2012 г. Ж. Г. с изрична молба е представил доказателства на 28 септември 2012 г., проведено е открито съдебно заседание и е постановено атакуваното решение. Касационното обжалване на въззивното решение не е допуснато с определение № 83 от 18 февруари 2013 г. по гр.д. № 1045/2013 г., ІІ г.о. По искане на молителя за отстраняване на очевидна фактическа грешка във въззивното решение е постановено решение № 2726 от 27 декември 2013 г. във въззивното производство, с което молбата е оставена без уважение, тъй като целта й била ревизия на мотивите на съда и повторен анализ на представените доказателства. И това решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 212 от 26 май 2014 г. по гр.д. № 2685/2014 г., ІІ г.о.
От представените в производството по отмяна доказателства е видно, че на 18 август 2009 г. молителят Г. е обявил саморъчно завещание от 28 август 1998 г. на покойната му майка М. И. Г., починала на 24 април 2000 г. Според текста на завещанието Г. завещава на сина си всичките си движими и недвижими имоти. Първоинстанционното решение за допускане на съдебната делба е постановено на 16 март 2009 г., отстранена е очевидната фактическа грешка в диспозитива на решението с решение на районния съд от 2 март 2012 г., срещу което е подадена въззивна жалба на 16 март 2012 г. и е образувано въззивно производство, развило се по процедурата по чл. 196 и сл. ГПК /отм./ по силата на § 2, ал. 1 ПЗР ГПК от 2007 г.
В молбата за отмяна се заявяват основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК – заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно, и страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото.
Твърди се на първо място, че новото писмено доказателство – ръкописното завещание на майката на страните, обявено на 18 август 2009 г., е станало известно на молителя като ищец след приключване на устните състезания по делбеното дело пред районния съд, а заведения през 2013 г. процес по чл. 124 ГПК за установяване на изключителната собственост върху съответните имоти за ищеца спрямо ответницата бил прекратен от съда поради недопустимостта му предвид правилото на чл. 299 ГПК. За да може да се приложи разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Освен това представените доказателства или посочените обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му по съществото на спора. Следователно, посоченото основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права.
Безспорно е в разглеждания случай, че представеното в производството по отмяна саморъчно завещание е от съществено значение за изхода на делото, и при представянето му в процеса то е щяло да бъде съобразено при преценката за съсобствеността на страните по спора върху процесните ниви. Не е осъществено обаче второто условие за отмяната на влязлото в сила решение – непредставянето на съответното доказателство в случая се дължи на небрежност при упражняване на процесуалните права на ищеца. И това е така, тъй като по силата на приложимия текст на чл. 205, ал. 1 ГПК /отм./, пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства, каквото е било и саморъчното завещание, предвид датата на обявяването му. Според задължителното разбиране, дадено от ВКС в процедурата по чл. 290 ГПК по въпроса за правомощията на втората инстанция в производство, провеждано по ГПК /отм./ да събира доказателства за факти и обстоятелства, които не са били въведени в производството пред първоинстанционния съд (така в решение № 157 по гр.д. № 1160/2011 г., ІІ г.о.), допустими в качеството на нови доказателства по смисъла на чл. 205, ал. 1 ГПК /отм./ пред въззивната инстанция са не само тези, които се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, а и тези, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд, но не е сторил това поради виновното си процесуално поведение, като нови доказателства могат да се представят пред въззивния съд от заинтересованата страна и след закритото (разпоредително) и първото по делото заседание не само при обективна невъзможност за своевременното им представяне, защото се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, но и когато непредставянето им се дължи на небрежното й процесуално поведение, щом като те са от съществено значение за изхода на делото. Следователно, според посоченото обвързващо тълкуване, още преди процеса пред въззивния съд, образуван на 14 май 2012 г., ищецът е знаел за съществуването на саморъчното завещание, той е разполагал с него и е могъл да го представи по делото, заедно с другите доказателства, представени от него пред въззивния съд (л. 38-58 от въззивното дело), като по този начин предизвика успешна защита на правата си. Процесуалната му небрежност да стори това в този процес и до приключване на устните състезания по него на 2 октомври 2012 г. не може да бъде компенсирана със средствата на отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като представеното доказателство не е новооткрито според посочения по-горе смисъл.
Горният извод не може да бъде променен и по пътя на второто поддържано в молбата за отмяна основание – това по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Молителят заявява допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение, изразило се в непровеждане на открито съдебно заседание в процедурата по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./. Съществеността на нарушението молителят обосновава с виждането си, че на това открито съдебно заседание той е могъл да представи като доказателство по делото обявеното универсално саморъчно завещание от майка си.
Действително, по подадената на 6 февруари 2012 г. молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението по допускане на делбата на районния съд, изразила се в липса на отразяване в диспозитива на решението на формирана от съда воля по отношение на делбата на земеделски земи, първата инстанция е преценила производството като такова по чл. 247 ГПК от 2007 г. и не е провела открито съдебно заседание. В нарушение на посоченото по-горе правило на § 2, ал. 1 ПЗР ГПК от 2007 г. съдът е приел приложение на процедурата по новия процесуален кодекс, вместо тази по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, изискваща призоваване на страните в открито съдебно заседание. Тази процесуална грешка на съда обаче не е довела до лишаване на страната от участие по делото чрез препятстване на възможността да снабди делото с доказателства. Предмет на преценка в сочената процедура е само допусната в решението очевидна фактическа грешка, и без тази преценка да се основава на доказателства извън вече събраните от съда. Ясно е, че неправилната преценка на представени по делото доказателства не е очевидна фактическа грешка, а още по-малко такава може да се обоснове с преценката на нови доказателства, непредставени до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Затова е извън съмнение, че в процедурата за отстраняване на очевидна фактическа грешка не могат да бъдат събирани доказателства по съществото на спора.
Основателно е искането на ответницата за присъждане на заплатени за производството по отмяна 400 лева по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ж. Й. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1835 от 12 октомври 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1407 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г.
ОСЪЖДА Ж. Й. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. , ап., да заплати на Ж. Й. Г. с адрес в [населено място], [улица][жилищен адрес] сумата от 400,00 (четиристотин) лева разноски за производството по отмяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |