Р Е Ш Е Н И Е № 79 София, 17.09. 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 398 по описа за 2012г. и приема следното: Производството е по чл.290 и следв. ГПК по касационната жалба на адвокати Г. и И. като процесуални представители на [фирма] София срещу въззивното решение на СГС от 30.ХІ.2011г. по гр.д. № 10040/2011г., поправено с решение от същата дата. Касационно обжалване на решението в уважителната му част по иска с правно основание чл.128 КТ и за разноски и държавна такса е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК с определение № 1263/26.ХІ.2012г. по въпросите 1. „какво е правното действие на одобрения с влязло в сила решение план за оздравяване спрямо вземанията, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, за които планът предвижда определен начин на удовлетворяване” и 2. „допустимо ли е ревизиране на предвижданията в приетия от събранието на кредиторите и утвърден с влязло в сила решение план за оздравяване в отделно производство, заведено по общия исков ред”. Ответницата по касационната жалба Р. П. П. от София е заела становище за нейната неоснователност. По въпросите, послужили като основание за допускане на касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното: Разпоредбите на ТЗ относно несъстоятелността предвиждат две категории вземания на кредиторите – такива, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност /т.н. „стари вземания”/, и такива, възникнали на и след датата на откриване на производството по несъстоятелност. Това разграничение обуславя различни правни последици за вземанията в производството по несъстоятелност – относно срока за предявяването им /такъв е предвиден само за старите вземания – чл.685 и чл.688 ТЗ/, относно реда им за изплащане при извършването на разпределение на осребреното имущество /чл.722 ал.1 ТЗ/, относно начините за удовлетворяването им /чл.639 ал.1 ТЗ/, относно действието на плана за оздравяване /чл.706 ал.1 и ал.3 ТЗ/ и други. Разпоредбата на чл.639 ал.1 ТЗ изрично урежда специални правила за удовлетворяване на нови вземания – те се изплащат на падежа, а когато плащане не е получено на падежа или до датата на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност, те се удовлетворяват по реда на чл.722 ал.1 ТЗ. С новата разпоредба на чл.707 ал.4 ТЗ /ДВ бр.101/2010г., в сила след влизането в сила на постановеното в случая решение за одобряване на план за оздравяване/ е уредена и хипотезата на приети и включени в допълнителния списък по чл.688 ал.3 ТЗ нови вземания при одобрен план за оздравяване и прекратено производство по несъстоятелност, които съдът по несъстоятелността присъжда на кредиторите с решението за одобряване на плана, ако в него не е предвидено друго. Теорията и съдебната практика единодушно приемат, че дори да не са били предявени в производството по несъстоятелност и то е прекратено поради одобряване на план за оздравяване, новите вземания не се преклудират и могат да бъдат предявени пред съда по общия ред за разлика от вземанията, възникнали до датата на откриване на производството. Законодателят изрично разграничава старите и новите вземания в производството по несъстоятелност и във връзка с действието на плана за оздравяване. Така съгласно чл.706 ал.1 ТЗ утвърденият от съда план за оздравяване е задължителен за длъжника и само за кредиторите със стари вземания, а по силата на чл.706 ал.3 ТЗ само тези вземания се преобразуват съобразно с предвиденото в плана и само за тях кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист /заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – ДВ бр.101/2010г./ на основание утвърдения план /чл.708 ТЗ/. Така предвидените специални правила за удовлетворяване на новите вземания, изключващи преобразуването им чрез оздравителен план, и за задължителност на плана само за кредиторите със стари вземания, налагат извод, че новите вземания не може да бъдат предмет на план за оздравяване, че утвърденият от съда план няма действие по отношение на кредиторите по тях и че тези кредитори не са участници в оздравителното производство. С решението по чл.705 ал.2 ТЗ съдът се произнася относно утвърждаването на плана за оздравяване или отказа за това. В случай, че решението е положително, от влизането му в сила възниква действието на плана, но то е такова, каквото е предвидено в чл.706 ал.1 ТЗ – само по отношение на кредиторите със стари вземания. Това установено в закона правило не може да бъде разпростряно с утвърждаващото оздравителния план съдебно решение и по отношение на предвижданията в плана относно нови вземания. Именно поради незадължителния характер на плана относно тези вземания и невъзможността удовлетворяването на кредиторите по такива да се осъществи чрез издаването на изпълнителен лист въз основа на плана, в случаите на постановено решение по чл.707 ал.1 ТЗ преди влизането в сила на чл.707 ал.4 ТЗ тези вземания може да се реализират по общия исков ред, което не представлява „ревизиране” на утвърдения план. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение в допуснатата му до касационно обжалване осъдителна част СГС е отменил частично решението на СРС от 27.V.2011г. по гр.д. № 63576/2010г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на Р. П.П. 4606.47лв., представляващи остатък от неизплатено дължимо трудово възнаграждение за периода м.май – м.октомври 2009г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2010г. до окончателното изплащане, и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер 10271.02лв. За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че по отношение на ответното дружество е било открито производство по несъстоятелност с решение по чл.630 ал.1 ТЗ от 17.ІV.2009г. по гр. д. № 401/2009г. на СГС; че то е продължило дейността си; че с решение от 29.VІ.2010г. е утвърден приетия от ОС на кредиторите план за оздравяване и че с оглед на това производството по несъстоятелност е прекратено; че за да се приеме оздравителния план, преди решението е представен списък на кредиторите с предявени и приети вземания, в който е вписана ищцата с дължими суми 6652.98лв. и 4672.98лв. от трудови правоотношения, като в списъка е налице признаване на само част от дължимите вземания, в т.ч. от трудови възнаграждения и обезщетения. Прието е, че в Търговския закон и Кодекса на труда няма уредба, приемаща преклудиране на правото на работниците да търсят по общия исков ред вземанията си в пълен размер, независимо от процедурите, свързани с оздравяване на дружеството. Сумите по предявения иск надхвърлят значително признатите от длъжника като дължими и след като законодателят не е лишил работника да предявява иск за вземанията си, независимо дали работодателя е обявен в несъстоятелност и има ли оздравителен план, претенциите са допустими. Направен е извод, че с приспадане на частично платени суми по дължимите за исковия период възнаграждения предявеният иск е основателен до присъдената сума. Атакуваното решение е правилно. С оглед отговора на въпросите, послужили като основание за допускане на касационно обжалване, законосъобразно въззивният съд е приел, че вземанията на ищцата за трудово възнаграждение, възникнало след откриването на 17.ІV.2009г. на производство по несъстоятелност, не са преклудирани с утвърждаването на план за оздравяване и че е допустимо реализирането им по общия исков ред. По изложените вече съображения, които не следва да бъдат приповтаряни, неоснователни са всички релевирани в касационната жалба доводи за характера на плана за оздравяване и за задължителното му действие и по отношение на кредиторите с нови вземания. Неоснователни са и твърденията в тази връзка за наличие на празнота в законодателството относно действието на плана за оздравяване към новите вземания и за прилагането по аналогия на разпоредбите относно старите вземания. Както вече бе посочено, законодателят изрично е предвидил различен ред за удовлетворяване на новите вземания, който не включва преобразуването им с план за оздравяване. Неоснователни са и оплакванията във връзка с размера на неизплатеното трудово възнаграждение за исковия период, основани на изплащането на 3993.61лв. и на 1670.94лв. Втората сума представлява възнаграждението за м.май 2009г., което е изплатено на ищцата през м.юни 2009г. и това е взето предвид от съда при произнасянето му. А сумата 3993.61лв. представлява вземане за възнаграждение на ищцата за период до откриването на производството по несъстоятелност, което е включено в плана и преобразувано съобразно предвижданията в него /с 10% намаление/, видно от представените по делото доказателства, в т.ч. събрани и чрез съдебно-счетоводната експертиза. Неправилно въззивният съд е приспаднал и тази сума от дължимата за исковия период VІ – Х.2009г. в размер на 7663.07лв. /необосновано съдът е приел, че дължимата сума е 10271.02лв./, но поради необжалването му от ищцата за разликата над присъдения размер въззивното решение в тази му отхвърлителна част е влязло в сила. Неоснователни са и оплакванията за непълнота на мотивите в атакувания съдебен акт. Съдът е взел предвид релевантните за спора факти, в т.ч. и включването на процесното вземане на ищцата в оздравителния план, изграждайки на тази база съответстващи на закона изводи. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК постановеното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора не се следват разноски. Разноски не се присъждат и на ответницата по касация, тъй като няма данни тя да е направила такива за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на СГС, втори „г” състав, от 30.ХІ.2011г. по гр.д № 10040/2011г., поправено с решение от същата дата, в осъдителната му част по предявения от Р. П. П. от София срещу [фирма] София иск с правно основание чл.128 КТ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: