Р Е Ш Е Н И Е № 88 гр. София, 24.07.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1112 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на С. В. Ж. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Ив. Д. от АК-П., против въззивното решение от 4.11.2014 год. по гр. д. № 2073/2014 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 20.03.2014 год. по гр. д. № 688/2013 год. на Асеновградския районен съд, с което е допусната съдебна делба между С. В. Ж. и Й. Д. П. на недвижим имот, представляващ апартамент № 4 в [населено място], [улица], с идентификатор 00702.531.188.3.6 с площ от 68.81 кв. м., с избено помещение № 21 с площ от 4 кв. м., ведно с 2.61% ид. ч. от общите части на сградата при дялове 7 897.65/30700 ид. ч. за С. Ж. и 22802.35/30700 ид. ч. за Й. П.. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това делбата между страните се допусне при дялове – за касатора 85.65% и за ответницата 14.35%. Ответницата Й. П. оспорва жалбата по съображенията, изложени в съдебно заседание от пълномощника й адв. Е., както и в представеното писмено становище. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 133 от 24.03.2015 год. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантния за спора въпрос относно изключването на трансформацията на лично имущество на единия съпруг при придобиването на името на другия, като е прието, че произнасянето по него е в противоречие с представената от касатора задължителна съдебна практика – решения на ВКС № № 129 по гр. д. № 89/2010 год. ІV г. о., 828 по гр. д. № 1477/2010 год. ІV г. о. и 347 по гр. д. № 1071/2011 год. ІV г. о. В тях е прието, че при придобиване на името на единия съпруг е изключена трансформацията на лично имущество за другия съпруг. Като прецени данните по делото, във връзка с доводите на страните, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: По делото е установено, че спорният имот е придобит на основание постановление за възлагане от 4.01.2012 год. на името на С. Ж. за сумата 30 700 лв., изплатена от неговата разплащателна сметка в [фирма]. Придобиването на имота е по време на брака му с ответницата Й. П., прекратен с развод с решение от 29.06.2012 год. по гр. д. № 764/2012 год. на Асеновградския районен съд. Спорът между страните е съсредоточен върху дяловете им в съсобствеността, като всяка от тях поддържа наличието на частична трансформация – влагане на лични средства в платената цена на имота. Първоинстанционният съд, чиито мотиви е възприел и въззивният, препращайки към тях в решението си, на основание чл. 272 ГПК, приел, че ответницата е вложила лични средства при плащането на цената на имота в размер на 6 070 лв., дарени й от баща й, и 8 834.71 лв. – от нейни парични влогове, преведени по набирателната сметка на ищеца, общо в размер на сумата 14 904.71 лв. Съдът е обосновал горния извод, изследвайки произхода на сумите, набирани по откритата на името на ищеца набирателна сметка и движението на сумите, въз основа на събраните по делото доказателства. За останалата част от цената приел да е налице презумпцията за съвместен принос на съпрузите, поради което и след развода частите им в нея са равни. Намерил за неоснователни твърденията на ищеца, сега касатор, за влагане на негови лични средства при закупуването, както и доводите относно изключителна собственост в полза на титуляра в придобивния способ по съображения за игнориране в този случай на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК относно режима на вещните права, придобити по време на брака като съпружеска имуществена общност и предпоставките за нея, изключващи обстоятелството на чие име е придобиването. Относно довода му за личния характер на влога по новия СК/2009 год. с оглед на това, че цената е платена от сметка на ищеца, съдът приел, че този въпрос не е предмет на спора. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е относно изключването на трансформацията на лично имущество на единия съпруг при придобиването на името на другия. За да се произнесе и даде отговор на същия, настоящият състав съобрази следното: За заварени от новия Семеен кодекс бракове се прилага законовия режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ щом съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност, както е в настоящият случай. И новият СК предвижда възникване на СИО при възмездно придобиване по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното – чл. 21, ал. 3, във вр. с ал. 1 СК. Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация, съгласно чл. 23 СК. Приложената от касатора задължителна съдебна практика отчита спецификата при придобиването на имот на името само на единия съпруг, което изключва трансформацията на лично имущество за другия. Прието е, че в този случай възниква или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. С какво намерение друг е платил цената, е без значение за правото на собственост. Ако платилият цената е имал намерението да надари придобиващият съпруг, той става собственик по дарение, а ако платилият цената е имал намерение да го кредитира – придобиващият съпруг дължи връщане на заема. Другият съпруг може да участва в собствеността само ако вещта се придобива в съпружеска имуществена общност – Р 129 от 4.05.11 год. по гр. д. № 89/2010 ІV г. о., Р 828 от 20.12.10 год. по гр. д. № 1477/10 год. ІV г. о. и Р 347 от 15.10.12 год. по гр. д. № 1071/11 год. ІV г. о. на ВКС. Прието е още, че в такава хипотеза произходът на средствата за заплащане на цената е без значение, тъй като няма трансформация на лично имущество на неучастващия в сделката съпруг. Настоящият състав възприема изложените в тази съдебна практика съображения, като счита, че този въпрос не попада в предметния обхват на разрешението по т. 4 на ТР № 5 от 29.12.2014 год. по т. д. № 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС, даващо отговор на въпрос за установяване на трансформация на лично имущество при придобиване през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, т. е. хипотеза, различна от настоящата. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че представената сега съдебна практика не е сред цитираната в ТР като противоречива такава по поставения в него въпрос. В случая, придобиването на имота е на името на единия съпруг – касаторът С. Ж., по време на брака между страните, поради което и установяване на трансформация на лично имущество от страна на ответницата е изключено – произходът на набраните по нарочната набирателна сметка суми, изразходвани за плащане на цената на възложения имот е без значение за придобиването на имота. Обстоятелството, че същата е превеждала по тази сметка суми от нейни сметки единствено обосновава приноса й в придобиването на имота в режим на СИО, но не и установяване на частична трансформация на тези средства в същото. Извън това твърдението за дарение на сума от баща й на нея е и неоснователно, при данните по делото за превод на такава сума в набирателната сметка на ищеца и даването на него на част от претендираната за дарена сума с оглед плащането на депозита за участието в публичната продан – действия, които изключват извод за дарение на сумите само на дъщерята. Следователно, претенцията по чл. 23, ал. 2 СК, предявена с възражение в делбата, за частична трансформация на лични средства на ответницата в придобиването на имота е неоснователна. Неоснователен е и доводът на касатора за изключителна собственост с оглед придобиването на имота със средства от негов личен влог, тъй като от доказателствата по делото е установено движението и набирането на средствата по набирателната сметка за изплащане на цената на имота, както е неоснователен и доводът му за частична трансформация на негови лични средства в придобиването – от събраните по делото доказателства не се установяват такива. При това положение следва да се направи извод за придобиването на имота в режим на съпружеска имуществена общност, на основание чл. 21, ал. 1 СК, при прекратяването на която дяловете на съпрузите са равни. Налице е съвместен принос на съпрузите в придобиването на имота, който съгласно чл. 21, ал. 3 СК се предполага до доказване на противното, което не е установено с оглед възможността за предявяване на иск по чл. 21, ал. 4 СК. Поради това и дяловете на страните след прекратяване на СИО са равни. Като е постановил обратното, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, поради което и решението в частта му относно дяловете на страните в делбата следва да се отмени и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия следва да се постанови решение по същество на спора в горния смисъл. С оглед изхода на настоящето производство на касатора следва да му се присъдят направените в него разноски, възлизащи на сумата 750 лв. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 1848 от 4.11.2014 год. по гр. д. № 2073/2014 год. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са определени квотите на страните в делбата и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ равни дялове за С. В. Ж. и Й. Д. П. по допуснатата между тях делба на апартамент № 4 в [населено място], [улица], с идентификатор 00702.531.188.3.6 с площ от 68.81 кв. м., с избено помещение № 21 с площ от 4 кв. м., ведно с 2.61% ид. ч. от общите части на сградата. Осъжда Й. Д. П. от [населено място], [улица] да заплати на С. В. Ж. от [населено място], [улица], ет. 3 направените в настоящето производство разноски в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.