Р Е Ш Е Н И Е № 248 гр. София 26.10.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 04 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 241 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Б. С. Р., чрез адв. М. Д. против решение № 1432/25.11.2011 г. по в.гр.дело № 1647/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2632/14.06.2011 г. по гр. дело № 7830/2010 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Ж. З. Р. против жалбоподателя за възстановяване на запазена част в размер на 1/3 от наследството, оставено от съпруга на ищеца С. Р. П. чрез намаляване на дарствено разпореждане с недвижим имот, представляващ 3/8 ид.части от ПИ, целият с площ от 2000 кв.-м., пл. № * по плана на 26-ти м.р. на [населено място], извършено от наследодателя в полза на сина му жалбоподателя Б. С. Р., обективирано в нот.акт № */2005 г. на осн. чл.30,ал.1 ЗН и вместо отменената част е възстановена запазената част на Ж. З. Р. от наследството, оставено от С. Р. П., починал на 14.07.2006 г., като е намалено с 1/3 ид.част дарението, извършено от С. П. в полза на Б. Р. на 3/8 от описания имот, извършено с нот.акт № */2005 г. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК-нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост. Ответницата по жалбата Ж. З. Р., чрез адв. Ст.С. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: С определение № 342/08.06.2012 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн.чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос за възможността въззивният съд инцидентно по висящ процес да зачете последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд и представлява ли това признаване на чуждестранно съдебно решение по смисъла на чл.118 КМЧП. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. С въззивното решение Варненският окръжен съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.30,ал.1 ЗН. Прието е, че между наследодателя на страните С. Р. и ответницата по жалбата Ж. З. е сключен граждански брак на 14.04.1988 г. Наследодателят С. Р. П./същото лице е и с посоченото име С. Р./ е починал на 14.07.2006 г. Прието е, че наследодателят придобил на основание покупко-продажба през 2002 г. с нот.акт № */2002 г. недвижимия имот – ¾ ид.части от ПИ, целия с площ от 2000 кв.м., пл. № *, идентичен с № * и № *по плана на 26-ти м.р. [населено място]. Процесния имот наследодателят дарил с нот. акт № */2005 г. на сина си жалбоподателят Б. С. Р.. Съдът е приел, че наследодателят С. Р. оставил наследници – Ж. З. Р. – съпруга и деца – жалбоподателят Б. С. Р. и М. С. Д.. Прието е, че в копието от акт за смърт на С. Р. П. е с отбелязване, че е вдовец. По делото жалбоподателят е представил удостоверение за развод по съдебно дело на съда в К. Б. К., постановен между С. Р. и Ж. З. Г./Ж. З. Р./. Според съдебното решение бракът, сключен на 14.04.88 г. е прекратен с влязло в сила решение на 24.03.90 г. По делото е представена молба вх. № 3 АО-1368/29.03.2011 г. до [община], Дирекция”ГРАО” от Б. Р. за признаване на решение за развод от 1990 г. Прието е, че към момента на постановяване на въззивното решение от съответното длъжностно лице на [община] не е извършена корекция в регистъра в семейното положение на С. П.. От правна страна е прието, че между наследодателя С. П. и Ж. Р. е сключен граждански брак през 1988 г. Относно представеното решение за прекратен граждански брак между наследодателя и Ж. Р. съдът е приел, че същото е постановено от чуждестранен съд в страна, с която РБългария няма подписана спогодба в областта на семейното право. Прието е, че са приложими разпоредбите на чл.117 и чл.118 КМЧП и за да се зачетат последиците на решението същото следва да бъде признато по предписания от кодекса ред. Съдът е приел, че решението следва да се представи пред органа по гражданското състояние, който на осн.чл.118,ал.1 КМЧП следва да извърши признаване на решението. Прието е, че не са представени доказателства [община] да е признала съдебното решение на К. съд, че пред органа по гражданското състояние тече проверка за изпълнение на всички изисквания по чл.117 КМЧП. Според въззивния съд представените пред първоинстанционния съд декларации по чл.117,ал.4 КМЧП от Б. Р. не могат да бъдат взети предвид, тъй като липсва компетентност за въззивния съд да признава чуждестранни решения. Прието е, че след като не е налице признаване от компетентния орган на решението за развод, съдът решаващ граждански спор по отношение на който това решение на чуждестранен съд има значение не може директно да зачете последиците му. С оглед на това съдът е направил извода, че брака между наследодателя и Ж. Р. не е прекратен. Същата е преживяла съпруга и има право на запазена част от наследството му, която на осн.чл.29,ал.3 ЗН при двама низходящи и съпруга е 1/3 ид.част. Въззивният съд е приел, че наследодателят се е разпоредил с процесния имот – дарил го е на сина си Б. П., който също е с право на запазена част. Прието е, че имота е придобит от наследодателя и Ж. Р. през време на брака им и е в режим на семейна имуществена общност. Извършеното разпореждане само от единия съпруг е породило действие и за другия съпруг, тъй като Ж. Р. не го е оспорила в 6 месечния срок от узнаването. Според съда 1/2 ид.част от придобития чрез покупко-продажба недвижим имот по н.акт № */2002 г. представлява делът на С. П. и тя би се върнала в имуществото му след смъртта му, ако не е извършено дарението с нот.акт № */2005 г. Прието е, че дарението на половината от ¾ ид.части, представляващо 3/8 ид.части от поземления имот, извършено от С. П. в полза на Б. Р. накърнява запазената част на Ж. Р. от наследството на С. П. с 1/3 ид.част. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения иск. По правния въпрос: Необходимостта от признаване на чуждестранни съдебни решения и други актове се поражда от териториалния характер на действието на постановените от всяка държава съдебни и административни актове и възможността за разпростиране на тяхното действие на територията на други държави. Нормативната уредба на признаване и допускане до изпълнение на чуждестранни съдебни решения и други актове след 01.01.2007 г. в РБългария е обособена в четири групи актове – 1. актове в системата на Европейския съюз, които са с предимство пред българските съдилища по отношение на урежданата от тях материя и между тях са общностните актове – чл.56 от Договора за създаване на Европейската общност/Д./, Регламент на Европейската общност/Р/ 44/2001 г., Р 2201/03 г. и Р 805/04 г., Р 1346/00 г. и Р 1896/06 г. Към тях Р 4/09 г., приложим след 18.06.2001 г., 2. Други международни актове – многостранни, като Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни решения от 1958 г. и двустранни – Договори за правна помощ, 3. закони, съдържащи специални норми за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранни решения – глава петдесет и седма на Гражданския процесуален кодекс и 4. обща уредба – текстовете на чл.117-124 КМЧП. Регламент 44/01 г. е източник на правната уредба по признаване и изпълнение на съдебните решения в отношенията между държавите-членки на Европейския съюз. В същия са предвидени два вида признаване на чуждестранно съдебно решение – 1. признаване на съдебно решение по реда на самостоятелно производство пред съд на замолената държава. Съгласно чл.33,пар.2 Р 44/01 всяка заинтересувана страна, която изисква признаването на съдебно решение като основен въпрос при един спор може да поиска решение, с което да се признае съдебното решение. В този случай съдът на замолената държава трябва да декларира, че са налице предпоставките за признаване на чуждестранното решение и че липсва което и да е от основанията за отказ, предвидени в чл.34 и чл.35 Р 44/01. Правните последици от това признаване са окончателни и действат спрямо всички лица и органи. Активно легитимирани да поискат признаване са както страните по първоначалното дело, така и техните наследници. Трети лица също могат да искат признаване, но трябва да установят правен интерес от същото. Вторият вид признаване на чуждестранно съдебно решение по Р 44/01 е инцидентното признаване. При това признаване всяко заинтересувано лице може да се позове на чуждестранното съдебно решение пред български орган, без да е необходимо да се развива предварително производство по признаване на това решение. Този вид признаване на чуждестранно съдебно решение е уредено в чл. 33, пар. 1 Р 44/01 г. Ако са налице условията за признаване и липсват пречки за това, предвидени в чл.32, чл. 34 и чл. 35 от Р 44/01 г. чуждото решение се признава – т.е. органът зачита неговия стабилитет, сила на пресъдено нещо и конститутивно действие. Това признаване има действие само за страните по процеса, в който е направено. В последващ процес сезираният орган самостоятелно проверява отново предпоставките и условията за признаване. Двата вида признаване на чуждестранно съдебно решение, постановено в друга държава-членка на Европейския съюз е уредено в чл.622 ГПК – признаване по съдебен ред и чл.621 ГПК – пряко признаване. Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове съобразно разпоредбите на Кодекса за международно частно право се извършва в случаите, когато липсва уредба на това признаване в общностното право, международен договор или друг закон – чл. 3, ал. 1 от Кодекса на международното частно право. В КМЧП са уредени също два вида признаване на чуждестранно решение или друг акт - чрез самостоятелно производство и инцидентно. Целта и смисъла на производството по признаване на чуждестранно съдебно решение са правните последици за всеки конкретен случай и действието на постановеното признаване спрямо всички. Компетентен да разгледа нарочното исково производство по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение е Софийски градски съд – чл.118, ал.2 и чл.119,ал.1 КМЧП. Производството се образува по предявен иск с приложени препис от решението, заверен от съда, който го е постановил и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. За да се постанови признаване на чуждестранно съдебно решение следва съдът да установи наличието на пет положителни предпоставки, посочени в чл.117 КМЧП – 1. наличие на компетентност на чуждестранния съд, постановил акта, преценени съобразно разпоредбите на българското право. Съгласно чл.117,т.1 КМЧП българският съд или друг орган е длъжен да прецени доколко чуждестранната компетентност е съвместима с българското право. В този случай следва да се установи липса на изключителна компетентност на българския съд или на съда на трета държава, както е в случая по дела за вещни права върху недвижими имоти – чл.12,ал.1 КМЧП. Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение в нашата страна следва да бъде отказано когато единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда. Следва да се установи връчване на ответника на препис от исковата молба, съответно страните да са били редовно призовани и да не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита – чл.117,т.2. Необходимо условие за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение, предвидено в чл.117,т.3 КМЧП е липсата на влязло в сила решение на български съд между същите страни за същото искане и на същото основание, както и липсата на висящ процес пред наш съд, който е образуван преди чуждото дело – чл.117,т.4. Българският съд следва да прецени характера на последиците от признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение и ако неговото действие у нас е несъвместимо с българския обществен ред същото не може да бъде признато. Обхватът на проверката от съда е определен в чл.121,ал.1 КМЧП. Съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд. Длъжникът може само да възрази, че е погасил задължението си или част от него след влизане в сила на чуждестранното решение и крайният момент за това възражение е влизане в сила на решението по допускане на изпълнението. В съответствие с общите правила на международния граждански процес приложимото право за нарочната процедура е българското процесуално право – чл. 29 КМЧП. Актът, с който Софийско градски съд се произнася е решение. В КМЧП е предвиден и втори вид признаване на чуждестранно съдебно решение – инцидентно от органа, пред който е представено – чл.118,ал.1 Тълкуването на посочените разпоредби налага извода, че при представяне на чуждестранно съдебно решение пред съд по висящ процес съдът следва да зачете правните му последици, ако са налице предпоставките, визирани в чл.117 КМЧП, които съдът проверява служебно/чл.120, ал.1 КМЧП/. В този случай признаването поражда действие само между страните по съответното дело. В случаите на спор между страните по делото относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви иск пред Софийски градски съд – чл.118,ал.2 КМЧП, която хипотеза визира признаване на чуждестранно решение по реда на самостоятелно производство. В заключение по поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че по висящ процес въззивният съд инцидентно следва да зачете последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд, което е представена от страна по делото, само ако са налице предпоставките по чл.117 КМЧП и между страните няма спор относно тези предпоставки. Това зачитане на правните последици на чуждестранното съдебно решение представлява инцидентно признаване на чуждестранно съдебно решение по смисъла на чл.118,ал.1 КМЧП. И както се посочи по-горе в приложното поле на чл.118, ал. 2 и чл.119, ал. 1 КМЧП – признаване на чуждестранни съдебни решение по реда на самостоятелно производство пред съда и инцидентното признаване на тези решения по чл.118, ал. 1 КМЧП от органа пред който се представят са тези чуждестранни съдебни решения за които липсва уредба за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове в общностното право, международен договор или друг закон. По основателността на касационната жалба: Като взема предвид изложените доводи по поставения правен въпрос настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради нарушение на чл.118,ал.1 КМЧП, съответно чл.30,ал.1 ЗН. Установено е по делото, че ответницата по жалбата Ж. З. и наследодателят на страните С. Р. са сключили граждански брак в [населено място] на 14.04.1988 г. Имената на С. Р. П. и С. Р. П. са имена на едно и също лице. С. П. е починал на 14.06.2006 г. Установено е също по делото, че С. П. е закупил недвижим имот – ¾ ид.части от ПИ, целия с площ от 2000 кв.м., пл. № *, идентичен с № * и № * по плана на 26-ти м.р. на гр..В. с нотариален акт № * от 19.09.2002 г. Процесният имот П. дарил на жалбоподателя –ответник Б. Р. – негов син с нот.акт № *от 25.05.2005 г. Въззивният съд не е зачел представеното от жалбоподателя влязло в сила на 24.03.1990 г. съдебно решение на съд в К. Б. К., с което е постановено прекратяване на брака, сключен между наследодателя С. П. и ответницата по жалбата Ж. З.. По делото е приложено и удостоверение за развод, с което е удостоверено, че бракът между С. Р. и Ж. З., сключен на 14.04.88 г. е прекратен с решение, влязло в сила на 24.03.1990 г. Неправилен е извода на съда, че сключеният между наследодателя С. Р. и Ж. З. граждански брак през 1988 г. не е прекратен с влязло в сила съдебно решение. Незаконосъобразен е извода, че се касае за решение на чуждестранен съд в страна, с която РБългария няма подписана спогодба в областта на семейното право и на осн.чл.117 и чл.118 КМЧП, за да се зачетат последиците на решението същото следва да бъде признато по предписания от кодекса ред. В нарушение разпоредбите на чл.118,ал.1 КМЧП съдът е приел, че органът, който следва да извърши признаване на решението е органа по гражданско състояние на [община]. В настоящият случай се касае за инцидентно признаване от въззивен съд по висящ процес на чуждестранно съдебно решение, постановено от съответен съд в К., за което не са приложими разпоредбите на общностното право, липсва Договор за правна помощ между РБългария и К., уреждащ този въпрос и не са приложими разпоредбите на глава петдесет и седма ГПК. Приложимите правни норми за признаване на процесното чуждестранно съдебно решение са чл.117-124 КМЧП – т.е общата уредба. Като взема предвид разпоредбите на чл.118,ал.1 КМЧП и отговора на поставения правен въпрос съдът намира, че при висящо производство първоинстанционният или съответно въззивният съд инцидентно следва да признае – т.е. да зачете правните последици на представено от страна по делото чуждестранно съдебно решение при наличие на предпоставките, визирани в чл.117 КМЧП и при липса на спор между страните относно условията за признаване на това решение. Инцидентното признаване на чуждестранно съдебно решение по смисъла на чл.118,ал.1 КМЧП се извършва от органа пред който се представя, без да е необходимо отделно/нарочно/ исково производство за това признаване. Когато са налице предпоставките, предвидени в чл.117 КМЧП чуждото решение следва да се признае от съда, пред който е представено от страната, което означава да се зачете стабилитета, силата на пресъдено нещо и конститутивното му действие. Както се посочи това признаване има действие само за страните по процеса, в който е направено. Представеното от жалбоподателя Б. Р. и прието като доказателство от съда препис от решение за развод и заповед за издръжка, постановено от съда на К. Б., Провинция А., съдебен окръг К. – К. е с надлежен превод. Със същото е постановен развод на 21.02.1990 г. между Ж. З. и наследодателя С. Р.. Преписа от решението е заверен от съда, който го е постановил. По делото е приложен и надлежен превод от Удостоверение за развод, издадено от същия съд на К. Б. – К. с отбелязване, че решението, с което е разтрогнат брака между С. Р. и Ж. З. е влязло в сила на 24.03.1990 г. Посочените документи са заверени от Министерство на външните работи на РБългария в съответствие с изискванията на чл. 119,ал.2 КМЧП. Приложена е декларация от жалбоподателя Б. Р. от 29.04.2011 г. с надлежен превод и заверена в Министерство на външните работи на РБългария за предпоставките по чл.117,т.3 и т.4 КМЧП. Като взема предвид изложеното съдът намира, че следва да се признае инцидентно по настоящото дело представеното чуждестранно съдебно решение, с което бракът, сключен на 14.04.1988 г. между наследодателя С. Р. и Ж. З. е прекратен, поради развод. Съдебното решение е влязло в сила на 24.03.1990 г., от който момент бракът е прекратен. Налице са всички предпоставки за признаване на чуждестранното съдебно решение, визирани в чл. 117 КМЧП – чуждестранният съд е бил компетентният съд според разпоредбите на българското право да постанови решението, с което бракът между страните е прекратен. Безспорно установено е по делото, че на ответника е бил връчен препис от исковата молба и страните са били редовно призовани, съответно не се установява нарушение на основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита. Установени са и предпоставките, визирани в чл.117,т.3 и т.4 КМЧП – между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд. Установено е също, че между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди делото пред съда в К., по което е постановено решението, чието признаване е поискано. Освен това настоящият съдебен състав преценява, че инцидентното признаване на чуждестранното съдебно решение не противоречи на българския обществен ред. Между страните по делото няма спор относно условията за признаване на процесното чуждестранно решение. Представените документи – чуждестранното съдебно решение и удостоверението за влизането му в сила са заверени от Министерството на външните работи на РБългария. Следователно бракът, сключен между С. Р. и Ж. З. е прекратен с влязло в сила на 24.03.1990 г. съдебно решение. Установено е по делото, че след прекратяване на брака през 2002 г. С. Р. е придобил на основание покупко-продажба процесния недвижим имот и през 2006 г. с нот.акт № */2005 г. го е дарил на своя син-жалбоподателят Б. Р.. С. Р. е починал на 14.07.2006 г. и след смъртта си е оставил наследници по закон само синът Б. С. Р. и М. Д.. С оглед на посоченото наследодателят С. Р. е придобил процесния недвижим имот на лично основание след прекратяване на брака с ответницата по жалбата. Последната няма качеството на преживяла съпруга и не е наследник по закон на С. Р. - бракът между двамата е прекратен много преди разпоредителните сделки. Поради това, че ответницата по жалбата Ж. З. не е наследник с право на запазена част същата не може да претендира на осн.чл.30,ал.1 ЗН намаляване на извършеното дарение с нот.акт № */2005 г. от наследодателя С. Р. в полза на неговия син и жалбоподател Б. Р. до размера, необходим за допълването й. Исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е уважен предявеният иск с пр. осн. чл. 30,ал.1 ЗН. Вместо него следва да се постанови друго, с което предявеният иск от Ж. З. с пр. основание чл.30,ал.1 ЗН следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя Б. Р. следва да се присъдят разноски в размер на сумата 5530 лв. за всички инстанции, като е взето предвид възражението на ответницата по жалбата за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 1432/25.11.2011 г. по в. гражданско дело № 1647/2011 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 2632/14.06.2011 г. по гр.дело № 7830/2010 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Ж. З. Р. срещу Б. С. Р. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] за възстановяване на запазената част в размер на 1/3 ид.част от наследството, оставено от съпруга на ищеца С. Р. П., починал на 14.07.2006 г. чрез намаляване на дарствено разпореждане с недвижим имот, представляващ 3/8 ид. части от ПИ целият с площ от 2000 кв.м., пл. № *, идентичен с № * № * по плана на [населено място], извършено от наследодателя в полза на Б. С. Р., обективирано в нот.акт № */2005 г. на осн. чл. 30, ал. 1 ЗН и вместо отменената част е възстановена запазената част на Ж. З. Р. от [населено място], [улица],вх.А, ет.1,ап.3 от наследството, оставено от С. Р. П., като е намалена с 1/3 ид.част извършеното от последния в полза на Б. С. Р. дарение на 3/8 ид.части от описания недвижим имот по иска с пр.осн.чл.30,ал.1 ЗН, предявен от Ж. З. Р. против Б. С. Р. и в частта на въззивното решение, с която са присъдени разноски в полза на Б. С. Р. и Ж. З. Р. и вместо отменените части постановява Отхвърля предявения иск от Ж. З. Р. от гр.В., [улица],вх.А, ет.1,ап.3, съдебен адрес [населено място], [улица],ет.1,офис 2, чрез адв.Ст.С. срещу Б. С. Р. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] за възстановяване на запазената част в размер на 1/3 ид.част от наследството, оставено от съпруга на ищата С. Р. П., починал на 14.07.2006 г. чрез намаляване на дарствено разпореждане с недвижим имот, представляващ 3/8 ид. части от ПИ целият с площ от 2000 кв.м., пл. № *, идентичен с № * № * по плана на [населено място], извършено от наследодателя в полза на Б. С. Р., обективирано в нот.акт № */2005 г. на осн.чл.30,ал.1 ЗН. Осъжда Ж. З. Р. с адрес [населено място], [улица], 2, вх. А, ет. 1, ап. 3, съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 2, чрез адв.С. С. да заплати на Б. С. Р. с адрес [населено място], общ. Н., обл. Б., [улица], [жилищен адрес] сумата 5530 лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: