5 Р Е Ш Е Н И Е № 190 София, 22.12.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2738/2015 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 819 от 27.04.2015 г. по в. гр. д. № 606/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Варненски районен съд решение № 6044 от 16.12.2014 г. по гр. д. № 9518/2014 г., изцяло е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 22 835.68 лв., представляваща сборен остатък по 13 броя фактури на неплатена цена на произведена и продадена електроенергия за периода от 27.09.2012 г. до 30.11.2013 г. по договор от 03.01.2007 г. за изкупуване на електрическа енергия. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Според касатора, изводът на решаващия състав за неоснователност на предявения иск за заплащане на сумите по процесните фактури противоречи на нормите на Закона за енергетиката и не отчита обстоятелството, че отношенията между страните във връзка с продажбата на произведената от ищеца електроенергия се регулират от държавен орган – ДКЕВР, чието изключително правомощие е да определи цените за достъп до електроразпределителните мрежи и следователно такива цени се дължат само дотолкова, доколкото има влязло в сила решение за определянето им, каквото в случая не е налице, предвид последващата му отмяна от Върховен административен съд. С определение № 475 от 16.06.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Закона за енергетиката), инкорпориран в решение № Ц - 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 20.07.2015 г. и в писмена защита, депозирана в съдебно заседание на 26.10.2016 г. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 22 835.68 лв., представляваща сборен остатък по 13 броя фактури на неплатена цена на произведена и продадена електроенергия за периода 27.09.2012 г. до 30.11.2013 г. по договор от 03.01.2007 г. за изкупуване на електрическа енергия, въззивният съд е приел, че независимо от отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, не е отпаднало основанието за плащане на посочените суми. В тази насока е застъпено становището, че: Отмяната на временните цени по реда на съдебния контрол не трансформира определеното в закона възмездно правоотношение в безвъзмездно такова и не създава безусловно задължение за електроразпределителното дружество за връщане на получената сума; Предвид характеристиките на правоотношението между страните и неговата регулационна уредба, отмяната на временните цени, сама по себе си, не може да доведе до претенция на производителя за връщане на даденото на отпаднало основание, тъй като при липса на определена временна цена за достъп, размерът на дължимата от производителя престация подлежи на определяне по административен ред – чрез окончателни цени; Заплащайки цена за достъп, осъществената от ищцовото дружество престация в полза на ответника е с оглед на предоставяната му услуга, като решението на ДКЕВР не създава основанието, а е относимо единствено към размера на цената на предоставяната му услуга. Поради това, решаващият състав е счел за неоснователно възражението за недействителност на извършените между страните прихващания на вземания на ищеца за цена на продадена енергия с вземания на ответника за цена на достъп, цедирани му от [фирма], до размер на исковата сума. Решението е неправилно. Направените от въззивния съд изводи са в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика, част от която е цитирана в определението по допускане на касационното обжалване – решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., решение № 157/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т. о., решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о., а друга част – е приета след допускането на касационния контрол: решение № 104 от 27.06.2016 г. по т. д. № 1610/15г. на ІІ т. о., решение № 100 от 04.08.2016 г. по т. д. № 707/15 г. на І т. о., решение № 58 от 16.08.2016 г. по т. д. № 332/15 г. І т. о., решение № 75 от 16.08.2016 г. по т. д. № 206/15 г. на І т. о., решение № 126 от 16.08.2016 г. по т. д. № 1592/15 г. на ІІ т. о., решение № 162 от 04.10.2016 г. по т. д. № 3245/15 г. на І т. о., решение № 164 от 04.10.2016 г. по т. д. № 160/16 г. на І т. о., решение № 136 от 05.10.2016 г. по т. д. № 2727/15 г. на ІІ т. о., решение № 137 от 05.10.2016 г. по т. д. № 2327/15 г. на ІІ т. о., решение № 138 от 05.10.2016 г. по т. д. № 2355/15 г. на ІІ т. о. и др. Според тази практика: Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение № Ц - 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие; Като последица от обратното действие на съдебната отмяна на решението на ДКЕВР след нейното настъпване следва да се счита, че временни цени за достъп не са били определяни, а плащането им е лишено от основание; Обратното действие на отмяната по съдебен ред на решението на ДКЕВР води до заличаване на всички правни последици от момента на издаването му, независимо от допускането на предварителното му изпълнение; Отмяната поражда задължение за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, респ. извършените цесии на вземания за цени за достъп не пораждат правно действие, тъй като тези вземания са формирани при липса на валидно определена цена за услугата, което изключва ликвидността и изискуемостта им и затова не би могло да се извърши прихващане с дължимите от цесионера на производителя на електроенергия суми, представляващи цена на изкупената от него електрическа енергия. Настоящият състав изцяло споделя тези правни разрешения, като с оглед на тях счита, че обжалваното решение е неправилно. С отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР е отпаднало основанието за начисляване в тежест на дружеството-ищец цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи, поради което не би могло да се извърши валидно извънсъдебно прихващане на начислената му цена за достъп за процесния период от 27.09.2012 г. до 30.11.2013 г. (вземането за която е цедирано от [фирма] на ответника [фирма]) с вземанията му за цена на електроенергията, продадена на ответника съгласно сключения договор от 03.01.2007 г. Поради недължимостта на цената за достъп не са налице предпоставките на чл. 103 ЗЗД за извършване на прихващане – липсва изискуемо и ликвидно вземане на ответното дружество към ищеца и затова с направеното от [фирма] изявление за прихващане не е погасено задължението му към ищеца за заплащане на цена на продадена електроенергия до размера на прихванатата сума 22 835.68 лв., представляваща сборен остатък по описаните в исковата молба 13 броя фактури, което задължение е безспорно между страните, а се установява и от заключението на приетата по делото счетоводна експертиза. Поради изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция, като предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ бъде уважен изцяло за сумата 22 835.68 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба – 21.07.2014 г. – до окончателното й плащане. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за разглеждането му във всички инстанции в размер на сумата 4 595.14 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 819 от 27.04.2015 г. по в. гр. д. № 606/2015 г. на Варненски окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата 22 835.68 лв. (двадесет и две хиляди осемстотин тридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща сборен остатък по 13 броя фактури на неплатена цена на произведена и продадена електроенергия за периода от 27.09.2012 г. до 30.11.2013 г. по договор от 03.01.2007 г. за изкупуване на електрическа енергия, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.07.2014 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 4 595.14 лв. (четири хиляди петстотин деветдесет и пет лева и четиринадесет стотинки). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: