Р Е Ш Е Н И Е № 374 Гр. София, 18 декември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова ...................................................................... и в присъствието на прокурора Красимира Колова ...................................................... разгледа докладваното от съдия Троянов ...................................................................... наказателно дело № 1174 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Н. С. (чрез адв. Л. К.) против Решение № 63 от 22.03.2013 г. по в.н.о.х.д. № 76/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, Втори наказателен състав, с искане за отмяна и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, позовавайки се на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Жалбоподателят твърди, че присъдата и решението са постановени въз основа на предположения и при неясен обвинителен акт, като не са извършени инкриминираните престъпления. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник подновяват своите искания. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 63 от 22.03.2013 г. по в.н.о.х.д. № 76/ 2013 г. Пловдивският апелативен съд, Втори наказателен състав, потвърдил присъда № 6 от 30.01.2013 г. по н.о.х.д. № 680/ 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с която подсъдимият С. Н. С. бил признат за виновен в това, че на 25.09.2012 г., в [населено място], [община], противозаконно държал оръдие – металдетектор, за което знаел, че е предназначено и е послужило за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му било наложено наказание пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в това, че на същата дата и място държал повече от три археологически обекта (общо дванадесет броя), които не били идентифицирани и регистрирани по смисъла на чл. 96 от Закона за културното наследство, на обща стойност 425 лева, поради което и на основание чл. 278, ал. 6 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” и ал. 3 от НК му било наложено наказание пробация със задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, всяка за срок от 6 месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо наказание. Металдетекторът бил отнет, на основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, а също и археологическите обекти – на основание чл. 278, ал. 7. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Касационният довод за наличие на съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е мотивиран с твърдения за неясен и неразбираемо изготвен обвинителен акт, както и с неправилен доказателствен анализ, довели до нарушаване на правото на защита. Доводът е неоснователен. Обвинителният акт съдържа всички необходими реквизити за правилното възприемане на инкриминираните факти от подсъдимия. Очертани са осъществените престъпления, времето, мястото и начинът на тяхното извършване, отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и доказателствените материали, от които се установява фактическата обстановка по случая. Напълно разбираемо обвинителната власт е посочила изпълнителни деяния на двете престъпления, изразили се в държане на металдетектор и на дванадесет археологически обекта (бронзови, железни и глинени), както и отсъствието на законовите предпоставки за упражняване на фактическа власт над тях от дееца. Затова и подсъд. С. е бил наясно с характера на повдигнатите му обвинения по чл. 277а, ал. 7 от НК и по чл. 278, ал. 6 от НК, за което свидетелстват дадените от него точни и адекватни обяснения по делото. Неправилно в касационната жалба е изразено схващането, че за престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК следва да бъде посочено мястото, на което металотърсачът е бил използван за търсене на археологически обекти, тъй като това би реализирало вече друго престъпление (по чл. 277а, ал. 3 от НК). Съдебните състави са изложили убедителни съображения за кредитираните доказателствени източници, които били подложени на задълбочена проверка, за разкритите факти по случая, като същевременно са посочили защо приемат за защитна позиция част от обясненията на подсъдимия. Претендираните от касатора процесуални нарушения не са допуснати, поради което и не са налице обстоятелства, препятствали правилното упражняване на правото на защита на подсъдимия. Нарушението на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е мотивирано с отсъствието на признаци за извършени престъпни прояви. Доводът е бил поставян на вниманието и на въззивия съд, който след внимателен анализ на доказателствата е отхвърлил неговата основателност. Намереният в дома на подсъд. С. металдетектор е бил разгледан в съпоставка с държаните от него археологически предмети, част от които изработени от метал (бронз и желязо) и подлежащи на откриване чрез техническото пособие, чието предназначение то има. Съдилищата са обсъдили и други обстоятелства, от значение за разкриване на субективната страна на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК и те са свързани с подчертания интерес на подсъдимия в областта на археологията и с внушителния брой (757 бр.) предмети, дарени от него на музейната сбирка на читалище „З.“ в [населено място]. Всичко това убедено насочва към сигурните познания на подсъдимия за действителното предназначение на притежавания от него уред (металдетектор) за търсене на археологически предмети от метал. Престъплението е на формално извършване. Достатъчно е да се установи от обективна страна, че деецът изготвя, държи или укрива предмета на престъпление (предмети, материали, оръдия или компютърни програми), за да реализира някоя от формите на изпълнителното деяние. От субективна страна - да „знае или предполага”, т.е. да съзнава обичайното предназначение на предмета на престъпление и възможното му проявление за постигане на специалната цел – търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти. Без значение за субективната страна по чл. 277, ал. 7 от НК е установяването на кои от археологическите обекти, държани от подсъдимия С. (две антични бронзови монети от II в. и от IV в., Римска империя, средновековна бронзова гривна и железни сечива: брадва, две мотики и косер), реално били открити чрез металотърсача. Неоснователно подсъдимият е упрекнал въззивната инстанция, че не е обсъдила по „правилния начин“ членството му в сдружение с нестопанска цел („Българска национална федерация по металдетектинг“). Сдружението е създадено да популяризира хобито металдетектинг в обществото като средство за физическо и духовно израстване (вж чл. 5, ал. 1 от устава, л. 11 в.н.д.) и не предоставя повече права, отколкото Законът за културното наследство урежда за опазването и закрилата на културните ценности и задължението на всички граждани да се подчинят на законовата регламентация. По делото е установено, че подсъдимият С. е държал на 25.09.2012 г. в дома си дванадесет старинни, бронзови, железни и керамични предмети, представляващи археологически обекти (в т.см. Археологическа експертиза, л. 28-32 д.п.) За всички тях подсъдимият не притежава нужната идентификация и регистрация според Закона за културното наследство. Престъпният състав на чл. 278, ал. 6 от НК, повдигнат в обвинение, преследва престъпното бездействие на субекта на наказателна отговорност. Престъплението е формално (на просто извършване) и доказателствата по делото насочват към правилната им квалификация по чл. 278, ал. 6 от НК. Касационната жалба на подсъдимия С. Н. С. и на неговия защитник адвокат Л. К. е неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63 от 22.03.2013 г. по в.н.о.х.д. № 76/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, Втори наказателен състав, Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.