Р Е Ш Е Н И Е № 678 София, 12.10.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седми октомври две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова ГЪЛЪБИНА Г. при секретаря Е. Претрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№589 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. В., М. И. Ц. и Ц. И. Ц. от гр.София срещу решение №246 от 05.08.2008г. по гр.д.№1109/2007г. на Софийски градски съд. Жалбоподателите считат за неправилен извода на въззивния съд, че не следва да се произнася с изричен диспозитив по чл.42, б.”в” от ЗН, тъй като такъв иск не е бил предявен. Игнорирани били доказателствата по делото, сочещи нищожност на саморъчните завещания на Я. И. С. и М. А. С. поради вменяване на задължение за издръжка и гледане, което им придавало възмезден характер. Неправилно била допусната до делба нива в землището на с.Буковец, заедно с построената в нея сграда, без да е установена съсобственост. И на последно място – съдът не изпълнил служебното си задължение да остойности масата по чл.31 от ЗН по направеното искане за намаляване на завещателните разпореждания до размера на запазената част от наследството. Ответницата в производството Е. М. Алексиева оспорва жалбата. Подробни доводи за нейната неоснователност излага в писмен отговор. С определение №939 от 25.08.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за задължението на съда да допусне служебно експертиза, когато тя е необходима за постановяване на решение по делото. При разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав приема следното: Предявен е иск за делба на поземлен имот и построената в него къща в гр.София, кв.”Абдовица”. Ищците са твърдели, че този имот е бил собственост на общите наследодатели Я. С. и М. С., които са го придобили по давност по време на брака си. Оставените от тях саморъчни завещания в полза на дъщеря им – ответницата Е. Алексиева са нищожни, тъй като не са написани и подписани от тях, а освен това имат възмезден характер, затова имотът е съсобствен между всички наследници по закон. Евентуално правят искане за намаляване на завещателните разпореждания до размера, необходим за допълване на запазената им част от наследството. По искане на ответницата в делбената маса е включена и нива от 2122кв.м. в землището на с.Буковец, община Своге. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първата инстанция в частите, с които са били отхвърлени исковете по чл.30, ал.1 от ЗН; с които са определени квотите на съсобственост на имота в кв.Абдовица и е отменен до размер на ¼ ид.част по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нотариалният акт за собственост на имота, с който се е снабдила Е. Алексиева, както и в частта, с която е допусната делба на имота в с.Буковец. Въззивният съд е приел, че имотът в гр.София е придобит по давност по време на брака на общите наследодатели Я. и М. С.. Двамата са завещали своите части от този имот на ответницата Е. Алексиева, тяхна дъщеря. Завещанията не са нищожни на основание чл.42, б.”в” от ЗН, тъй като с тях не се вменява задължение за издръжка и гледане, а употребените в тях изрази са само мотив на завещанията, който не противоречи на закона и добрите нрави. Саморъчното завещание на Я. С. е изцяло написано и подписано от нея, затова е неоснователен доводът на ищците, че то е нищожно на основание чл.42, б.”в” от ЗН. Евентуалното искане да бъде намалено завещателното разпореждане по това завещание до размера, необходим за допълване на запазената част на ищците от наследството на Е. Алексиева е отхвърлено с мотив, че ищците не са предприели процесуални действия по остойностяване на масата по чл.31 от ЗН. По отношение на саморъчното завещание на М. С. е прието, че ползващата се от него ответница не е установила по категоричен начин изписването на текста му от завещателя, затова то е нищожно на основание чл.42, б.”б”, вр. чл.25, ал.1 от ЗН. Като краен резултат е прието, че Е. Алексиева е придобила собственост върху ½ от този имот въз основа на завещанието на майка си Я. С., както и ¼ ид.част по наследство от баща си М. С.. Другата наследствена ¼ ид.част от имота е получена от ищците, в качеството им на наследници по закон на починалата преди наследодателя дъщеря С. М. Х.. По отношение на имота в с.Буковец е прието, че той е придобит по давност от общите наследодатели по време на брака им и в него квотите на съсобственост са 3/6 за Е. Алексиева и по 1/6 ид.част за всеки един от тримата ищци. Настоящият състав приема за неоснователни първите две оплаквания в касационната жалба. Двете предходни инстанции правилно не са постановили отделен диспозитив по чл.42, б.”в” от ГПК, тъй като няма заявен такъв петитум в исковата молба. Същевременно, разглеждайки предявения иск за делба, съдилищата са се занимали в мотивите на решенията си със спорния въпрос дали саморъчните завещания на общите наследодатели имат възмезден характер, което е основание за тяхната нищожност. Правилно е прието, че съдържащите се в тях изрази, че завещателката /завещателят/ са инвалиди с много грижи около себе си и единствено заветницата се грижи всеки ден за тях, представляват мотив за извършване на завещателните разпореждания, а не вменено задължение на Е. Алексиева за издръжка и гледане. Този мотив не придава възмезден характер на завещанията, а от друга страна не противоречи на закона и добрите нрави, ето защо правилно е прието, че завещанията не са нищожни на основание чл.42, б.”в” от ЗН. Разглеждайки евентуалното искане по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на валидното завещание на Я. С., въззивният съд не е изпълнил задължението си да назначи служебно техническа експертиза, която да остойности масата по чл.31 от ЗН. Отхвърлянето на този иск единствено с мотив, че ищците не са ангажирали доказателства за стойността на тази маса, противоречи на приетото в т.10 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, че в случаите, при които съдът не разполага със специални знания, той трябва служебно да назначи експертиза и без искане на заинтересованата страна, на която обаче следва да се възложат разноските по делото. По този въпрос касационната жалба е основателна. Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която съдът се е произнесъл по иска по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане на Я. С., както и по обусловените въпроси за квотите на съсобственост в недвижимия имот в кв.Абдовица и за отмяната на нотариалния акт на Е. Алексиева по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ /за частта, в която този акт следва да бъде отменен/ и делото да се върне в тези части за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се назначи служебно техническа експертиза, разноските за която да се възложат на ищците. Неоснователно е другото оплакване в касационната жалба, което не е и аргументирано – че съдът е допуснал делба на имота в с.Буковец без данни за налична съсобственост върху него. Установено е по делото, че наследодателят М. С. е закупил имота с писмен договор от 1949г. и го е придобил по давност, изтекла по време на брака му с Я. С.. Установено е също, че имотът е бил отчужден по чл.12 от ЗСГ, вр. ПМС №25/1975г., а впоследствие е бил възстановен на наследодателя по реда на ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на поземлената комисия. След смъртта на общите наследодатели, собствеността върху имота е преминала върху техните наследници при законните квоти, които правилно са изчислени от въззивния съд. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №246 от 05.08.2008г. по гр.д.№1109/2007г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение №149 от 14.07.2006г. по гр.д.№5410/05г. на Софийски районен съд, 55 с-в, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Т. И. В., М. И. Ц. и Ц. И. Ц. срещу Е. М. Алексиева иск по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане по завещанието от 21.01.2004г. на Я. М. Алексиева; в частта, с която съдът се е произнесъл по установителните искове за собственост и е определил притежаваните от ищците части в имота в гр.София, кв.Абдовица; в частта, с която съдът е определил квотите на съсобственост в допуснатия до делба имот в гр.София, кв.”Абдовица” и в частта, с която се е произнесъл по искането по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ и връща делото за ново разглеждане в отменените части от друг състав на въззивния съд. ОСТАВЯ В СИЛА решение №246 от 05.08.2008г. по гр.д.№1109/2007г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част, с която е допусната делба на нива от 2122кв.м. в землището на с.Буковец, община Своге. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: