4 Р Е Ш Е Н И Е № 341 София, 31.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 94/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Б. Я., А. Ц. Д. и Н. Ц. Д., както и от Я. Д. Я. и Вл. Д. Я., срещу въззивното решение № 512 от 27.10.2011 г. по в. гр. д. № 587/2011 г. на Плевенския окръжен съд. Ответникът по касация Е. И. Ф. не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 702 от 29.04.2011 г. по гр. д. № 5099/2010 г. на Плевенския районен съд, с което на основание чл. 75, ал. 2 ЗН за нищожен е прогласен сключен между касаторите договор от 07.12.2009 г. за доброволна делба на земеделски земи, като извършена без участието на всички сънаследници. С определение № 458 от 11.06.2012 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: налице ли е правен интерес от самостоятелно предявяване на установителен иск за прогласяване нищожност на основание чл. 75, ал. 2 ЗН на делба на недвижими имоти, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с конститутивен иск за делба на същите имоти. В решение № 575 от 26.06.2009 г. по гр. д. № 1807/2008 г. на ВКС, І-во г. о., на което касаторите се позовават, е прието, че след като е налице друг път за защита, а именно чрез предявяване на нов иск за делба, то и решението, с което за нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН е обявена съдебна делба-спогобда, е недопустимо и затова е обезсилено. Обратното становище е застъпено в обжалваното решение. С него възражението на ответниците /сега касатори/ за недопустимост на иска по чл. 75, ал. 2 ЗН като предявен при липса на правен интерес, е счетено за неоснователно. С оглед правомощията си по чл. 291 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира следното: Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗНсл неучастието на някой от сънаследниците при извършването на делбата води до нейната нищожност изцяло. Когато едно лице твърди, че без него е извършена делба, то би трябвало да се легитимира и да докаже материалното си право, че е участник в съсобствеността. Доказването на това положение следва да стане в исково производство, в което да се изясни дали претендиращото права лице действително е участник в съсобствеността. В това производство ще се релевира и нищожността по чл. 75, ал. 2 ЗН. Право на неучаствалия в делбата наследник е да избере пътя за защита - дали да предяви нов иск за делба, в който да установи и наличието на претендираното от него право, както и нищожност на предходната делба, или само да установи правата си в общата вещ чрез предявяване на иск за собственост, но да запази правното положение на съсобственост. Правото да се предяви съответният иск възниква при наличие на правен интерес. Тъй като разкриването на нищожността на делба, извършена без участие на надлежна страна, не е самоцелно, а е с оглед установяване правното положение на неучаствалия сънаследник, то най-напред следва да се отговори на въпроса дали неучаствалият има права в общата вещ, а последицата от евентуалното положително установяване ще бъде и признаване на нищожността по чл. 75, ал. 2 ЗН. В това състезателно производство съдът ще следва да се произнесе както по претендираните права от ищеца - неучаствалия в делбата, така и по въведените от ответниците възражения, които могат да бъдат свързани с отричане както качеството на ищеца на сънаследник, така и с доводи за осъществяване на последващи юридически факти, довели до придобиване на неговата част от общата вещ и до изгубване качеството му на съсобственик. Следователно, без обоснован извод относно това дали неучаствалото лице трябва или не трябва да участва в делбата, е невъзможно извършената без него делба да се прогласи за нищожна. Изясняването на тези въпроси не може да стане по обратния ред: да се прогласи делбата за нищожна и тогава да се започне спорът дали третото лице трябва или не трябва да участва в делбата. Изложените съображения налагат да се приеме, че след като въпросът дали ищецът има качеството на съсобственик и дали е следвало да участва в извършената делба е неразривно свързан с разрешаване на въпроса за принадлежността на правото на собственост към момента на извършването на оспорваната делба, то липсва правен интерес от самостоятелно предявяване на установителен иск по чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожност на делбата. С какъв вид иск ще се защити неучаствалият в делбата е предоставено на неговия избор. Възможността спорът за собственост и доводът за нищожност да се разрешат в делбен процес, не лишава неучаствалия в първата делба съсобственик от интерес да предяви иск за собственост вън от делбения процес. В обобщение, настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира за правилно становището в решение № 575 от 26.06.2009 г. по гр. д. № 1807/2008 г. на ВКС, І-во г. о., че не е налице правен интерес от самостоятелно предявяване на установителен иск за прогласяване нищожност на основание чл. 75, ал. 2 ЗН на делба на недвижими имоти, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с конститутивен иск за делба на същите имоти; към това разрешение следва да се добави и, че възможността спорът за собственост и доводът за нищожност да се разрешат в делбен процес, не лишава неучаствалия в първата делба съсобственик от интерес да предяви иск за собственост вън от делбения процес. По касационната жалба: С оглед обстоятелствената част на исковата молба и петитума следва да се приеме, че искът е предявен с цел да се разкрие нищожността на делбата на недвижими имоти, останали в наследство от Я. Ц. Д., поради неучастие на всички наследници. Като защитно средство ответниците по този иск са въвели възражение, че са собственици по давност на земите, възстановени с решение на поземлената комисия през 1998 г. Изхождайки от предмета на предявения иск, въззивният съд приел, че въпросът за евентуалното придобиване на възстановените имоти по давност от някои от наследниците на общия наследодател е извън правнорелевантните за основателността на исковата претенция - в рамките на това производство съдът не решава въпроса за правото на собственост върху имотите. Като установил, че ищецът има качеството наследник по закон на общия на страните наследодател, съдът приел, че е налице правен интерес от иска с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН предвид възможността ищецът да си възвърне частта от разпоредения с делбата имот, а по същество искът е основателен. С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е недопустимо. Липсва правен интерес от самостоятелно предявяване на иск за разкриване нищожност на делбата на възстановени по ЗСПЗЗ земеделски земи, тъй като ищецът, който твърди, че заедно с ответниците е съсобственик на спорните имоти, може да постигне пълна защита на правата си чрез предявяване на конститутивен иск за делба или на иск за собственост на имотите, където ще релевира и довода за нищожност. Затова настоящото производство се явява недопустимо и не се дължи разглеждане на предявения иск. Като недопустимо решението на въззивния съд следва да се обезсили - чл. 281, т. 2 вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, а производството по делото - да се прекрати, без да се разглежда другият поставен от касаторите въпрос: следва ли съдът служебно в случаите на /задължително/ необходимо другарство да конституира като страни непосочените от ищеца лица - съсобственици. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касаторите следва да се присъдят разноски за водене на делото във всички инстанции, както следва: на Я. Д. Я. - 350 лева, на В. Д. Я. - 650 лева, на Я. Д. Я. и В. Д. Я. - общо 172.12 лева, на Д. Б. Я. и А. Ц. Д. - общо 200 лева и на Д. Б. Я., А. Ц. Д. и Н. Ц. Д. - общо 225 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 512 от 27.10.2011 г. по в. гр. д. № 587/2011 г. на Плевенския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на иска с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН. ОСЪЖДА Е. И. Ф. да заплати на Я. Д. Я. 350 /триста и петдесет лв./ лева, на В. Д. Я. - 650 /шестстотин и петдесет лв./ лева, на Я. Д. Я. и В. Д. Я. - общо 172.12 /сто седемдесет и два лв. и 12 ст./ лева, на Д. Б. Я. и А. Ц. Д. - общо 200 /двеста лв./ лева и на Д. Б. Я., А. Ц. Д. и Н. Ц. Д. - общо 225 /двеста двадесет и пет лв./ лева, съставляващи разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: