Р Е Ш Е Н И Е № 451 София, 18.12. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1554 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. К. С. против решение № 175 от 28.10.2015 г. по в.н.о.х.д. № 338/ 2015 г. на Варненски апелативен съд, Наказателна колегия, с искане за намаляване на наказанието като явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. не взема становище по делото. Неговият служебен защитник адвокат К. П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и в писмено допълнение развива допълнителни доводи за намаляване на санкцията. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, а наказанието за справедливо наложено, поради което предлага исканията на жалбоподателя да бъдат отхвърлени като неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 71 от 07.09.2015 г. по н.о.х.д. № 957/ 2015 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимия И. К. С. за виновен в това, че на 25.02.2015 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие с Р. А. А., без надлежно разрешение държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – хероин с тегло от 5,29 грама и кокаин с тегло от 1,61 грама, на обща стойност 1085,60 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, пр. ІV във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изпълнение в затвор, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Съдът зачел, на основание чл. 59 от НК, предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 26.02.2015 г. и отнел в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, предмета на престъпление. Разпоредил се с веществените доказателства по делото и осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. С решение № 175 от 28.10.2015 г. по в.н.о.х.д. № 338/ 2015 г. Варненският апелативен съд изменил първоинстанционната присъда, като наложил допълнителното кумулативно наказание глоба в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и потвърдил съдебния акт в останала част. Касационната жалба на подсъдимия И. К. С. е неоснователна. Не е допуснато посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Въззивният съд приел, че наказателната отговорност на подсъдимия С. следва да бъде индивидуализирана при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, макар подбраният размер на наказанието да сочи определено превес на смекчаващите обстоятелства. Подкрепил е изложените в мотивите към първоинстанционната присъда предпоставки, предопределили налагането на лишаване от свобода в размер над минималния, посочен в закона, а именно – шест години, който след редукцията на наказанието по чл. 58а, ал. 1 от НК постига ефект на занижаване под специалния минимум на нормата по чл. 354а, ал. 2 от НК. Като отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства са посочени предходните и многобройни осъждания, от които решаващият съд направил извод за „трайно установения начин на престъпен живот”, както и вида, количеството и стойността на инкриминираните наркотични вещества. Броят на извършените престъпни деяния характеризират негативно личността на дееца, независимо от съществуващите възможности за тяхното групиране (с изключение на формиращите опасния рецидив като съставомерен признак от състава на престъплението). За смекчаващи обстоятелства могат да бъдат причислени здравословното състояние на подсъд. С. и усилията му към лечение от наркоманна зависимост. Доброволният характер на предадения от подсъдимия предмет на престъпление е взет предвид при индивидуализиране на санкцията, макар изрично въззивният съд да не е отбелязал това обстоятелство в решението си. На доброволността не е придадено по-голямо правно значение, отколкото тя представлява. Неправилно в мотивите към първоинстанционната присъда е посочено, че подсъдимият не се е замесвал в разпространение на наркотици. Това обстоятелство не може да бъде прието за смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия, защото въздържането от подобна престъпна дейност е дължимо поведение на всеки. Освен това съждението е невярно, тъй като подсъд. С. вече е бил съден за подобно престъпление – с влязлата в сила на 11.11.2004 г. присъда по н.о.х.д. № 994/ 2004 г., по описа на Варненски окръжен съд, за което деяние не е реабилитиран. Наложеното на подсъдимия И. С. наказание е справедливо. То съответства на тежестта на извършеното престъпление и на личността на извършителя. Не са налице други обстоятелства, които да налагат необходимостта от занижаване на санкцията, включително и от приложение на института по чл. 55 от НК. Възражението за явна несправедливост на наказанието не може да бъде удовлетворено. Обжалваното въззивно съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Не е допуснато посоченото в жалбата на подсъдимия С. касационно основание. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175 от 28.10.2015 г. по в.н.о.х.д. № 338/ 2015 г. на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.