Р Е Ш Е Н И Е № 292 София 05.11.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1291 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Х. Х.,А. Х. и Я. В. чрез адв.М. М. срещу решение № 126 от 15.06.12г.по в.гр.дело № 240/12г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 1564 от 12.12.11г.по гр.дело № 1227//09г.на Варненския окръжен съд.С него са отхвърлени исковете на жалбоподателите срещу И. Х. Н. за разваляне на договор за покупко- продажба на апартамент № ,ет.,находящ се в [населено място], [улица]; за връщане на платената цена и разноските по прехвърлянето с нот.акт № ,т,рег.№ ,н.д.№ г.; разноските по съдебното отстранение на Я. В.,включително и по принудителното изпълнение. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Ответникът по касация И. Х. Н. моли решението да бъде оставено в сила. С определение № 416 от 27.03.13г.на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса: добросъвестни владелци ли са лицата,осъществявали фактическата власт върху имот,върху който е наложена възбрана.Преценено е,че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение от 21.03.12г.по гр.дело № 15461/11г.на Софийски градски съд,което макар и да не е постановено по идентичен казус,се отнася до последиците от вписването,имащо за цел оповестително – защитна функция по отношение на трети лица.В посоченото решение е прието,че придобилите права след вписване на исковата молба са недобросъвестни лица. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно чл.1 от Правилника за вписванията вписването е юридически акт с гражданско-правно действие,изразяващо се в даване гласност на подлежащия на вписване акт,визиран в разпоредбата на чл.112 ЗС,и защита на приобретателя на един недвижим имот или ограничено вещно право.Значението на възбраната е,ако собственикът на имота го отчужди или обремени с вещно право,това да не може да осуети възможностите на други лица да осъществят определени права,които те имат срещу него.Този резултат се постига, като по силата на възбраната актовете на разпореждане,извършени от задълженото лице върху възбранения имот,се лишават от сила по отношение на лицето,в чиято полза тя е наложена.Тази относителна недействителност засяга и актовете,извършени от приобретателя,комуто притежателят на имота е прехвърлил собствеността или е учредил вещно право в негова полза.Ако този приобретател на свой ред извърши ново отчуждение на същия имот,налице ще е същата относителна недействителност.В колкото и патримониума да премине последователно обремененият с възбрана имот, лицето,в чиято полза възбраната е наложена,ще може да осъществи своето право,без да атакува веригата от последователни сделки на разпореждане.За това се извършва и вписване на възбраната – да се оповести на третите лица забраната за извършване на актове на разпореждане върху определен недвижим имот и че ако въпреки това се извършат такива,приемниците на собственика се излагат на риска да не могат да противопоставят правата си спрямо защитеното от възбраната лице. Съгласно чл.70 ал.1 изр.1 ЗС владелецът е добросъвестен,когато владее вещта на основание,годно да го направи собственик,без да знае,че праводателят му не е собственик.Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание,като същата се предполага до доказване на противното – чл.70 ал.1 изр.2 и ал.2 ЗС.Той обаче може да се превърне в недобросъвестен при настъпването на определени обстоятелства,каквото се явява вписването на възбрана като обезпечение и съответно предявяването на иск от действителния собственик за връщане на имота. В този случай влиза в сила специалното оповестително-защитно действие на вписването като извършеното разпореждане с правото на собственост в полза на трети лица няма сила спрямо вписалия възбраната,респективно исковата молба преди вписване на акта,от който купувачите черпят права.Отношенията между страните следва да се уреждат от правилата относно конкуренцията между вписаните актове,касаещи един и същи имот. По основателността на касационната жалба: Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като провери заявените с жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел ,че Х. и А. Х. са закупили процесния имот с нот.акт № г.от И. Н. през м.март 1999г.На 30.08.02г.те са прехвърлили на своята дъщеря – Я. В. 2/3 ид.ч.от имота и тя е осъществявала владението върху него.В началото на 2003г.срещу тримата е било заведено дело от Г. Х. М. за съдебно отстранение от процесния имот/гр.д.№ 4262/02г.на ВРС,14 с-в/,по което жалбоподателите не са привлекли за свой помагач продавача им.С влязло в сила решение на ВКС от 9.01.07г.искът на Г. М. е бил уважен и същото решение е било принудително изпълнено.За да отхвърли настоящият иск за разваляне на договора за продажба поради неизпълнение и произтичащите от това парични искове въззивният съд е приел за основателно възражението на Н. по смисъла на чл.191 ал.2 ЗЗД,че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска за съдебно отстранение,тъй като жалбоподателите са могли да се позоват на придобивна давност като добросъвестни владелци, присъединявайки към своето владение и неговото,и това на праводателя му К. М..Изложени са съображения,че добросъвестността по смисъла на чл.70 ал.1 и ал.2 ЗС се преценява само по посочените в тези разпоредби критерии и не се влияе от оповестителното действие на вписването на обезпечителната забрана за имота,тъй като последната рефлектира само върху конкуренцията на притезанията по смисъла на чл.113 ЗС,а не върху действителността на сделката. Касационната жалба е неоснователна. Данните по делото сочат,че на 12.06.96г.с нот.акт № г.Д. Т. И. в качеството си на [фирма] е продал на Д. Р. Х. право на строеж върху дворно място,находящо се в [населено място], [улица] На 20.06.96г.тя е продала правото на строеж на К. М. с договор,оформен в нот.акт № г.На 17.12.98г.последната е продала на И. Х. Н. жилище № ,находящо се на трети надпартерен етаж,ведно с изба № и съответните ид.части от правото на строеж върху дворното място,находящо се в [населено място], [улица]. Исковата молба по гр.дело № 393/97г.на ВРС,с която Г. Х. М. е предявила иск по чл.19 ал.3 ЗЗД се отнася за апартамент № на четвърти етаж от жилищната сграда на [улица] е вписана на 7.01.99г.Като приложение към исковата молба е описана обезпечителна заповед от 10.12.98г.Доколкото същата не е запазена /делото е унищожено/и липсват данни за момента на вписването й,следва да се приеме,че не е настъпило специалното оповестително-защитно действие на вписването по отношение на извършеното разпореждане с правото на собственост в полза на праводателите на ищците. Ето защо следва да се приеме,че за К. М. и И. Н. добросъвестността е съществувала към момента на възникване на правното основание,на което са придобили процесния имот.Въззивният съд е направил обоснован извод,че за периода от 20.06.96г.,когато имотът се придобива от К. М. до 17.12.02г.,когато е заведено делото за евикция на ищците,същите са добросъвестни владелци лично и чрез присъединяване на предходно владение,като не е зачел като добросъвестно само владението на Д. Х.,тъй като нейният договор за покупко-продажба на процесния имот с влязло в сила решение е обявен за нищожен.Правилно е приложена разпоредбата на чл.191 ал.2 ЗЗД,като е преценено,че на основание чл.79 ал.2 ЗС ищците са могли да се позоват на придобивна давност като добросъвестни владелци и да отблъснат иска за собственост и за съдебно отстранение,поради което не може да се ангажира отговорността на продавача. По изложените съображения настоящият състав на Четвърто гражданско отделение приема,че касационната жалба е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126 от 15.06.12г.,постановено по в. гр.дело № 240/12г.на Апелативен съд - В.. ОСЪЖДА Х. В. Х.,А. К. Х. и Я. Х. В. чрез адв.М. М.,АК-П., [улица] да заплатят на И. Х. Н. от [населено място], [улица] сумата 400 лв /четиристотин/разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.