Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
София, 17.04.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1392 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на Г. Д. С. и Й. Д. П. за отмяна на влязлото в сила решение №1715/27.12.2011г.,постановено по гр.д.№1013/2011г. по описа на Варненския окръжен съд,с което е оставено в сила решение №111/14.01.2011г. на Варненски районен съд,ХХІV състав,постановено по гр.д.№9514/2007г.,с което е отхвърлен предявеният от тях срещу И. Г. И.,М. Г. Г. /в качеството на наследници на починалия в хода на производството Г. И. Д./ и С. М. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на реална част с площ 636кв.м.,очертана на скица на лист 6 от недвижим имот,целият с площ от 725кв.м.,находящ се в землището на [населено място],м.”Б.-с.”,представляващ имот пл.№1* по кад.план на м.”Б.-с.” от 1989г. и 1996г.,представляващ част от реституиран в полза на молителите имот пл.№3* по плана на старите имотни граници,твърдян от тях като придобит по силата на реституция с решение №493/24.04.1998г. на ПК-В..
Твърдят,че след приключване на производството по делото им е предоставен от частно лице документ-договор за отстъпване право на вечно ползване върху недвижим имот и продажба на подобренията върху него от 15.09.1986г.,сключен между С. Я. И. и Д. Й. М.,с който първият е отстъпил правото на ползване върху предоставения му 1 дка имот,описан в удостоверение №25/17.05.1982г. на Д. М..Поддържат,че този документ е от съществено значение за правния спор,тъй като от него се установява,че спорния имот /заедно със съседния/,предоставен през 1982г. на С. И.,са отстъпени от него на Д. М. на 15.09.1986г.,т.е. в периода от 1982г. до 1986г. имотът е владян от С. И.,а оттам погрешни са изводите на съда,че Г. И. се е настанил в този имот, както и че същият му е бил предоставен през 1985г. Поддържат също така, че от представения с молбата договор става ясно,че към 1985г.,когато на Г. Д. е предоставен имот с граници Г.Й. и М.П., във владение на имотите с пл.№1*и 1* е бил С. Я.,който през 1986г. е отстъпил тези имоти на Д. М.,която поради тази причина няма как да бъде възприемана като съсед на имота по удостоверението на Г. Д. от 1985г.,тъй като очевидно е получила владението върху имотите с пл.№1* и 1* от С. Я. едва през 1986г.
В писмен отговор ответниците по молбата С. М. Д.,М. Г. Г. и И. Г. И. изразяват становище,че молбата за отмяна е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,т.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306,ал.1 ГПК,като с определение №67/26.02.2013г. същата е допусната до разглеждане.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното:
В решението,чиято отмяна се иска,е прието,че предоставеният за ползване на наследодателя на ответниците Г. Д. имот по удостоверение №81/06.05.1985г./при съседи Г.Й.,М.П. и път/ , който същият след това е придобил по реда и в сроковете по §4 ПЗР ЗСПЗЗ,е идентичен с процесния имот пл.№1* /при съседи Д. Й. М.,С. Я.,К. К. и И. П. П./.Изводите за това са направени въз основа на съвпадението на местност,граница път и вписване в КП,респ. П. и при условие,че е налице правоприемство между Г.Й. и Д. М. Й., вписана в П. като собственик на съседния имот пл.№1* и М.П. и И. П. П., вписан като собственик на имот пл.№2*,попълнен през 1989г. Наред с това е прието,че доводи в подкрепа на извода за идентичност следва да се черпят и от установеното,че Г. Д. е записан като собственик на процесния имот още в КП от 1979г.,а съобразно неоспорения частен писмен договор,приет във въззивното производство,същият е закупил от С. Я. 600кв.м. лозе в м.К.,като от ангажираните писмени доказателства и заключението на в.л.А. е установено,че през 1982г. на С. Я. е било предоставено право на ползване върху имот от 1000кв.м., оставени му до този момент като лично ползване,който имот включва имоти пл.№1* и 1*. Прието е ,че тези доказателства са индиция,че още преди да му бъде предоставен за ползване Г. Д. се е бил настанил в този имот,което обяснява и вписването му в разписния лист към КП от 1979г.,а това,че през 1982г. имоти пл.№1* и 1* са били предоставени за ползване на С. Я. не изключва възможността в по-късен момент част от него да бъде предоставена за ползване на друго лице /нещо,което според съда е станало,видно от вписванията към П. за тези два имота,както и от текста на самото решение на ИК на ОбНС, съгласно което са одобрени направените предложения за отнемане на неразработените земи и предоставянето им на други работници.
Изводът за идентичност ,както и изводът за правата на Г. Д. върху процесния имот следователно е основан на първо място на извършеното в негова полза разпореждане от страна на С. Я. с имот от 600дка без посочени съседи,както и на предположението,че имотът, получен от С. Я. през 1982г. за ползване по реда на ПМС №11/1982г. е предоставен впоследствие за ползване на Г. Д..
Новото доказателство /договор от 15.09.1986г.,с който С. Я. отстъпва на Д. Й. М. право на вечно ползване върху недвижим имот от 1 дка,описан в удостоверение №25/17.05.1982г./ съдържа данни за факти,осъществили се в периода след извършеното записване на процесния имот на името на Г. Д. в КП на местността и вземане на решението за предоставяне правото на ползване по реда на ПМС №11/1982г. с удостоверение №81/06.05.1985г. досежно правата на посочената като съсед на процесния имот към настоящия момент Д. М..Договорът обаче има за предмет права върху имота,предоставен за ползване на С. Я. през 1982г. и с оглед извършените впоследствие записвания в КП за имот пл.№1* съдържа индиция,че Д. Й. М. черпи права въз основа на този договор от С. Я.,а не от Г. Й.,както е предположил въззивния съд. Доказателството следователно съдържа данни за правоприемство в правата на единия от настоящите съседи на процесния имот,различни от основаната на предположение констатация на въззивния съд,което според настоящия състав обосновава наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК,тъй като обостоятелството дали предоставения през 1985г. за ползване на Г. Д. имот е идентичен с процесния,т.е. със закупения от него по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ имот е от съществено значение за изхода на правния спор.
И доколкото съдът е основал изводите си за идентичност на предоставения за ползване на Г. Д. имот с процесния преди всичко на предположение за наличие на правоприемство между посочено като съсед в удостоверение №81/06.05.1985г. лице и настоящ съсед на процесния имот пл.№1*,според настоящия състав представеното с молбата за отмяна писмено доказателство обосновава наличието на предвиденото в чл.303,ал.1,т.1 ГПК основание .
Решение №241/09.03.2011г. по гр.д.№1295/2010г. на Варненския окръжен съд следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като новото разглеждане на делото следва да започне от процесуалните действия по допускане и събиране на доказателства.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на чл.307,ал.3 ГПК решение №1715/27.12.2011г. , постановено по гр.д.№1013/2011г. по описа на Варненския окръжен съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.
Председател:
Членове:
|