4 Р Е Ш Е Н И Е № 144 гр. София, 05 юли 2018 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор К.Иванов, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 526/2018 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подс. М. П. С. срещу гражданско-осъдителната част на решение № 82/07.03.2018г. по внохд № 1494/2017г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се твърди, че при постановяване на въззивното решение е нарушен материалният закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Неправилно съдът е приел, че макар и допустим за съвместно разглеждане в наказателния процес, гражданският иск, същият е и основателен по размер, тъй като несъмнено по делото се установявало, че изпълнителното производство за събиране на публичното вземане на държавата не е приключило, а е висящо, което „обуславя процесуалната недопустимост на гражданския иск на държавата за обезщетение за претърпени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД”. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. В съдебно заседание на касационния съд защитникът на подсъдимата поддържа жалбата, като изтъква съображения, че съдът неправилно е приложил ТР № 4/2017г. на ОСНК и, доколкото от материалите по делото се установявало, че изпълнителното производство срещу касаторката за същите по вид, размер и период данъчни задължения не е приключило, постановките на посоченото тълкувателно решение, били неотносими към конкретния случай. Повереникът на гражданския ищец - министъра на финансите, представляващ държавата, моли за оставяне в сила на въззивното решение, като правилно и законосъобразно. Намира, че не са налице касационни основания за неговата отмяна. Представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на атакуваното решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 276 /28.10.2015г. по нохд № 1619/2014г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимата М. П. С. е призната за виновна в това, че през периода 14.08.2009г.-13.09.2009г., в [населено място], в качеството й на управител на дружество [фирма], при условията на продължавано престъпление, избегнала плащане на данъчно задължение на [фирма] в общ размер на 3 187 351,80лева/три милиона сто осемдесет и седем хиляди триста петдесет и един лева и осемдесет стотинки/, особено големи размери, като потвърдила неистина в подадени по електронен път, пред ТД на НАП справки –декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС, като използвала документи с невярно съдържание - дневници за покупки за данъчни периоди м.07.2009г. и м.08.2009г., в които невярно били отразени извършени покупки от [фирма], за същия данъчен период, с право на приспадане на данъчен кредит по фактури, каквито в действителност не са били издавани, и приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер на 3 187 351, 80/три милиона сто осемдесет и седем хиляди триста петдесет и един лева и осемдесет стотинки/, поради което на осн. чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т. 2, пр.1, т.6, пр.1, алт.2 и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК й е наложено наказание 3/три/ години лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3/три/ години. С присъдата на подсъдимата е наложено и наказанието конфискация на принадлежащите на подс. С. идеални части от поземлен имот и сграда. С първоинстанционната присъда е отхвърлен предявения от Държавата граждански иск за сумата от 3 187 351, 80 лева. Подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото деловодни разноски. По въззивни жалби на подсъдимата и процесуалния представител на гражданския ищец било образувано внохд № 1202/15г. по описа на Софийски апелативен съд, финализирало с решение № 361/30.08.2016г., с което жалбите били оставени без уважение като неоснователни, а първоинстанционната присъда- потвърдена в цялост като правилна и законосъобразна. Недоволен от постановеното решение останал процесуалния представител на гражданския ищец, който депозирал касационна жалба срещу него. По тази жалба е образувано к.д. № 655/2017г. по описа на ВКС, ІІ н.о. С решение № 214/07.12.2017г., по посоченото дело, ВКС, ІІ н.о. отменил решение № 361/30.08.2016г. на Софийски апелативен съд, по внохд № 1202/2015г. в частта, с която е потвърдена присъда № 276/28.10.2015г. на Софийски градски съд по нохд № 1619/2014г. в гражданската му част. ВКС е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила във връзка с разглеждането на допуснатия граждански иск от държавата - неясна воля на съда дали счита гражданския иск за недопустим или за неоснователен; изтъкване на съображения в очевидно противоречие с указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСНК на ВКС и липса на изводи относно това дали данъчно ревизионния акт се отнася до същия данъчен период и до същото по вид данъчно задължение, предмет на обвинението; липса на обсъждане имало ли е образувано производство по събиране на данъчното задължение или не. Поради това делото, в неговата гражданска част, било върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото от състав на Софийски апелативен съд е постановено и атакуваното пред настоящата инстанция решение № 82/07.03.2018г. по внохд № 1494/2017г. по описа на същия съд. С него първоинстанционната присъда била изменена в гражданската й част, като подс. М. С. е осъдена да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите, обезщетение във връзка с предявения граждански иск за извършено престъпление по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.1, алт.2 и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК в размер на 3 187 351,80/три милиона сто осемдесет и седем хиляди три петдесет и един лева и осемдесет стотинки/, ведно със законната лихва от 14.08.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и държавна такса върху уважения размер на граждански иск, а именно 127 494,07 лева и 5 лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Касационната жалба е допустима, но неоснователна по същество. Преди всичко следва да се отбележи, че предмет на касационен контрол се явява решението в неговата гражданско-осъдителна част, доколкото именно в частта относно произнасянето по гражданския иск предходното решение на въззивния съд е било предмет на проверка от касационния съд, който го е отменил единствено в тази му част. В този смисъл въпросите за наказателната отговорност на подсъдимата са разрешени с влязъл в сила съдебен акт и не подлежат на преразглеждане в настоящето производство. На следващо място, ВКС намира за изцяло неоснователни оплакванията на жалбоподателката за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правата й. Невярно е твърдението, че въззивният съд неправилно е разчел задължителните постановки на ТР № 4/2016 г. на ОСНК на ВКС, както и дадените в отменителното решение по к.д. № 655/2017г. на ВКС, ІІ н.о. указания, поради което е стигнал до незаконосъобразен извод за основателност на допуснатия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Държавата, представлявана от министъра на финансите. В хода на въззивното съдебно следствие са събрани доказателства, установяващи обстоятелствата, които касационната инстанция е посочила като неизяснени, а именно дали по данъчно ревизионния акт № [номер]/14.05.2010г. е образувано изпълнително производство, събрано ли е данъчното задължение и в какъв размер. Установено е, че ревизионен акт № [номер]/14.05.2010г. е за същия данъчен период и по отношение на същото по вид данъчно задължение, инкриминирано с обвинението, за което подсъдимата е призната за виновна и осъдена с влязъл в сила съдебен акт. Несъмнен факт е също така, че за събиране на задълженията по ревизионния акт е образувано изпълнително производство, като липсват постъпили плащания по данъчно осигурителната сметка на дружеството. При съобразяване на посочените обстоятелства, правилно въззивният съд се е позовал на изяснените в т.2 на ТР № 4/2016г. на ОСНК по т.д. № 4/15г. и е уважил допуснатия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, приемайки не само, че е допустим, но и е основателен. По въпросите, касаещи деликта по чл. 45 от ЗЗД, въззивният съд правилно се е позовал на изводите по влязлата в сила първоинстанционна присъда в наказателно-осъдителната й част. В рамките на наказателното производство безспорно установен е и размерът на причинените от непозволеното увреждане имуществени вреди. Щом на Държавата са причинени имуществени вреди с престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК, е допустимо деецът да носи гражданска отговорност по чл. 45 от ЗЗД. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че пречка за удовлетворяването на гражданско-правната претенция за непозволеното увреждане, е наличието на висящо изпълнително производство. Както правилно е отбелязано във въззивния акт, с позоваване на ТР № 4/2016г. на ОСНК, когато данъчното задължение не е събрано, налице е правен интерес за държавата да предяви граждански иск в наказателния процес. Основателността на същия не е поставена в зависимост от висящността на изпълнителния процес, а от обстоятелството дали в производството по събиране на данъчното задължение, последното е събрано изцяло или отчасти. По делото еднозначно е установено, че по неприключилото изпълнително производство не са постъпвали суми за събиране на данъчното задължение, поради което не може да бъде споделена тезата на защитата, че неправилно гражданския иск е бил приет за съвместно разглеждане и незаконосъобразно същият е бил уважен. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 82/07.03.2018г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1494/2017 г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: