2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 73 гр. София, 12.02.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4051 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. С. и Н. Г. С. против решение №1231/23.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 4387/2018 г. от 2-ри състав на САС. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС. Съдът е приел, че разпореждането с имот, под режим на съпружеска имуществена общност, следва да се осъществи със съгласието и на двамата съпрузи (чл. 24, ал. 3 СК). Посочено е, че по делото няма доказателства за наличието на учредена от Н. Г. С. в полза на съпругата му представителна власт по повод на конкретното договаряне, като е прието, че по делото е представена писмена декларация от 22.05.17 г., подписана от Н. Г. С., с която се изказва несъгласие с ефекта на предварителния договор, предмет на конститутивния иск. Съдът е приел, че изходът на спора, свързан с липсващото съгласие на съпруга, следва да се реши не на доктринарно ниво, а се предопределя от липсата на доказателства за завеждане на иск за оспорване действителността на предварителния договор, сключен на 15.07.14 г. Съдът е обосновал изводите с твърдението, че за да произведе несъгласието на съпруга конститутивно действие, преобразуващото право следва да се реализира по съдебен ред, като в това производство ще се установи моментът на узнаване на сделката от неучаствалия в нея съпруг, наличието на представителна власт за разпореждане със съпружеското имущество в полза на осъществилия разпореждането съпруг, а съдебното решение ще преобразува сделката от действителна в недействителна. Поради това, съдът е приел, че писменото изявление за несъгласие, представено по делото не обосновава надлежно упражнено потестативно право за преобразуване на сделката в недействителна. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правният въпрос, е следва ли липсата на съгласие на неучаствувал в сключен прадварителен договор съпруг да се материализира само по съдебен ред по реда на чл.24, ал.4 СК или е достатъчно да липсват доказателства за дадено съгласие, за да не се обяви предварителния договор за окончателен. Разрешението, дадено от САС противоречи на разрешението, дадено с решение № 196/08.04.2009 г. по гр.д.№ 6367/2007 г. на ІІ г.отд. на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На касаторите следва да се укаже да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 171 лева. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1231/23.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 4387/2018 г. от 2-ри състав на САС. Указва на касаторите да внесат държавна такса в размер на 171 лева по сметката на ВКС, като в едноседмичен срок представят доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.