4 Р Е Ш Е Н И Е № 117 гр. С., 11.04.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 525 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. С. П. от[населено място], чрез процесуалния й представител адв. П. Г., против въззивното решение № 1393 от 9 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2144 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е потвърдено решение № 2788 от 7 септември 2009 г. по гр.д. № 6128 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г. Касационният контрол е допуснат с определение № 1032 от 5 октомври 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос може ли претенция по реда на чл. 74, ал. 2 от Кодекса на труда да бъде предявена при условията на чл. 212 ГПК в рамките на оспорване на законността на уволнение по чл. 344, ал. 1 КТ. По поставения въпрос касаторката сочи, че съдът дължи произнасяне по направеното искане за прогласяване на недействителността на сключеното допълнително споразумение по реда на чл. 74, ал. 5 КТ. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], представлявано от изпълнителните директори Д. Ш. и Р. Д. Ф., чрез юрисконсулт В. Д., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква, че изразът “заплаха за уволнение” не е бил употребен в исковата молба, а са изложени твърдения, че касаторката, въпреки несъгласието си, е била принудена да подпише допълнителното споразумение, поради което съдът правилно е разгледал само трудовите задължения на касаторката по старата и новата длъжност. С решението си по поставения въпрос въззивният съд приел, че не следва да се произнася по недействителността на сключеното споразумение като такова, сключено под заплаха, защото съдът не може да се произнася по въпроса за недействителност на трудовото споразумение в производството по атакуване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с работника. Съдебната практика по поставения въпрос е уеднаквена с постановяването на решение № 581 по гр.д. № 869 за 2009 г. на ІV ГО и решение № 650 по гр.д. № 1573 за 2009 г. на ІІІ ГО. ВКС приема, че недействителността на трудов договор може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен иск, както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от него трудов спор, както е и в разглеждания случай; страните не могат да се позовават извънсъдебно на недействителността на трудов договор и на последиците й, тъй като те се прилагат в отношенията им само след като съдът я е обявил по предвидения за това ред в КТ – с диспозитива на решението или при зачитане на обусловеното от нея право, когато е предявено с възражение от страните. По касационните оплаквания: Съдът е сезиран с искове по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. В исковата молба се сочи, че ищцата била преназначена от длъжността “ръководител звено “Човешки ресурси” на длъжност “експерт обучение и квалификации” със срок за изпитване от 3 месеца, след което трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 15 април 2009 г.; уговорката за срок за изпитване е недействителна, защото с новата длъжност не се вменяват нови отговорности, а са част от дейностите по старата длъжност; допълнителното споразумение е недействително, защото е сключено под натиск, изразил се във връчване на заповед за уволнение на друг служител, след което ищцата била запитана дали би подписала свое преназначаване на друга длъжност и в контекста на масовия страх от уволнение ищцата подписала. С допълнително споразумение от 19 януари 2009 г. трудовото правоотношение между страните било променено, като ищцата била преназначена от длъжност “ръководител звено” в длъжност “експерт обучение и квалификация” със срок за изпитване от 3 месеца. Трудовото правоотношение било прекратено на 15 април 2009 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване. Касационната жалба е неоснователна. Не може да се сподели твърдението на касаторката, че уговорката за срок за изпитване е недействителна, защото с новата длъжност не се вменяват нови отговорности, а са част от дейностите по старата длъжност. Според отговорностите за длъжността “ръководител звено”, ръководителят прави предложения за обучение, повишаване на квалификацията и преквалификацията на работниците и служителите (т. 10) и поддържа актуална база за проведени обучения на персонала (т. 23), а в допълнителните и специфични функции и отговорности отговаря за развитието и обучението на кадрите в ръководеното звено. Функциите и задълженията на “експерт обучение и квалификация” са концентрирани около планиране, бюджетиране, подготовка, обезпечаване, провеждане, отчитане на обучения, семинари, тренинги и други за служителите, поддържане на необходимите за това връзки с различни организации и получаване на обратна връзка, водене и съхраняване на учебната документация. И двете длъжности са пряко подчинени на началник отдел “Човешки ресурси”. Според организационната структура, длъжността “експерт обучение и квалификация” попада в тренинг център; длъжността “ръководител звено летище Варна” е закрита. При тези данни е явно, че с новата длъжност се вменяват нови функции. Ето защо изричното вписване в допълнителното споразумение на уговорката за изпитване на тази нова длъжност не страда от посочения от касаторката порок – нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ. Същият извод следва да се направи и по отношение на втория посочен от касаторката довод - допълнителното споразумение било недействително, защото е сключено под натиск и мотивирано от предстоящи уволнения. Във въззивната жалба се твърди, че допълнителното споразумение е подписано под заплаха за уволнение. Данни в полза на твърденията на касаторката в тази насока не са представени по делото. Тъй като не се установяват посочените от касаторката недостатъци на атакуваното уволнение, въззивното решение като краен резултат е правилно. Ответникът в касационното производство не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1393 от 9 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2144 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: