1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 141 София, 23.03.2016 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 541 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Б. А. М. против Определение № 12 от 11.01.2016т. по в.ч.т.д.№ 774/2015г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено Определение № 5709 от 20.10.2015г. по т.д.№ 612/2014г. на Пловдивския ОС, ТО, 13 състав за връщане на въззивна жалба вх.№ 25065/01.09.2015г., подадена от М. против постановеното по делото решение поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по нея. Въззивната инстанция е констатирала, че по т.д.№ 612/2014г. на ОС Пловдив е било постановено решение, с което е обявен за недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по иска, предявен от А. Б., С. Б. и П. Д. сключеният между [фирма], [населено място] и Б. А. Марков договор под форма на нот.акт № 75 от 09.01.2014г., с който дружеството е дарило на Б. М.1880/1972 ид.ч. от ПИ с идентификатор 56784.520.1539 в [населено място], както и че срещу решението от [фирма] е била депозирана въззивна жалба вх.№ 21473820.07.2015г., по която е била внесена държавна такса 489.41лв. /представляваща 2% върху цената на иска, изчислена по реда на чл.71,ал.2 ГПК/. П. е посочил, че указаната от съда държавна такса също в размер на 489.41лв. по подадената от Б. М. въззивна жалба вх.№ 25065/01.09.2015г. не е била внесена, и че в частната си въззивна жалба тази страна е поддържала, че като необходим другар не дължи отделна такса, тъй като [фирма] е заплатило вече такава. Въззивната инстанция е счела частната жалба за неоснователна. Посочила е, че по отношение на ответниците е налице процесуалната фигура на необходимо другарство-чл.216,ал.1,изр.първо ГПК и право на втория ответник-приобретател по атакуваната сделка е да депозира въззивна жалба въпреки, че като необходим другар ще бъде присъединен служебно и ще бъде конституиран като жалбоподател по реда на чл. 265,ал.2 ГПК към вече подадената жалба. Приела е, че това са две самостоятелни възможности, като Марков е избрал първата, депозирайки самостоятелна въззивна жалба, която следва да отговаря на изискванията за редовност-да бъде внесена дължимата такса за обжалването. Изложено е и съображението, че след като страната е предпочела да изложи самостоятелни съображения и оплаквания срещу атакувания акт, то дължи внасянето на таксата. С подадената пред ВКС частна касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Излагат се съображения, че не се дължи такса поради внасянето й по въззивната жалба на необходимия другар. Посочва се, че възможността М. да бъде присъединен към жалбата на дружеството е гарантирана от закона, но той е предпочел да депозира самостоятелна „кратка“ въззивна жалба, тъй като има собствени съображения, които да добави, а и при неподдържане на жалбата от подалия я негов другар, той би останал зависим от неговото процесуално поведение. Позовава се, че ищците не са заплатили държавна такса всеки поотделно за подадената искова молба. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по процесуалноправния въпрос дължат ли необходимите другари държавна такса всеки поотделно за своята въззивна жалба-дължат ли се две държавни такси за депозиране на две въззивни жалби, подадени от необходими другари, или изхождайки от разпоредбата на чл.265,ал.1 и ал.2 ГПК се дължи заплащане на една такса за въззивна жалба, независимо от броя на въззивните жалби, подадени от необходимите другари. Поддържа се, че въпросът дължат ли необходимите другари всеки за себе си държавна такса за своята въззивна жалба, след като така или иначе съдът служебно конституира необходимия другар, независимо дали е подал своя въззивна жалба или не, е решаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на определение от 17.02.2015г. по ч.гр.д.№ 398/2015г. на Пловдивския ОС. С него е прието, че ответниците по спора по иск по чл.135 ЗЗД са необходими другари, поради което по аргумент от разпоредбата на чл.265,ал.2 ГПК във въззивното производство съдът служебно конституира ответника като другар на жалбоподателя, независимо дали въззивната жалба е подадена само от единия от тях или са налице формално изготвени две въззивни жалби, подадени от двамата необходими другари; във всеки от случаите държавната такса следва да се определи като за една въззивна жалба. Постъпил е отговор от [фирма], в който са изложени съображения за основателност на частната касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Обосновано е приложното поле на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос за дължимата държавна такса за въззивно обжалване при подадени от двамата необходими другари-ответници по иск по чл.135 ЗЗД самостоятелни въззивни жалби. Налице е и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с оглед решаващия извод в обжалваното определение на апелативния съд, че в тази хипотеза, независимо от процесуалното качество по чл.216,ал.2,изр.първо ГПК на необходимо другарство и задължението на съда по чл.265, ал.2 ГПК, всеки от въззивниците следва да внесе 2% от таксата и застъпеното обратно становище в определението по ч.гр.д.398/2015г. на ОС Пловдив. Съставът на ВКС намира за правилно разрешението, обосновано в обжалваното определение на Пловдивския АС и обявява за правилна практиката, застъпена в него - в посочената хипотеза всеки от необходимите другари дължи заплащане на държавна такса по т.18,ал.1 Тарифата, в което се състои и отговорът на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато. Аргументите са: При подаване на въззивна жалба всеки от всеки от необходимите другари упражнява свое собствено самостоятелно субективно право, насочено срещу отстраняване на пороци, които той съзира и на които счита за необходимо с оглед интереса си да се позове. Подадената от него жалба има самостоятелен деволутивен ефект-сезира въззивната инстанция да се произнесе по наведените в нея доводи. Следователно дължи държавна такса за защитата, която иска да получи при упражнено самостоятелно право на обжалване, т.е. за водене на делото по смисъла на чл.71 ГПК. Подадената самостоятелна жалба предпоставя конкретно произнасяне по наведените в нея възражения. Изцяло се споделя мотива на въззивния съд, че всяка жалба следва да отговаря на изискванията за редовност- т.е. да бъде заплатена държавна такса. По всяка от жалбите съдът дължи отделно администриране-преценка за редовност и даване на указания, т.е. извършва отделни и самостоятелни процесуални действия, насочени към подготовката за разглеждане на редовна жалба, за което страната дължи предварително заплащане на таксата. По смисъла на чл.18,ал.1 Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданско процесуалния кодекс, държавната такса е дължима за всяка жалба. Разпоредбата на чл.265,ал.2 ГПК не може да послужи като аргумент за обратната теза. Конституирането на необходимия другар на жалбоподателя е форма на присъединяване към въззивна жалба, при която произнасянето от съда по правилността на решението е дължимо в рамките на „посоченото в жалбата“. Независимо от броя на присъединените жалбоподатели, преценката на въззивната инстанция е въз основа на доводите в жалбата, подадена от единия от съответниците. Аргументите на частния жалбоподател за заплатената от ищците държавна такса са неотносими, тъй като не са поставени в хипотеза на подадена въззивна жалба, която е предметът на настоящото произнасяне. Не е налице идентичност при определяне на държавна такса при субективно съединени искове, подадени от няколко ищци и определяне на държавна такса по подадени въззивни жалби от другари на ищеца или на ответника. Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Както е посочил в частната си касационна жалба, необходимият другар е счел, че за защита на субективните си права на въззивник следва да изложи самостоятелни правни аргументи и поради това, и за да не е обвързан от доводите на необходимия си другар-въззивник, е подал отделна въззивна жалба. По нея съдилищата дължат самостоятелни процесуални действия-администриране и произнасяне. Безспорно е, че страната не е изпълнила редовно връчените й указания за внасяне на държавната такса, която съобразно дадения отговор на правния въпрос е дължима. Това е обусловило закономерния правен резултат-връщането на жалбата. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И : Оставя в сила Определение № 12 от 11.01.2016т. по в.ч.т.д.№ 774/2015г. на Апелативен съд Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ