2 Р Е Ш Е Н И Е № 232 София. 29.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 30 септември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 754/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 851 от 27.06.2014г., постановено по настоящото дело № 754/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО-8 с-в, № 1470 от 15.07.2013г. по в.гр.д. № 1032/2013г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, № 7547 от 15.11.2012г. по гр.д. № 6964/2010г. в частта, с която предявеният от Р. Д. против МБАЛ [фирма] [населено място] иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 20 000 лв. до пълния размер от 40 000 лв. Ответникът МБАЛ [фирма] [населено място] изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК относно съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно по въпроса „не е ли нарушен принципът на справедливостта при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, когато са взели превес съображения за възрастта и социално-икономическата ситуация, вместо тези за характера, степента и тежестта на увреждането”. По поставения въпрос ВКС намира следното: Относно съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика. С ППВС № 4/68г. за обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, Раздел ІІ, е прието, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Характерът на увреждането има решаващо значение при преценката на съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане. За да се произнесе по жалбата ВКС съобрази следното: За да уважи предявения от Р. Д. против МБАЛ [фирма] [населено място] иск за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, въззивният съд е приел, че от представените по делото официални свидетелстващи документи – Сигнална справка, Предписание и Съобщение за констатирани нарушения, които не са оспорени и материалната им доказателствена сила не е опровергана от доказателствата по делото, е установено, че заболяването на ищеца е било причинено от вътрешно-болнична инфекция, чието разпространение е било причинено от бездействието на длъжностни лица, посочени в документите на СРЗИ. Тези изводи се потвърждават косвено и от представените по делото епикризи, свидетелски показания, основното и допълнително заключение на СМЕ. Приел е, че от представените по делото официални свидетелстващи документи категорично са установени нарушения на чл. чл. 13, 16, 19 и 20 от Наредба № 2 за профилактиката и контрола на ВБИ на МЗ от 2005г., причинната връзка и вредата, а вината на конкретно посочените длъжностни лица се предполага съгласно чл. 45 ЗЗД. Определил е обезщетение в размер на 20 000 лв. и е отхвърлил иска до пълния размер от 40 000 лв. като е взел предвид характера на увреждането, интензивността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, загубата на зрението на дясното око което е било много увредено, възрастта на пострадалия и социално-икономическите условия в страната. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението. Конкретните оплаквания са, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено и във взаимната им връзка всички доказателства по делото, не е преценил правилно характера на увреждането, довело до пълна слепота без надежда за възстановяване на зрението, което е довело до занижаване на размера на обезщетението. Касационната жалба е основателна. Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която искът е уважен за сумата 20 000 лв. обезщетение за причинени на ищеца вреди от вътрешно-болнична инфекция, т.е. по основанието на иска е налице сила на присъдено нещо. Спорът е висящ само относно размера на обезщетението. С оглед дадените в посоченото по-горе ППВС № 4/68г. задължителни указания на съдилищата относно критериите при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настоящият състав на ВКС намира, че въззивният съд не е отчел в пълна степен характера на увреждането. От изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при постъпването на Х. Д. на лечение в Клиника по офталмология-МБАЛ [фирма] зрението на дясното око е било 0,05 /брои пръсти на ръка от 2,5 м/. След извършената му операция за отстраняване на помътнялата леща и имплантация на изкуствена вътреочна леща и последвалата инфекция /ендофталмид/ е настъпила пълна загуба на зрението на дясното око. При определяне на размера на обезщетението е следвало да се съобрази и обстоятелството, че след загубата на зрението с дясното око ищецът е с напълно загубено зрение поради това, че зрението на лявото око е било 0. Физическите и морални страдания, които ищецът търпи от състоянието на пълна слепота, зависимостта му от чужда помощ в ежедневното обслужване и неудобствата, които поражда това, не са съобразени в достатъчна степен от въззивния съд. Неправилно превес е даден на възрастта на увредения, а не на моралните му страдания, които биха били обезщетени справедливо със сумата от 40 000 лв. Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени в отхвърлената част на иска за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. и да се уважи в тази част. Следва да се присъдят и разноските по делото в размер на 5430 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО-8 с-в, № 1470 от 15.07.2013г. по в.гр.д. № 1032/2013г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, № 7547 от 15.11.2012г. по гр.д. № 6964/2010г. в частта, с която предявеният от Р. Д. против МБАЛ [фирма] [населено място] иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 20 000 лв. до 40 000 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 688,76 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА МБАЛ [фирма] [населено място] да заплати на Р. Д. още 20 000 лв. /разликата над присъдените 20 000 лв. до 40 000 лв./, съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от 10.06.2005г. до окончателното изплащане, както и 5430 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: