Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * недействителност на допълнително споразумение към трудов договор * допълнително споразумение * съкращаване на щата * доказателства и доказателствени средства


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 339
гр. София, 22.10.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2713 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община [населено място], обл. В., против решение № 11/30.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 566/2012 г. от състав на Окръжен съд – Видин.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 633/16.05.2013 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно задължението на съда да се произнесе по направено възражение за действителността на трудовото правоотношение. По този правен въпрос е налице задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.290 ГПК решение №176/17.03.2010 г. на ВКС, по гр.д.№ 3022/2008 г., ІІІ г.о. С цитираното решение ВКС е приел, че недействителността на трудов договор може да бъде разгледан като възражение от страна по делото и без да е предявен нарочен иск за това, като това разрешение на правния въпрос се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
По основателността на касационната жалба, състава на ВКС приема следното:
Производството пред въззивния съд се е развило по въззивна жалба на Община [населено място], обл. В., против решение на районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
С отговора на исковата молба, ответникът е оспорил действителността на допълнителното споразумение от 2008 г., като е поискал съдът да се произнесе инцидентно по неговата действителност. Произнасяне от първоинстанционния съд по този въпрос липсва. Във въззивната жалба са наведени доводи за този пропуск на съда, като отново е направено същото искане, но въззивния съд не се е произнесъл. Действителността на допълнителното споразумение от 2008 г. е от съществено значение за изхода на спора, тъй като произнасянето на съда по този преюдициален въпрос ще обуслови и основателността на предявените искове, тъй като от този въпрос зависи извода на съда, на каква длъжност е била назначена ищцата по делото и каква длъжност е заемала същата към момента на извършването на съкращението в щата, т.е съкращението в щата обхваща ли и длъжността, заемана от ищцата към момента на реалното съкращаване. С оглед отговора на правния въпрос, това произнасяне не само е процесуално допустимо, но е и задължително за съда, доколкото в рамките на преклузивните срокове, с отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за действителността на допълнителното споразумение.
Липсва произнасяне от страна на въззивния съд и по наведените доводи от страна на въззивника в насока допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в недопускане на исканата съдебно-счетоводна експертиза, с което доказателствено средство страната е целяла да установи реалното съкращение на щата, изразяващо се в липса на прехвърляне на трудови функции от закритите на новосъздадената щатна бройка по новото щатно разписание. Това искане е направено с отговора на исковата молба, но въззивния съд е оставил без уважение искането, поради това, че не е направено своевременно и преклузията да се сочат нови доказателства пред въззивния съд. С въззивната жалба се твърди, че в нарушение на процесуалните правила не е допуснато искано от страната доказателствено средство – съдебна експертиза, а същата не се сочи като ново доказателство. В рамките на правомощията и задълженията на въззивния съд е да се произнесе по процесуалния въпрос относно допустимостта на поискано своевременно пред първата инстанция, но несъбрано доказателствено средство, като с разпореждане, преди съдебното заседание пред въззивния съд се произнесе относно направения довод за процесуално нарушение във връзка със събирането на това доказателствено средство. Искането за съдебна експертиза е направено своевременно, отново с отговора на исковата молба, поради което позоваването от страна на въззивния съд на разпоредбата на чл.266 ГПК е неоснователно.
Предвид изложеното и допуснатите съществени процесуални нарушения в горния смисъл, са довели до постановяването на неправилно съдебно решение. Наложителността от извършване на нови процесуални действия – произнасяне от страна на въззивния съд по направеното възражение за недействителност на допълнителното споразумение от 2008 г. към трудовия договор на ищцата по делото и събирането на своевременно направеното искане за доказателствено средство – съдебна експертиза, налагат връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, на основание чл.293, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 11/30.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 566/2012 г. от състав на Окръжен съд – Видин.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Видин.
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.