О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №63 С., 18.03.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 556 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 12979 от 9.12.2014 г. на Г. И. К. чрез пълновощника му адвокат К. Д. против определение № 1523 от 3.12.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 1077 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено определение от 10.11.2014 г. по гр.д. № 5415/2014 г. на Районен съд-Русе за връщане на основание чл.130 ГПК на исковата молба на Г. И. К. против [фирма], [населено място] в частта, с която се иска признаване на уволнението му със Заповед № 35/15.07.2014 г. на управителя на ответното дружество за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде установено, че трудовото му правоотношение с ответното дружество е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ и производството по делото е прекратено в тази част. [фирма], [населено място] в писмения си отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално основателността на частната жалба. Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК. За да се произнесе налице ли е основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното: Окръжен съд-Русе е констатирал, че ищецът е твърдял в исковата молба, че с ответника е бил в трудово правоотношение със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя, което работникът прекратил със заявление, достигнало до работодателя му, поради едностранна промяна в характера на работата, т.е. на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ, но въпреки вече прекратеното трудово отношение, работодателят издал заповед № 35 от 15.07.2014 г. за прекратяването му на друго основание – в срока за изпитване на основание чл.71, ал.1 КТ. Поискал е да се отмени посочената заповед като незаконна, да се установи, че трудовото правоотношение е прекратено от него на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ и да му се присъди обезщетение по чл.221, ал.1 КТ. При тези данни въззивният съд е споделил изводите на районния съд, че за ищеца липсва правен интерес да иска отмяна на уволнението след като не се претендират никакви правни последици от отмяната на последвалата заповед на работодателя, както и да иска установяване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – при установяване на правото по чл.221, ал.1 КТ той ще установи своите твърдения, а съдът е задължен да се произнесе и коя от страните, работникът или работодателят, законосъобразно е прекратил трудовия договор, а ако претендира отразяване на действителното основание за прекратяване на трудовия договор в трудовата книжка или други удостоверителни документи, той разполага с иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ. К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: налице ли е правен интерес от водене на иск за признаване уволнението за незаконно след като не се претендират никакви правни последици от отмяната на заповедта на работодателя. Позовава се на практиката на ВКС по решение № 89 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 278/2010 г., ІV г.о., с което е дадено тълкуване, че Кодексът на труда е специален нормативен акт, който урежда правилата за прекратяване на трудово правоотношение и съдебна защита срещу незаконно уволнение и работникът, съответно служителят разполага с правната възможност да иска отмяна на уволнението само с иска по чл.344, ал.1 КТ, а то е незаконно щом е осъществено в нарушение на процедурата или материално правната уредба, като такъв е и случаят, когато работодателят е издал заповед за уволнение при липса на съществуващо трудово правоотношение и тъй като тази заповед съществува в правния мир, следва да бъде отменена като незаконна. Съставът на ВКС е приел, че това разрешение се налага и с оглед спецификата на трудовото законодателство и изключително важните последици от уволнението на работника или служителя, точното основание и момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Изводите на Русенския окръжен съд противоречат на посочената практика на ВКС, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 Г. за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС по решение № 89 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 278/2010 г., ІV г.о. и намира, че същата е приложима и в настоящия случай. Работникът или служителят има правен интерес да иска отмяна на незаконното си уволнение, дори и да не се позовава на правните последици от това /конститутивни – възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност или облигационни – заплащане на обезщетение поради незаконното уволнение/. Налице е правен интерес и от установяване на точното основание и момент на прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото произнасянето на съда относно тези обстоятелства при разглеждане на иска по чл.221, ал.1 КТ не би формирало сила на пресъдено нещо за момента и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, което е от значение и за други права на работника или служителя, независимо дали те са заявени в конкретния процес. В обобщение въззивното определение и потвърденото с него определение на районния съд се явяват неправилни и следва да бъдат отменени като делото се върне на Районен съд-Русе за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване определение № 1523 от 3.12.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 1077 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Русе. ОТМЕНЯ определение № 1523 от 3.12.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 1077 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Русе и потвърденото с него определение от 10.11.2014 г. по гр.д. № 5415/2014 г. на Районен съд. ВРЪЩА делото на Районен съд-Русе за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: