О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 137 София, 03 декември 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в закрито съдебно заседание в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар при становището на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова ч.н.дело № 1092/2019 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството по делото е образувано по чл. 44, ал.1 от НПК по спор за подсъдност между Районен съд – Димитровград и Районен съд – Пловдив. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че в конкретния случай компетентен да разгледа делото е Районен съд – Димитровград. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Наказателното производство е било образувано в Районен съд – Димитровград по частна тъжба от М. Я. К. против П. Щ. П. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, реализирано на територията на Република Италия. В тъжбата е посочено, че П. П. е от гр. Димитровград. След извършена служебна справка от Районен съд – Димитровград е установено, че постоянният адрес на П. П. е в гр. Димитровград, а настоящият е в гр. Стара Загора. С определение № 162/15.10.2019 г. съдията-докладчик при Районен съд – Димитровград е прекратил производството по образуваното НЧХД № 443/2019 г. и е изпратил делото на Районен съд – Пловдив. Мотивирал се е, че терминът „местоживеене” в хипотезата на чл. 37, ал.1, т. 2 от НПК не е равен на термина „адресна регистрация”. Под „местоживеене” законът има предвид мястото, където съответното лице може да бъде призовано с най- малко трудности. При тези съображения е направил и заключението, че липсват данни за „местоживеене” на П. П. в съдебния район на Районен съд – Димитровград, като същевременно в тъжбата е посочен адрес за призоваване в гр. Пловдив (служебния адрес на дружеството - работодател на лицето). Районният съд – Пловдив на свой ред отказал да разгледа делото. Той отбелязал в разпореждане от 31.10.2019 г. по образуваното НЧХД № 6527/2019 г., че неоправдано изпращащият съд е посочил „местоживеене” на П. П. в гр. Пловдив, пренебрегвайки данните за неговата регистрация по постоянен и настоящ адрес. Позовавайки се на конкретно определение, постановено от Върховния касационен съд, е заключил, че с оглед адресната регистрация на лицето в гр. Димитровград, компетентен да разгледа тъжбата е Районен съд – Димитровград, защото това е неговото местоживеене. На това основание прекратил производството и повдигнал спор за подсъдност. Настоящият съдебен състав намира, че спорът за подсъдност следва да се разреши в полза на Районен съд – Пловдив. В конкретния случай в частната тъжба като място на извършване на инкриминираното престъпление се сочи Република Италия. Тоест, деянието има местоизвършване в чужбина, с автор – български гражданин, а от това следва, че местната подсъдност се определя от нормата на чл. 37, ал.1, т. 2, пр. 1 от НПК – съд по местоживеенето на лицето. Както правилно е отбелязал в становището си прокурорът от Върховната касационна прокуратура, „местоживеенето” представлява фактическо пребиваване на определена територия за относително продължителен период от време, в който лицето трайно се е установило на тази територия, без това да е свързано с необходимост от регистрация. В същото време обаче подсъдимият П. работи като международен шофьор и според тъжбата той не пребивава на постоянния си адрес или на друг в страната. Адресът на дружеството-работодател в гр. Пловдив е посочен само като такъв за призоваване, но същият не може да обоснове подсъдност на Районен съд – Пловдив, тъй като липсват данни за фактическо пребиваване на подсъдимия на територията, попадаща под юрисдикцията на този съд. Обратното следва от факта на регистрацията на П. на постоянен адрес в гр. Димитровград, защото по силата на чл. 93, ал.1 и ал. 5 от Закона за гражданска регистрация той установява съгласие на регистрираното лице чрез него да кореспондира с органите на държавна власт и местно самоуправление. При липсата на данни за фактическа обвързаност на подсъдимия П. с място, различно от постоянния му адрес, за „местоживеене” следва да се приеме гр. Димитровград. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа частната тъжба е Районен съд – Димитровград. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 44, ал.1 от НПК О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА прекратеното НЧХД № 6527/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив за разглеждане от Районен съд – Димитровград. Препис от определението да се изпрати на Районен съд Пловдив за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.