3 Р Е Ш Е Н И Е № 305 София, 25 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 759 по описа за 2015 година. С присъда по нчхд № 84/14 г. Районният съд-гр.Самоков признал подсъдимите М. М. С. и Н. С. Д. за виновни в извършване на престъпления по чл.148, ал.1, във връзка с чл.147, ал.1 НК и на основание чл.78а, ал.1 НК ги освободил от наказателна отговорност с налагане на административни наказания – глоба, в размер на по 1000 лева. Със същата присъда е ангажирана отговорността на подсъдимите по чл.45 ЗЗД, като са осъдени, всеки един от тях поотделно, да заплатят на С. Т. Б. обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на по 500 лева, като гражданските искове до пълно предявените им размери от по 3000 лева са отхвърлени, като неоснователни. Съдът се произнесъл по деловодните разноски, в полза на СРС и на частният тъжител Б.. По внчхд № 100/15 г., образувано по жалба на двамата подсъдими, Окръжният съд-гр.София отменил изцяло присъдата на СРС и вместо нея на 09.03.2015 г. постановил нова присъда, с която оправдал подсъдимите С. и Д. по предявените им обвинения по чл.148, ал.1, във връзка с чл.147, ал.1 НК и отхвърлил предявените срещу тях, от Б., граждански искове за причинени неимуществени вреди. Срещу новата присъда на СОС е постъпила касационна жалба от частния тъжител с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закони. Пред ВКС е направено допълнение към касационната жалба, прието по реда на чл.351 ал.3 НПК. Жалбоподателката, редовно призована, не се явява, а повереникът й – адв.Г., поддържа касационната жалба и допълнението към нея. Подсъдимите лично и защитата им – адв.В., изразяват становища за неоснователност на оплакванията и отсъствието на основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура също не намира причини за уважаване на жалбата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е основателна. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, което предопределя отмяна на оспорената присъда на СОС и връщане на делото на въззивния съд, за ново разглеждане. В основата на новата оправдателна присъда е отказа на СОС да кредитира показанията на св.С. С., които обобщено е оценил като недостоверни. Този извод поначало е възможен, стига обаче, съдът да е изпълнил задължението си да провери надлежно депозираните от същата свидетелка показания. Известни са правилата, по които се провежда разпит на свидетел, като най-напред той излага известните му обстоятелства под формата на свободен разказ, а по-нататък, съдът и страните по делото могат да изискват отговори на поставени от тях въпроси, като водещото при това е постигане на обективната истина, респ., установяване и изясняване, обективно, всестранно и пълно, на всички обстоятелства от кръга по чл.102 НПК. От показанията на св.С. С. (л.21 от нчхд) добре е видно, че същата е изяснила редица обстоятелства по обвинението спрямо подс.С., в това число и, че по време на срещата в кабинета на последната, през м.11.2014 г. е била придружена от Т. В., за която впоследствие е заявила, че е библиотекарката. От данните по делото е видно, че библиотекарката е Т. И.С., а не В., както е посочила св.С.. Допуснатата неточност в името на библиотекарката няма съществено значение за изхода на делото. По-важно е друго. При разпита на св.С. съдът е пропуснал да съобрази казаното по-горе. Необходимо е било да се изясни присъствала ли е тя на срещата с подсъдимата, проведена през м.11.2014 г. Това не е сторено. Въззивният съд, вместо да преприеме необходимото за изясняване на коментираното обстоятелство, се е задоволил да констатира само, че „разпитана като свидетел св.С.” не установява това (л.39 от мотивите). От протоколите за съответните съдебни заседания, доколкото св.С. е разпитвана два пъти пред СРС (л.л.23 и 35), липсват вписвания за поставяните й въпроси, а от съдържащите се на същото място волеизявления не личи да са и поставяни такива, насочени към изясняването на обстоятелствата за срещата в кабинета на подс.С.. При изложеното е очевидно, че оценката на показанията на св.С. С. са ценени, преди да бъдат надлежно проверени, а те са от значение, както за обвинението спрямо подс.С., така и за обвинението спрямо подс.Д., което и предопределя цялостна отмяна на обжалваната нова присъда. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО нова присъда, постановена на 09.03.2015 г. по внчхд № 100/14 г. на Окръжния съд – гр. София и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: