4 Решение по търг.д. №306/2011 на ВКС-ТК-ІІ ро отд. Р Е Ш Е Н И Е №. 86 София, 06.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и втори май , две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №306/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 22.07.2010 г. на СГС, ГК, ІІ-а с-в по гр д. №1772/08 г., В ЧАСТТА , с която отменено частично решение от 27.02.2008 г. на Софийски районен съд по гр.д.10857/2006 г. и е уважен искът на [фирма] срещу касатора за сумите от 1918,26 лева-обезщетение за изгубен товар по време на превоз , съгласно чл. 30 пораграф 1 и 4 от Единните правила за международен железопътен превоз на товари /CIM/ -притурка Б към Конвенцията за международни железопътни превози – COTIF и 32,77 лева-лихва върху главницата за периода: 12.01.2006 г. -15.05.2005 г. и 206,40 лева-разноски по компенсация. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, доколкото съдът е допуснал нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. С определение №23 от 18.01. 2012 г., постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 от ГПК по правния въпрос: как следва да се установява изгубването на товара при международен железопътен превоз и за доказателственото значение на констативния протокол съставен на основание чл.42 от Единните правила за международен железопътен превоз на товари /CIM/ -притурка Б към Конвенцията за международни железопътни превози – COTIF. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: С обжалваното решение състав на въззивния съд приема по жалба на ищеца О. България срещу първоинстанционното решение само в отхвърлителната част, че към присъдената като обезщетение стойност на изгубения по време на превоза товар-1880кг. гориво следва да се прибави и съответният акциз и ДДС заплатени върху съответното количество гориво от страна на ищеца като изпращач на товара по договора за международен железопътен превоз на товари. Доколкото от страна на самия ответник [фирма] липсва въззивна жалба относно уважената част за стойността на липсващото количество гориво, то въззивният съд е приел, че в тази част решението е влязло в сила като необжалвано и следователно наведените в отговора на въззивната жалба от страна на ответника доводи за недоказаност на обстоятелствата, водещи до отговорността на ответника като железопътен превозвач са преклудирани от обективните предели на силата на пресъдено нещо. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: как следва да се установява изгубването на товара при международен железопътен превоз и за доказателственото значение на констативния протокол съставен на основание чл.42 от Единните правила за международен железопътен превоз на товари /CIM/ -притурка Б към Конвенцията за международни железопътни превози – COTIF, настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ ро т.о. счита, че отговорът се съдържа в цитираната разпоредба на чл.42, параграфи 1 и 2 от Единните правила за международен железопътен превоз на товари /CIM/ -притурка Б към Конвенцията за международни железопътни превози – COTIF . Според тези правила , ако превозвачът открие или предположи частично изгубване или повреждане на товара или когато правоимащият посочи такива , превозвачът трябва незабавно и по възможност в присъствие на правоимащия да състави констативен протокол, установяващ естеството на вредата, състоянието на товара, неговата маса и доколкото е възможно , размера на вредата , причината за нея и момента, в който тя е възникнала. При несъгласие на правоимащия , т.е. засегнатия от констатираните липси, същият може да поиска състоянието и масата на товара , както и причината за вредата и нейният размер да бъдат установени от експерт назначен от страните по превозния договор или по съдебен ред. В последния случай процедурата се подчинява на законите на държавата, в която се извършва констатацията, съгласно последното предложение на параграф 3 на чл.42 от Единните правила за международен железопътен превоз на товари /CIM/. Последната разпоредба предполага, че състоянието и масата на товара , както и причината за вредата и нейният размер могат да се доказват от съда с всички доказателствени средства допустими по ГПК. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд приема по жалба на ищеца О. България срещу първоинстанционното решение само в отхвърлителната част, че към присъдената като обезщетение стойност на изгубения по време на превоза товар-1880 кг.-гориво следва да се прибави и съответният акциз и ДДС заплатени върху съответното количество гориво от страна на ищеца като изпращач на товара по договора за международен железопътен превоз на товари. От страна на самия ответник [фирма] липсва въззивна жалба относно уважената част за стойността на липсващото количество гориво, поради което въззивният съд правилно е приел, че в тази част решението е влязло в сила като необжалвано. От това пък следва, че наведените в отговора на въззивната жалба от страна на ответника, както и в настоящата касационна жалба оплаквания за недоказаност на обстоятелствата, водещи до отговорността на ответника като железопътен превозвач, са преклудирани от обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение на първата инстанция, което не е обжалвано пред въззивната инстанция от страна на ответника. Това е така, доколкото наведените доводи за недоказаност на причинната връзка между констатираните повреди на пломбите на съответните вагони с гориво и самата липса на последното в съответните количества касаят основанието за отговорността на превозвача изобщо, включително за стойността на липсващото количество гориво, по отношение на което първоинстанционният съд се е произнесъл като е уважил иска на О. срещу Б. АД и последният не е обжалвал нова решение. Следователно липсва процесуална възможност от последващо разглеждане на спора относно релевантни за него факти, по които съдът вече се е произнесъл в необжалваната част и решението е породило законните последици по отношение на същите. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.07.2010 г. на СГС, ГК, ІІ-а с-в по гр д. №1772/08 г., в обжалвана част, с която е отменено частично решение от 27.02.2008 г. на Софийски районен съд по гр.д.10857/2006 г. и е уважен искът на [фирма] срещу [фирма] за сумите от 1918,26 лева-обезщетение за изгубен товар по време на превоз , съгласно чл. 30 параграф 1 и 4 от Единните правила за международен железопътен превоз на товари /CIM/ -притурка Б към Конвенцията за международни железопътни превози – COTIF и 32,77 лева-лихва върху главницата за периода: 12.01.2006 г. -15.05.2005 г. и 206,40 лева-разноски по компенсация. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: