Р Е Ш Е Н И Е №185 гр. София, 06 октомври 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА със секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 706 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производството по реда на чл.346 т.2 и сл. от НПК е образувано по жалба на частния тъжител Ц. Н. чрез повереника й адв. Х. Х. против въззивна присъда от 29.05.2017 г., постановена по внохд № 305/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. В жалбата са наведени касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Посочено е, че въззивният съд превратно е тълкувал гласните доказателствени средства, както и съдържанието на приложения по делото компакт диск, върху който са записани изявленията на подсъдимата Р.. Следствие на така допуснатите съществени процесуални нарушения окръжният съд неправилно е приложил и материалния закон, като е приел, че подсъдимата не е извършила вмененото й във вина престъпление. Отправена е претенция за отмяна на въззивната оправдателна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание частният тъжител Ц. Н. лично и чрез повереника си адв.Х. поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена по изложените в нея основания. Подсъдимата Д. Р. лично и чрез защитника си адв. И. В. в представеното писмено възражение и в съдебно заседание считат, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваната присъда, съгласно разпоредбата на чл.346 т.2 от НПК, не попада в кръга на обжалваемите по касационен ред съдебни актове. Настояват ако съдът не приеме горната им теза да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна, тъй като с действията си подсъдимата е реализирала едно свое конституционно гарантирано й право – да подава жалби, да докладва нередности и да търси помощ от страна на властите. Претендират разноски. Представителят на ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна и оправдателната присъда следва да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 60/27.03.2017 г., постановена от Районен съд - Пазарджик по нчхд № 2307/2016 г., подсъдимата Д. И. Р. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл. 147 ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК тя е освободена от наказателна отговорност като й е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.. С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец Ц. Н. - сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2015 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен, направените разноски по производството в размер на 17 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт - сумата от 100 лв., представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск. По жалба на защитника на подсъдимата е образувано внчхд № 305/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. С постановената по делото въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, е отменена първоинстанционната присъда като подсъдимата Р. е призната за невиновна в това на 01.11.2015 г. в Регионалния център на единния европейски номер за спешни повиквания 112 да е приписала на Ц. Н. престъпление по чл.167 ал.2 от НК и клеветата да е разпространена по друг начин, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по така повдигнатото й обвинение по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.147 ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен изцяло предявения граждански иск като неоснователен. Наведените в писменото възражение, постъпило по реда на чл. 351 ал.3 от НПК, доводи на защитника адв.В., че съдебният акт, срещу който е подадена жалбата, не подлежи на касационна проверка са неоснователни. Те касаят обратна на настоящия казус хипотеза, при която е налице първоинстанционна оправдателна присъда и последваща въззивна такава, с която подсъдимият е признат за виновен и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагането на административно наказание глоба. В този случай постановеният въззивен съдебен акт не подлежи на касационен контрол. Вероятно объркването се дължи до известна степен и на погрешно изписаното в обжалваната присъда правомощие на въззивния съд по „чл.334 ал.1 т.3 и чл.338 от НПК” вместо коректното процесуално основание при постановената отмяна на първоинстанциония акт - по чл.334 т.2 вр. с чл.336 ал.1 т.3 от НПК. Посоченото по-горе процесуално развитие на делото към настоящия момент предопределя приложението на разпоредбата на чл.346 т.2 от НПК, тъй като с въззивната присъда подсъдимата е призната за невинна и е оправдана по така повдигнатото й обвинение, по което е осъдена от първоинстанционния съд, т.е. налице е нова присъда на окръжен съд и не се е достигнало до приложението на чл.78а от НК, поради което жалбата се явява подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка и тъй като това е станало в предвидения в чл.350 ал.1 от НПК срок и от процесуално легитимирана страна, тя е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: При извършената касационна проверка настоящият състав на ВКС не констатира въззивният съд да е допуснал претендираните в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствената си дейност. Следва да се посочи, че предходните инстанции, въпреки че са достигнали до различни правни изводи относно съставомерността на вмененото във вина на Р. престъпление, са възприели напълно идентична фактическа обстановка. И двата предходни съдебни състава изцяло са кредитирали показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни и непротиворечиви, а единственото разминаване се състои в дадената от тях оценка относно достоверността на заявеното от подсъдимата в обясненията й. Като е отчетена двойствената им природа - от една страна доказателствено средство, а от друга - средство за защита, обясненията на подсъдимата са съпоставени най-вече с аудио записите от двете телефонни обаждания на Р. до център 112 и отразеното в електронните картони, като въззивният съд не е установил причини, поради които да бъде пренебрегната тяхната процесуална годност и доказателствена достоверност. От съдържанието им безспорно е установено, че подсъдимата е заявила, че св.С. С. е дал пари в банкноти от 50 лв. на частната тъжителка, която вероятно ще ги използва за купуването на гласове. Дори в електронния картон служителката от център 112 е отбелязала, че обаждащата се „предполага, че тези пари ще ги раздават на други хора”. В този смисъл не може да се приеме за основателна претенцията на повереника, че по делото не е събрано поне едно доказателство, което да е в подкрепа на обясненията на Р.. Тъй като касационният съд не установи превратна или противна на формалната логика преценка на доказателствата, следователно не може да сподели застъпеното в жалбата становище за допуснати процесуални нарушения в дейността на окръжния съд при тяхното събиране, проверка и оценка. Изцяло несъстоятелни са и оплакванията на касатора за допуснато нарушение на материалния закон. При липсата на процесуални нарушения въззивният състав е приел, че подавайки сигнала до център 112 подсъдимата е заявила едно свое предположение, че парите вероятно ще послужат за купуването на гласове. Макар и впоследствие, тя е конкретизирала, че банкнотите не са получени от Н., а от момче, което я е придружавало. На тази основа окръжният съд е достигнал до извода, че Р. не е целяла да накърни доброто име и репутацията на частната тъжителка, а двете обаждания в деня на местните избори са функция на правото й да подава жалби и сигнали, което е съобразено с насоките в решение на ЕСПЧ по делото „М. и др. срещу България” в сила от 12.10.2016 г.. Макар инкриминираните изрази да съдържат достатъчно конкретизирани данни за осъществено от Н. общественоопасно деяние по смисъла на чл.167 от НК, то подсъдимата е докладвала за една вероятна според нея нередност по време на балотажа, още повече, че тъжителката е била кандидат за общински съветник на първия тур. Следователно Р. е била добросъвестна, тъй като е действала със съзнанието, че съобщава достоверна информация за определени факти, поради което не може да бъде осъществен състава на клеветата. В противен случай всеки сигнал на гражданин за обстоятелства, които той счита за престъпни, би съставлявал престъпление ако при последвалата проверка тези обстоятелства се окажат неистински, което е в разрез със задължението и правото да бъдат сигнализирани компетентните органи за констатирани нередности, още повече - в ден на избори, когато усещането на обществото, че би могло да се случи нещо подобно е особено изострено. В този смисъл настоящият състав на ВКС приема, че с двете обаждания подсъдимата правомерно е упражнила правото си да подаде сигнал, което изключва обществената опасност и противоправност на деянието, и предопределя несъставомерността на престъплението по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.147 ал.1 от НК, вменено й във вина от частното обвинение. На основание чл.190 ал.1 предл.2 от НПК частната тъжителка Ц. Н. следва да бъде осъдена да заплати направените от подсъдимата по делото пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда от 29.05.2017 г., постановена по внохд № 305/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. ОСЪЖДА Ц. А. Н. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. И. Р. с ЕГН [ЕГН] сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: