Р Е Ш Е Н И Е № 81 София, 21.05.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …двадесет и трети април …… две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря ……ГАЛИНА ИВАНОВА …… и на прокурора …ИВАЙЛО СИМОВ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 63 .. по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е второ по ред. Образувано е по жалба на подсъдимия С. Ц. Ц. срещу решение № 260053/ 23.11.2010 г. по внохд № 374 С/ 2020 г. на Пловдивския апелативен съд. Изложени са съображения, че при определяне размера на наказанието съдът е допуснал процесуални нарушения, довели до неговата явна несправедливост. Отправено е искане за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, алтернативно- за определяне на наказанието по правилата на чл. 55 ал.1 т.1 и т.3 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, прие за установено следното: С присъда № 38/ 01.11.2018 г. по нохд № 411/2018 г. Хасковският окръжен съд признал подсъдимия Ц. за виновен в това, че на 29.10.2016 г., при условията на продължавано престъпление, опасен рецидив и на публично място придобил с цел разпространение и държал със същата цел високорискови наркотични вещества- марихуана и амфетамин на обща стойност 2908.60 лв., поради което и на основание чл. 354а ал.2, вр. чл. 29 ал.1 б.А, вр. чл. 26 ал.1 и чл. 58а ал.1 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 хиляди лева. Признал го за виновен и в това, че на същата дата, при управление на МПС в нарушение на чл.5 и чл. 25 от ЗДП умишлено причинил три средни телесни повреди на А. Р., поради което и на основание чл. 342 ал.3 б.Б, вр. ал.1 и чл. 58а от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, като го лишил и от право да управлява МПС за срок от три години. На осн. чл. 23 ал.1 от НК определил общо наказание от четири години лишаване от свобода, което на осн. чл. 24 от НК увеличил със шест месеца. Към него присъединил наказанията глоба в размер на 10 хиляди лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Във връзка с подадения въззивен протест, с решение № 82/03.05.2019 г. по внохд № 13/19 г. Пловдивският апелативен съд изменил присъдата, като увеличил наложените наказания и общо определеното наказание и отменил приложението на чл. 24 от НК. По жалба на подсъдимия въззивното решение е отменено с решение № 162/07.08.2020 г. по к.д. № 599/19 г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Пловдивският апелативен съд изменил присъдата, като увеличил размера на наказанието за престъплението по чл. 354а от НК на пет години и шест месеца лишаване от свобода и 20 хиляди лева глоба и за престъплението по чл. 342 от НК на четири години лишаване от свобода и шест години лишаване от права. Увеличил размера на общото наказание, определено по чл. 23 ал.1 от НК на пет години и четири месеца лишаване от свобода, както и на присъединените наказания- лишаването от правоуправление на шест години и глобата на 20 хиляди лева. Отменил присъдата в частта по чл. 24 от НК и я потвърдил в останалата й част. Доводите в жалбата се отнасят до дейността на съда по индивидуализация на наказанията. Защитата възразява срещу оценяването на миналите осъждания на дееца като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като те обосновавали квалификацията на деянието по чл. 354а от НК. Счита, че пряко е нарушена презумпцията за невиновност поради дадената негативна оценка за личността на касатора във връзка с данни за разпространение на наркотици, за каквото престъпление той няма обвинение. Не е съобразено здравословното му състояние, отсъстват съществени съображения за увеличаване размера на наказанието лишаване от права. Сочи се и противоречие между диспозитива и мотивите по отношение наказанието за престъплението по чл. 354а от НК. Отделно от това са изложени съображения за наличие на многобройни смекчаващи отговорността на Ц. обстоятелства, които не били съобразени от съда и които според защитата дават възможност за приложение на разпоредбата на чл. 55 ал.1 от НК. Върховният касационен съд намира за основателни част от възраженията в жалбата. Констатират се неубедителни съображения на апелативния съд за необходимостта от увеличаване размера на наказанията за двете престъпления. Доводите за изключителна упоритост, хитрост и висока степен на конспиративност при осъществяване на престъплението по чл. 354а от НК не съответстват на приетите факти. Механизмът на извършването му не се отличава съществено от обичайните случаи на този вид престъпления. Желанието на подсъдимия да закупи марихуаната след нейното изсъхване, използваното в телефонните разговори наименование на предмета на престъплението /като месо/ и укриването му в чантата на св. Г. не разкриват по-висока степен на обществена опасност на деянието от обичайната такава. Обстоятелството, че марихуаната е придобита от подсъдимия с цел разпространение обосновава правната квалификация на деянието, водеща до предвидени от законодателя по-високи наказания, поради което не може повторно да се оценява като отегчаващо отговорността на извършителя. От друга страна, защитата неоснователно възразява срещу направената от съда оценка на предишните осъждания на касатора и данните, че е продавал марихуана преди инкриминираното деяние като отегчаващи отговорността му. Единствено осъждането по нохд № 489/11 г. на Хасковския окръжен съд обосновава квалификацията на деянието като извършено при условията на опасен рецидив. Налице са обаче още три осъждания на Ц. за престъпления по чл. 354а от НК, които съдът правилно е оценил в негова тежест, тъй като разкриват трайни престъпни нагласи. Не е нарушена нормата на чл. 56 от НК, както сочи защитата. Няма пречка, на плоскостта на характеристичните данни за Ц., да бъде оценено и обстоятелството, че той е продавал марихуана на различни клиенти, вкл. на св. Н.. Това обстоятелство е отразено в мотивната част на обвинителния акт и е признато от подсъдимия в процедурата по чл. 371 т.2 от НПК, поради което може да се оценява на плоскостта на личностовите му данни, независимо от липсата на обвинение за такова престъпление. Изключително пестеливи са съображенията на Пловдивския апелативен съд относно необходимостта от увеличаване на наказателната санкция за престъплението по чл. 342 от НК. Акцентът е поставен върху мотивацията на касатора и начина на осъществяване на деянието, а именно- „желание да прикрие следите от първото престъпление, да осуети полицейската проверка и избегне задържането си“. Тази аргументация не държи сметка за факта, че подс. Ц. е обвинен и осъден за умишлено причиняване на телесни повреди при управление на МПС и посочените от съда обстоятелства обосновават евентуалния умисъл на дееца. Изцяло немотивирано е решението да бъде увеличен двойно размерът на наказанието лишаване от права. Затова настоящият касационен състав прие, че определените от апелативния съд наказания не съответстват на обществената опасност на извършеното и на личността на извършителя. Те са завишени по размер и следва да бъдат намалени. При наличния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, наказанието по чл. 354а от НК следва да се намали на 6 години лишаване от свобода, а след редукцията с 1/3 по чл. 58а от НК- на четири години лишаване от свобода и за престъплението по чл. 342 от НК- на четири години и шест месеца, а след редукцията на три години лишаване от свобода. Следва да бъде намалено и наказанието лишаване от право да се управлява МПС на четири години. Това не се отнася до наказанието глоба, което поначало е било неправилно определено от първоинстанционния съд. Съгласно нормата на чл. 58а от НК, на редукция подлежат наказанията лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, но не и наказанията по чл. 37 ал.1 т.2-11 от НК / по арг. от чл. 58а ал.5/. Предвидения в нормата на чл. 354а ал.2 от НК размер на наказанието „глоба“ е от 20 хиляди до 100 хиляди лева, поради което съдът може да слезе под най-ниския й предел само, ако приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Затова правилно и в съответствие с въззивния протест, Пловдивският апелативен съд е увеличил глобата от 10 на 20 хиляди лева. За пълнота на изложението Върховният касационен съд държи да отбележи, че изтъкваното от защитата противоречие между диспозитива и мотивите на решението е само привидно и без съмнение е резултат от техническа грешка. Волята на съда да увеличи наказанието за престъплението по чл. 354а от НК на пет години и четири месеца лишаване от свобода е аргументирана в съобразителната част на решението, но в диспозитива погрешно е изписано наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода. Тази грешка обаче е отстранена в диспозитива по чл. 23 ал.1 от НК, което още веднъж индикира за технически пропуск. На последно място следва да се посочи, че е неоснователно искането на жалбоподателя за приложение на нормата на чл. 55 от НК. Не се констатират нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината му обстоятелства. Семейното положение на Ц., трудовата ангажираност и влошеното му здравословно състояние са взети предвид от съдилищата при индивидуализацията на наказанието, а признаването на вината и съжалението за деянията са основания за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и не са налице причини за повторното им отчитане в негова полза. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 260053/23.11.2020 г. по внохд № 374 С/2020 г. на Пловдивския апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимия С. Ц. Ц. наказания, както следва: -за престъплението по чл. 354а ал.2, изр.2, пр.1 и 3, т.4, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б А от НК на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода - за престъплението по чл. 342 ал.3 б.Б, вр. ал.1 пр.3 от НК на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС по чл. 342 ал.4 от НК на ЧЕТИРИ години. ИЗМЕНЯ решението в частта по чл. 23 ал.1 от НК, като намалява общото най-тежко наказание на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и на присъединеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: