4 Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 05.02.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 318 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1008 от 24.09.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1393 от 29.07.2011 година по гр.д. № 1035/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 27, ал. 1 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявени от Л. А. О. от [населено място] против А. Л. А., Е. Б. А., С. С. С. и С. П. С., всички [населено място] за прогласяване нищожност и евентуално за унищожаването и разваляне на сделки за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос засегната ли е правната сфера и съответно процесуално легитимиран ли е носителят на вещното право на ползване върху имот да претендира прогласяване недействителност на сделка за прехвърлянето на имота, извършена между собственика на имота и трети лица. По въпросът относно допустимостта на иск за прогласяване на недействителност или за разваляне на сделка за прехвърляне на правото на собственост, предявен от носителя на ограничено вещно право по чл. 56, ал.1 ЗЗД, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Правото на ползване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение, както и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Правото на ползване не се погасява нито пък се засяга при прехвърляне на собствеността върху имота от собственика на трети лица. С прехвърлянето на собствеността правната сфера на носителя на ограниченото вещно право на ползване върху вещта не се засяга, поради което той не е процесуално легитимиран да оспорва с иск действителността на прехвърлителната сделка, нито да иска развалянето и. В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че ищцата, ведно с ответница А. А. са дарили на малолетните деца на ответницата собствения си недвижим имот – двуетажна жилищна сграда, ведно с дворното място върху което е застроена, находящи се в [населено място], [улица] при запазено пожизнено право на ползване на имота. С нот. акт № 112 от 2004 г., надарените М. А. като малолетна, действаща чрез своите родители и законни представители и Е. А., действащ като непълнолетен със съгласието на родителите си, са продали имота на ответниците С. и С. С.. С нот. акт. № 88 от 2004 г., С. и С. С. са продали имота на А. Л. А., Емил Б. А. – родители на непълнолетните прехвърлители М. и Е.А.. Прието е, че доводите за нищожност на така извършените покупко-продажби са неоснователни – неплащането на продажната цена на прехвърления имот не е основание за нищожност на сделките; не сочи за заобикаляне на закона, нито обуславя извод за симулативността им. Като неоснователен е отхвърлен и искът за унищожаването им поради сключване в нарушение на издадените по реда на чл. 73, ал.2 СК (отм.) разрешения от Софийски районен съд. Прието е, че унищожение може да иска само страната, в чиито интерес законът допуска унищожаемостта – в случая продавачите по сделката, каквато ищцата не е. Като неоснователен е отхвърлен и евентуално предявеният иск за разваляне на сделките поради неплащане на продажната цена на имота – прието е, че ищцата няма качеството на кредитор по сделките, поради което не разполага и с потестативното право да иска развалянето им. Правния интерес на ищцата от предявените искове е обоснован с обстоятелството, че е носител на вещното право на ползване, което би могло да бъде прекратено от собственика с иск по чл. 61 ЗС. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Л. А. О. са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон. Ответниците по касационната жалба А. Л. А. и Е. Б. А. считат, че е неоснователна и молят въззивното решение да бъде оставено в сила. Ответниците С. С. С. и С. П. С. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е недопустимо. Ищцата е носител на ограничено вещно право на ползване върху имота, находящ се в [населено място], [улица], поради което извършените с имота прехвърлителни сделки не са накърнили правната и сфера. Промяната в носителя на правото на собственост не рефлектира и върху задълженията и по чл. 56, ал.1 ЗС да използва вещта по предназначението и, както и да не си служи с нея по начин, застрашаващ я с разрушаване или със значително повреждане. При неизпълнение на тези задължения, с иск по чл. 61 ЗС за прекратяване правото на ползване разполагат както прехвърлителят, така и приобретателят на имота, поради което възможността за предявяването му не обосновава право на иск на ползувателя да оспорва прехвърлителната сделка. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, въззивното решение следва да бъде обезсилено и производството по предявените искове прекратено. На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ответниците А. Л. А. и Е. Б. А. следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 1050 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1393 от 29.07.2011 година по гр.д. № 1035/2011 г. на Софийски апелативен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Л. А. О. от [населено място] искове с правно основание чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл. 27, ал.1 ЗЗД и чл. 87, ал.3 ЗЗД против А. Л. А., Е. Б. А., С. С. С. и С. П. С., всички [населено място] за прогласяване нищожност, евентуално за унищожаването на сделки или за разваляне на договори за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], извършени по нот. актове № 111 от 26.11.2004 г. нот. д. № 40609/2004 г. и нот. акт № 42 от 22.12.2004 г. ,нот. д. № 45648/2004 г. ОСЪЖДА Л. А. О. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на А. Л. А. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] и на Е. Б. А. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] сумата 1050 (хиляда и петдесет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: