Р Е Ш Е Н И Е № 385 Гр. София, 18 ноември 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора К. И. като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1302/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Варна и касационна жалба от защитника на подс. М. А. Ф. против присъда № 3/23. 03. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 80/2013 год. по описа на Варненския апелативен съд. Съдебният акт е атакуван от прокурора единствено в частта му, с която подс. Б. Х. М. е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 212, ал. 6 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В протеста и в допълнително писмено изложение към него се поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с установяването, проверката и оценката на правно релевантните факт – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, довело до неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Направено е искане присъдата да бъде отменена в атакуваната и част, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Касационната жалба на защитника на подс. Ф. е насочена срещу въззивния съдебен акт в частта му, с която е намалено наказанието, наложено от първата инстанция. Изложени са доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Твърди се, че съдът неправилно е отказал да уважи доказателствените искания на подсъдимия, както и че е игнорирал оневиняващи го доказателства. Сочи се, че не е установено наличието на умисъл, с оглед на което неправилно е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, а в същото време липсва обществена опасност на деянието, което дава основание за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Поддържа се, че размерът на наложената глоба е несъответен на обществената опасност на деянието и дееца. При условията на алтернативност е отправено искане за отмяна на въззивната присъда и връщане делото на досъдебното производство или за оправдаване на подсъдимия, или за намаляване на наказанието. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Счита, че значителният обем на неизпълнени курсове на ден категорично сочи, че подс. М. е съзнавал, че справките, предоставени на общината с цел получаване на целева субсидия, са с невярно съдържание. Пледира делото да бъде върнато за ново разглеждане в частта му, с която Б. М. е признат за невинен за извършеното от него престъпление. Излага доводи за неоснователност на жалбата на подс. Ф.. Подс. Б. М. не изразява лично становище по основателността на касационния протест. Подс. М. Ф. не изразява лично становище във връзка с подадената касационна жалба. Защитникът на двамата подсъдими намира, че касационният протест е неоснователен, тъй като не са допуснати сочените в него нарушения на процесуалните правила. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила в оправдателната й част и да бъде отменена в осъдителната част, отнасяща се до подс. Ф.. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 6/15. 02. 2013 год., постановена по в. н. о. х. д. № 199/2012 год. Окръжният съд – Разград е признал подс. Б. Х. М. за виновен в това, че в периода 14.04.2009г. до 31.12.2009г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на документи с невярно съдържание, съзнателно е дал възможност на друго юридическо лице – [фирма], да получи чуждо движимо имущество - сумата 730,62 лв., като целева субсидия за транспорт от бюджета на Република България, без да има правно основание за това, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 212, ал. 6 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на пробация, включваща следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, за срок от осем месеца; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, като го е оправдал за разликата до пълния размер на обвинението. Със същата присъда е признат за виновен и подс. М. А. Ф. в това, че в периода 01.01.2007 г. до 31.12.2009г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание получил чрез [фирма] без правно основание чуждо движимо имущество – сумата 203,95 лв. като целева субсидия за транспорт от бюджета на Република България, с намерение да го присвои, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 212, ал. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на пробация, включваща следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, за срок от шест месеца; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като е оправдан за разликата до пълния размер на обвинението. Подс. Ф. е признат за невиновен в това, че в периода 01.01.2007 г. до 31.01.2010 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – „Списъци на учащи се и студенти” получил чрез едноличния си търговец без правно основание чуждо движимо имущество – сума в общ размер 8 487,55 лв. като целеви средства за транспорт от Републиканския бюджет, с намерение да го присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 212, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК. Съдът е признал подс. В. Н. Ц. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като е отхвърлил изцяло гражданския иск, предявен срещу него от Министерство на финансите. Присъдата е проверена по въззивен протест и по въззивни жалби на гражданския ищец и на осъдените подсъдими. С присъда № 3/23. 03. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 80/2013 год. Апелативният съд – гр. Варна е отменил първоинстанционния съдебен акт в частта му, с която подс. М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 212, ал. 6 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и го е оправдал по това обвинение. Присъдата на Разградския окръжен съд е изменена и в частта, отнасяща се до наказанието, наложено на подс. Ф., като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „В” от НК е осъден да заплати глоба в размер на 500 лева. В останалата му част първоинстанционният съдебен акт е потвърден. По протеста на Апелативната прокуратура: Протестът е основателен. За да признае подс. М. за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 2 вр. чл. 26 от НК, въззивната инстанция е приела, че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като подсъдимият бил управител на две търговски дружества с един и същ предмет на дейност – [фирма] и [фирма], и не е установено той да е действал със съзнанието, че дава възможност именно на второто от тях да получи целевата субсидия. В основата на този извод апелативният съд е поставил писмените доказателства, установяващи какъв е предметът на дейност на двете търговски дружества и кой е техният управител. В същото време извън вниманието му са останали приетите като писмени доказателства договори с [община] за обслужване на вътрешноградските линии на обществения транспорт, от които е видно, че в инкриминирания период [фирма] не е било сред превозвачите, осъществяващи обществен транспорт в рамките на града. Контролираната инстанция не е изразила становище по основното и допълнителните заключения на комплексната експертиза, приети в хода на въззивното съдебното следствие, съгласно които в този времеви интервал субсидии са изплащани на общо дванадесет съконтрахенти на общината, като нито един от тях не е акционерно дружество, а десет са еднолични търговци и две са Е. (едно от които е именно [фирма]). Съдът е пропуснал да обсъди дали в обясненията на подс. М. пред първата и въззивната инстанция се съдържа информация, че едноличният собственик на капитала на [фирма], т. е. [фирма] е осъществявал вътрешноградски превози. Неглижирани са и показанията на свид. М. Х. относно това, че подс. М. в качеството му на управител на [фирма] е осъществявал контрол при извършването на курсовете по автобусните линии. Съдът не е обърнал внимание на факта, че пътните листове, представляващи документална основа на инкриминираните справки, са изготвени на бланки на [фирма] и се отнасят именно до дейността на това търговско дружество като превозвач по вътрешноградска линия № 2. На още по-голямо основание е следвало да бъде обсъдено обстоятелството, че в справките, послужили като основание за изплащане на субсидията, изрично е посочено, че се отнасят за дейността на [фирма], като същите е следвало да бъдат съпоставени и с твърденията на свид. С. М., че тя е обобщавала данните по пътните листове на автобуси именно на дружеството с ограничена отговорност. Обективността е изисквала в мотивите на въззивната присъда да бъде направен коментар и на писмата, придружаващи инкриминираните справки и особено на обстоятелството кое търговско дружество е титуляр на посочената в тях банкова сметка, по която [община] е следвало да преведе дължимата субсидия. Изложеното дотук дава основание за извод, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото и за формиране на вътрешното му убеждение, а това от своя страна е довело и до незаконосъобразни изводи за субективна несъставомерност на деянието на подс. М.. Поради това атакуваният въззивен съдебен акт следва да бъде отменен в частта му, с която е отменена първоинстанционната присъда и с която подс. М. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 212, ал. 6 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като делото да бъде върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. По касационната жалба на подс. М. Ф.: Жалбата е основателна, макар и не по всички съображения, изложени в нея. Преди всичко не могат да бъдат споделени доводите на защитата за неоснователен отказ да бъдат уважени исканията за събиране на нови доказателства. Константна е практиката на ВКС, че не всякога оставянето без уважение на доказателствените претенции на страните ограничава процесуалните им права и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Такова ще е налице единствено ако вследствие на отказа са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване. Настоящият казус обаче не е такъв. Въпросът за лицата, които са имали право да получат субсидия от бюджета по силата на Наредба № 3/04. 04. 2005 год. за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони, е бил предмет на обсъждане в основното и допълнителното заключение на комплексната експертиза, приети в хода на въззивното съдебно следствие. По експертен път е установен и размерът на средствата, които е следвало да получи подс. Ф. за реално осъществените от него превози по вътрешноградска линия № 8, както и тези, които е получил без да има основание за това. Обстоятелството, че резултатите от експертното изследване не удовлетворяват подсъдимия, не дава основание да се счита, че коментираните обстоятелства са останали неизяснени, нито че по този начин е нарушено правото на защита на М. Ф.. Несъстоятелни са и възраженията, отнасящи се до приетата от инстанциите по фактите дължина на автобусна линия № 8 – обстоятелство пряко рефлектиращо и върху размера на дължимата субсидия. По естеството си тези доводи представляват такива за необоснованост на съдебния акт, която е извън касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Пречупено през призмата на изискванията за формиране на вътрешното убеждение, оплакването се явява неоснователно. Първостепенният съд е обсъдил всички гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е изложил обстойни и убедителни съображения в подкрепа на извода си, че разстоянието по линията е 5,2 км., а не 6,2 км., каквито са били претенциите на защитата. Двете разписания, посочващи различна дължина на маршрута са били съпоставени помежду си, отчетено е било, че онова, съдържащо данни за по-голяма дължина е представено по делото от третия подсъдим – В. Ц., чието обвинение се основава на липса на контрол върху съдържанието на справките от фирмите – превозвачи и следователно Ц. е пряко заинтересован от оправдаването на подс. Ф.. От своя страна въззивната инстанция след собствен анализ на доказателствената съвкупност се е съгласила с изводите на окръжния съд. Нещо повече, тя изобщо не е имала основание да възприеме, че дължината на линията е 7,4 км, доколкото представените писмени доказателства се отнасят за период следващ с няколко години инкриминирания и показват, че понастоящем маршрутът на линия № 8 е променен. Основателно е обаче оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Както първата, така и въззивната инстанция са направили законосъобразни изводи досежно формалното наличие на всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 212, ал. 6 вр. 1 вр. чл. 26 от НК, но са преценили неправилно степента на обществена опасност на извършеното от подс. М. Ф.. Поведението му е следвало да бъде разгледано на плоскостта на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно тази разпоредба не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Както е известно, обществената опасност на деянието е обусловена от характера и значението на засегнатото обществено отношение, от степента на отрицателно въздействие върху него, от начина и способа на действие, от оказаното отрицателно въздействие върху други обществени отношения, от особено положение на субекта и т. н. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения. Вярно е, че средствата, получени от подсъдимия представляват субсидия от държавния бюджет, но това обстоятелство само по себе си не дава основание да се откаже приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Комплексният подход при оценката на степента на обществена опасност изисква да бъдат съобразени и други обстоятелства, свързани с броя на неосъществените от подс. Ф. курсове и стойността на полученото имущество. При съпоставка между общия брой дължими по договор превози по линия № 8 през целия тригодишен инкриминиран период и броя на неосъществените такива се налага категоричен извод, че броят на последните не е значителен – общо 46 несъстояли се курса при договорени за трите години 1 520. От друга страна и стойността на полученото имущество също е минимална – съобразно приетото от инстанциите по фактите получените субсидии възлизат на 66 лева за 2007 год., 71 лева за 2008 год. и 66,95 лева за 2009 год. или общо на 203,95 лева за целия период. Всички тези обстоятелства според настоящия състав на ВКС дават основание да се приеме, че обществените отношения – предмет на наказателноправна защита са засегнати в незначителна степен. Обществената опасност на конкретното деяние е явно незначителна, поради което извършеното от подс. Ф. не съставлява престъпление. Логична последица от този извод е отмяна на присъдата в обжалваната и част и признаването на подсъдимия за невинен по обвинението по чл. 212, ал. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 9, ал. 2 от НК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 3/23. 03. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 80/2013 год. по описа на Варненския апелативен съд в частта, с която е отменена осъдителна присъда по н. о. х. д. № 199/2012 год. на Окръжен съд – Разград и подс. Б. Х. М. е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 212, ал. 6 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената му част от друг състав на същия съд. ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която е изменена присъдата и е намалено наказанието на подс. М. А. Ф. за престъпление по чл. 212, ал. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 9, ал. 2 от НК го ОПРАВДАВА по това обвинение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.