Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр. София, 30 юни 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 1870 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Н. А. Н. против въззивна присъда № 82/21.10.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 1194/2014 г. С тази присъда Пловдивският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 242/25.06.2014 г. по НОХД № 872/2014 г., с която Районен съд - Пловдив е признал подсъдимия за невиновен в извършването на инкриминираното му престъпление, като вместо това е признал същия за виновен в това, че на 06.08.2013 г., в гр.Пл., се е заканил с убийство спрямо длъжностното лице Р. И. Р. (охранител към Общинско предприятие „Об. о.” с месторабота звено „М. и б.”, гр.П.) при и по повод изпълнение на службата му, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 и вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от НК. В касационната жалба и допълнение към нея, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощеният му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивната присъда и при условията на алтернативност - връщане на делото за ново разглеждане на Пловдивския окръжен съд или оправдаване на подсъдимия, или прилагане на чл. 66 от НК. Прокурорът от ВКП намира жалбата за частично основателна, като предлага отмяна на осъдителната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Оплакването за незаконосъобразно осъждане, дължащо се на неправилна оценка на доказателствените средства, въз основа на които са били изведени конкретни фактически изводи, съотносими към съставомерността на деянието (конкретно за отправените от подсъдимия заканителни думи и действия, както и дали те са могли да предизвикат основателен страх за осъществяването им), е неоснователно. Твърденията за проявен избирателен подход при кредитиране показанията на св. Р. Р. и свързаните с нея свидетели Ф. К., С. А. и Д. Т. и частично игнориране на обясненията на подсъдимия и показанията на св. С. Д., само формално се съотнасят към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. По същество се оспорва обосноваността на направените въз основа на тяхната оценка изводи по фактите, при която ВКС не констатира да са били допуснати процесуални нарушения от характера на съществените. Въззивната инстанция разполага с правомощията да проверява достоверността на доказателствените средства, както и да приема нови фактически положения, респ. да отчита дали те са достатъчни или не за осъждането на подсъдимия. Прегледът на въззивните мотиви сочи, че Пловдивският окръжен съд е извършил преоценка на част от съобщените от св. Р. и К. данни за развитието на инцидента, посочил е в кои части ги кредитира, а в други не, като е изложил подробни съображения за това, съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото. Въз основа на тях е приел, че след като подсъдимият е отправил закани с думи и жестове, св. Р. не е реагирала и не му е казала „не ме е страх от теб, ако искаш ела”. Затова, в противовес на приетото въз основа на тази реплика от първата инстанция, че св. Р. не се е уплашила, въззивният съд е счел, че се е случило обратното – тя се стъписала и уплашила, а това бил и един от основните мотиви на следващия ден да поиска преместване на друго работно място. При тези факти оправдано е заключил, че деянието по чл. 144, ал. 3 от НК е било осъществено в обективен и субективен план, като и в тази връзка са изложени подробни мотиви, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Неоснователни са възраженията за основаване на осъдителните заключения върху употребените в мотивите на въззивната инстанция изрази, че „факта на отправяне на заканата с убийство не се отрича от защитника”, което индицирало за непълноценно осъществявана защита, тъй като подсъдимият не е правил такива признания. Последното е напълно вярно, но също е вярно и това, че в мотивите на първата инстанция, след анализ на доказателствата, ясно и конкретно е отразено какво е било съдържанието на употребените от подсъдимия думи и жестове, които са били интерпретирани като закана за убийство. Основанието за оправдаване се е свеждало до това, че заканата не е била от характер и степен да възбуди основателен страх за осъществяването й (по който въпрос въззивната е приела обратното). Подсъдимият не е обжалвал присъдата и конкретно мотивите към нея, ако не е бил съгласен с посочените по-горе фактически положения, а при въззивната проверка не е имало основание за промяната им в тази част. Както се посочи, промяната е касаела друг аспект от състава на престъплението и коментарът на въззивната инстанция явно е бил свързан с отхвърляне на застъпваната от защитата теза по този въпрос. Оплакването за нарушение на материалния закон, във връзка с което е направено искане за оправдаване, формално не е мотивирано в касационната жалба и допълнението към нея. При установената по делото фактология обаче, ВКС намира, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК по втората алтернатива , а именно явна незначителност на обществената опасност на деянието. Преценката за личността на дееца не е еднозначна – от една страна същият е с обременено съдебно минало (многократно осъждан преимуществено за престъпления срещу собствеността), но от друга все още в твърде млада възраст, като към момента на деянието през 2013 г. е бил 20-годишен, а понастоящем има създадено семейство, от което има новородено дете. Същевременно, инкриминираното деяние, разгледано самостоятелно с оглед неговата специфика и в светлината на взаимоотношенията на подсъдимия със св. Р., не разкрива типичната за този вид прояви обществена опасност и не обосновава използване и приемливост на наказателната репресия. Безспорно е било установено, че взаимоотношенията между подсъдимия и св. Р. са били силно влошени поради контактите му със св. С. Д., по какъвто повод той е бил гонен от звеното „М. и б.”, забранявано му е било ходи там и дори да общува с нея. Св. Р. нееднократно е заявявала отрицателната си оценка за Н.. В деня на инцидента св. Р. отново е провокирала подсъдимия с обидни реплики (чието съдържание въззивната инстанция е спестила) и забрана да минава по улицата, като в отговор той е отправил инкриминираните по това дело закани. Те са допринесли за формиране на решението й да се премести на друго работно място, но не са единственият и решаващ мотив за това. Съответно, всички тези данни, обсъдени самостоятелно и в съвкупност сочат, че макар деянието формално да покрива признаците на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, то обществената му опасност не надхвърля онази по-ниска, която е типична за обичаен битов конфликт без съществени негативни последици и не оправдава ангажирането на наказателна отговорност за престъпление. По изложените съображения ВКС намира, че са налице условията по чл. 354 ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и вр. чл. 9, ал. 2 от НК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 82/21.10.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 1194/2014 г. И ОПРАВДАВА подсъдимия Н. А. Н. по обвинението да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.