Ключови фрази
Изменение и прекратяване на издръжката * споразумение при развод по взаимно съгласие * прекратяване на издръжка

РЕШЕНИЕ № 313

София, 10. септември 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1076 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 09.05.2011 г. по гр.д. № 86/2011, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 08.11.2010 г. по гр.д. № 13335/2009, с което е отхвърлен предявеният иск за прекратяване на издръжката по чл. 150 и 151, ал. 1 СК. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за значението на формата на вината (умисъл или непредпазливост) при извършването на тежко провинение срещу дължащия издръжка и на способността на търсещия издръжка да си я осигури сам.
По първия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (напр. добрия стопанин, добрия работник и др.) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й (вж. решение № 348/11.10.2011 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 387/2010). Гражданското право не различава формите на небрежността, а само нейни степени (напр. грубата небрежност, която се съизмерва с друг абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия). По принцип гражданското право не се интересува от формите на вината, защото гражданската отговорност (предимно, но не само за обезщетение) се обуславя от наличието на вина, а каква е нейната форма има значение за наказанието. Формата на вината има значение в гражданското право в случаите, в които определена (по-тежка) гражданска отговорност възниква при наличието на умисъл, а не при неполагане на дължимата грижа. В тези случаи умисълът в наказателното и гражданското право съвпадат напълно, като в гражданското право формите на умисъла (пряк и евентуален) са без значение. В наказателното право наказуеми са умишлените деяния, а непредпазливите – само в уредените от закона случаи, докато в гражданското право отговорност възникна при неполагане на дължимата грижа, а по-тежка отговорност – когато законът изисква умисъл. Отговорността в гражданското право е обусловена от наличието на умисъл само в изрично уредените случаи. При тежкото провинение срещу дължащия издръжка или негов близък законът не изисква умисъл.
По втория материалноправен съпрос Върховният касационен съд намира, че способността на търсещия издръжка да си я осигури сам има значение за възникването и съществуването на правото на издръжка, както и за нейното изменяване или прекратяване по чл. 150 СК. Правото на издръжка възниква, когато лице от съответния кръг не може да се издържа от имуществото и доходите си. Ако в последтвие то придобие имущество и/или доходи, които не са достатъчни за издръжката му, това е основание тя да бъде намалена, а ако придобитите имущество и/или доходи са достатъчни, това е основание за прекратяването й. Способността на търсещия издръжка да си я осигури сам няма значение за изгубването на правото на издръжка по чл. 151 СК. Основание за изгубването на това право е тежкото провинение, то поражда последиците си, независимо от това дали провинилият се може да се издържа сам, или няма такава възможност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът дължи издръжка на ответницата по споразумението при прекратяване на брака им. На нея е възложено и упражняването на родителските права върху родените от брака две момчета. Ответницата не работи, но е ограничено трудоспособна и е затруднена да си намери работа, има финансови затруднения, което е довело до налагането на запори върху дяловете й в общото на страните търговско дружество (но за изпадането й в това състояние няма умисъл), не е доказано тя да разпилява имущество на децата нито да е присвоила имущество на притежавано от страните търговско дружество. Ищецът е оправдан по обвинение за неплащането на издръжка на децата, но няма влязла в сила присъда срещу ответницата за набедяване. Не се установява ответницата да е нанасяла побои на големия син, да му е давала лош пример и да го е прогонила от къщи. Детето има неразрешени психологически и поведенчески проблеми във връзка с влошеното здравословно състояние на майката и с раздялата между родителите, за неговото лошо отношение към майката има значение и обидното и унизително отношение на ищеца към нея. Тя не може да се справи с отрицателните прояви на това дете и го е ударила в момент на афект, а не умишлено с цел да го увреди. Грижи за детето полага бащата.
Правилно въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за прекратяване на издръжката, уговорена между бивши съпрузи и евентуално за прекратяването й поради изгубване на правото на издръжка.
Правилността на въззивното решение обаче е недопустимо да бъде проверена от касационната инстанция, тъй като издръжката е уговорена, считано от 08.05.2009 г. между бивши съпрузи без срок, а съгласно чл. 145, ал. 2 СК (чл. 83, ал. 2 СК/85, който е приложим в случая) издръжката между бивши съпрузи се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако изрично не е уговорено друго, т.е. до 08.05.2012 г.
Исковете за прекратяване на издръжката поради новонастъпили обстоятелства и поради изгубването на правото на издръжка са конститутивни, те обаче стават недопустими, кагато целената правна промяна настъпи на друго основание преди влизането на сила на съдебното решение. Исканата правна промяна – прекратяване на уговорената издръжка е настъпила на 08.05.2012 г. и не може да настъпи втори път.
Видно от изложеното обжалваното решение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено.
При този изход на делото разноски не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решението на Варненския окръжен съд от 09.05.2011 г. по гр.д. № 86/2011.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове по чл. 86 и чл. 91, ал. 1 СК/85.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.