Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * неизпълнение на договорни отношения * погасителна давност


8



Р Е Ш Е Н И Е

№ 199

С., 05,12, 2014 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 10 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова

при участието на секретаря Н. Такева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 4500/ 2013 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ З.-С. против решение № 1769/19.08.2013 г. по т.д. № 4513/2012 г. на Софийски АС, с което: 1. По същество се отхвърля иска по чл.422 ГПК предявен от касатора срещу А.Е.-С. за признаване за установено, че в негова полза съществува вземане за сумите: 171 016.50 лв. представляваща получена от ответника безвъзмездна финансова помощ по договор № 499/9.06.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, и 1 693.02 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 18.06.2009 г. до 16.07.2009 г., 2.Потвърждава решение № 1640/4.09.2012 г. по т.д. № 2007/2010 г. на СГС в частта, с която иска по чл.86,ал.1 ЗЗД е отхвърлен, като неоснователен, за разликата до предявения размер 141 617.05 лв. лихва за периода от 10.04.2003 г. до 17.06.2009 г., 3. Осъжда ДФ З. да заплати на Е. 41 494.19 лв. разноски за двете инстанции.
Ответното Е. е подало отговор, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1.Противоречи ли уговорката по т.8.1 от процесния договор по С. на повелителните норми на закона и могли ли са страните свободно да определят съдържанието на договора при положение, че законодателят не е ограничил автономността на волята на страните?, 2.Предвид т.8.1 от договора от кой момент е възникнало задължението на ползвателя по договора да върне получената по договора сума, т.е. от кога тече погасителната давност-деня на плащане по договора или деня в който ДФ З. е узнал, че ответното Е. е представило документи с невярно съдържание?
По тези два въпроса се твърдят и трите основания по чл.280,ал.1 ГПК.
І. По фактите по делото:
На 10.04.2003 г. ответникът е подал молба до ДФ З. за кандидатстване, с която са представени двете оферти.
На 9.06.2003 г. е сключен договорът със срок 31.12.2003 г.
На 23.03.2004 г. ищецът е платил определената в договора сума 191 045 лв. На 24.03.2009 г. е бил уведомен от СГПрокуратура, че в хода на разследването по досъдебно производство № 5060//2009 г. на СДВР и пр.пр. № 11703/2008 г. на СГП срещу бенефициера по проекта Д.Г. е установено, че представената оферта на А. 92 О. е неистинска, а на СД Ф. с невярно съдържание.
Съгласно т.8.1 от договора, при неизпълнение на задълженията по договора от ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на фонда предоставената му фин.помощ, ведно със законната лихва от извършване на нарушението, респ. от неговото установяване.
Първоинстанционният съд е приел от събраните по делото доказателства, че офертата на А. 92 О. е неистински документ. Поради това, е уважил иска, като е приел, че давността не е изтекла съобразно чл.114,ал.2 ЗЗД. Ищецът е уведомен от СГП на 24.03.2009 г., а заявлението за заповедно производство е подадено на 17.07.2009 г.
С обжалваното решение е прието следното: 1. Относно главницата, деня на възникване на задължението на ползувателя да върне получената сума е деня в който тя е била недължимо платена-23.03.2004 г. Тогава договорът е бил прекратен и от този момент е започнала да тече 5 г. погасителна давност. Тя е била изтекла към 17.07.2009 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение., 2. Относно лихвата се потвърждава извода на СГС, че в тази част т.8.1-че ответникът дължи лихва за забава от деня, в който е извършено нарушението, респ. от момента на неговото установяване, е нищожна, тъй като противоречи на закона. Страните не са уговорили срок за изпълнение задължението на ответника по т.8.1, поради което същото е изискуемо, но длъжникът изпада в забава след покана-чл.84,ал.2 ЗЗД., 3. Ищецът е поканил ответника да върне предоставената сума. Поканата е получена на 10.06.2009 г. и в нея е даден едноседмичен срок за изпълнение-до 18.06.2009 г.
ІІ. По правният въпрос
Първият въпрос се отнася не изцяло за т.8.1, т.е. не и за първата част на договорната клауза-главницата, а само за втората част-лихвата.
Затова, водещ е отговора на втория въпрос.
С представеното от касатора Р 112/10.09.2012 по т.д. 359/2011 на ІІ т.о., не се дава отговор на въпроса, тъй като с него е прието, че т.8.1 от договора намира приложение, както в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива по изпълнение на договора, във вр. с удостоверяване извършването на инвестицията, така и в случаите на представени такива документи необходими за предоставяне на безвъзмездна фин.помощ, преди сключване на договора. Затова, това решение е ирелевантно по въпроса. Това разрешение за действието на санкцията по тази разпоредба от договора е споделено и в решение №148 от 19.11.2013 г. по т.д. №403/2012 г. на І т.о., също постановено по реда на чл.290 ГПК.
С другото представено Р 1066/24.11.2010 по т.д. 700/2009 на СГС, влязло в сила на 11.10.2011 г., е прието, че изискуемостта на вземането на връщане на помощта е моментът на установяване на нарушение, за който се приема, че е писмото на О. до ищеца. Това е моментът на установяване на нарушението и от този момент се дължи лихва. Не може да се дължи обезщетение за забава за по-ранен период от получаване на сумата, която подлежи на връщане заедно с лихвата. Извършването на нарушението, /в случая представянето на офертите/, би имало значение, ако сумата е била платена преди него. Но когато е платена след извършването му, /както в случая/, връщането се дължи от установяване на нарушението и от този момент длъжникът изпада в забава, което е уговорено в чл.8.1. Не може да се дължи обезщетение за забава за по-ранен период от получаване на сумата, /както в случая/, която подлежи на връщане заедно с лихвата.
Видно е, че въпросът за началния момент от който започва да тече давностния срок, т.е. вземането става изискуемо, съобразно спецификата на уговорката в т.8.1 от договора, респ. и за лихвата, е решаван противоречиво от съдилищата и затова с определение № 507/17.06.14 г. е допуснато касационно обжалване.
За да обоснове отговора на правния въпрос, ВКС-І т.о. съобрази следното:
Клаузата на чл. 8.1. от договора между страните предвижда, че „при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на Ф. предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване“. Цитираната договорна клауза се отнася, както до фазата на изпълнение на задълженията по сключен договор за отпускане на финансова помощ при одобрен проект от агенция С., респективно до представянето на документи за удостоверяване изпълнението на инвестицията с оглед изплащане на отпуснатата финансова помощ, така и в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, преди сключване на договора. Този извод произтича от уговорените между страните права и задължения, с оглед целта на договора, обичаите в практиката по отношение на предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по програма С. и добросъвестността.
Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./ представлява сложен фактически състав с административноправни и гражданскоправни елементи. Условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по С. са предвидени в Наредба № 16/ 18.05.2001 г. на МЗГ.
Смесеният фактически състав за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по програма С. съгласно посочената наредба включва следните елементи: 1/ молба с приложени документи; 2/одобрение на проекта; 3/ сключване на договор за отпускане на финансова помощ; 4/ изпълнение на одобрения проект; 5/ заявка за изплащане на помощта с приложени документи, доказващи направената инвестиция; 6/ одобряване изплащането на финансовата помощ; 7/ изплащане на финансовата помощ; 8/ изпълнение на задълженията по чл. 27 от Наредба № 16/18.05.2001г. от ползвателя в продължение на 5 години.
Финансовата помощ се изплаща след извършване на цялата инвестиция или на част от нея в определени случаи и при наличието на визираните в чл. 25 от наредбата предпоставки. Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорените срокове в съответствие с бизнес плана и одобрените разходи, да предостави на ДФ „З.“ необходимата информация и изискуемите документи, свързани с осъществяването на инвестицията, да съхранява всички оригинални документи, свързани с извършването на инвестицията, които не се изискват в оригинал при подаване на документите за кандидатстване. ДФ „З.“ има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията, като извършва проверки на място, проверява наличните активи, счетоводната отчетност, документите, техническите носители на информация и техническото оборудване във връзка с одобрената инвестиция, да изисква от ползвателя документи, сведения и справки. За да одобри или откаже плащането, ДФ „З.“ е длъжен да извърши анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция. ДФ „З.“ има задължение да извършва проверки по всяко време на представените документи за отпускане на безвъзмездната финансова помощ, както преди одобрението на бизнес плана и сключването на договора, така и след изплащане на помощта. Това задължение произтича от разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от Секция А на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България /Специална предприсъединителна Програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България/ с цел възстановяване на загуби, възникнали в резултат на нередности или по невнимание-чл. 4 и чл. 8 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности.
Именно представянето на документи с невярно съдържание или подправени такива в етапа на отпускане на финансовата помощ преди сключване на договора и в последващия етап на изплащане на финансовата помощ, т. е. документи, изискуеми за отпускане на помощта, и документи, удостоверяващи извършването на инвестицията и съответствието й с одобрените бизнес план и разходи, са имали предвид страните в разпоредбата на чл. 8.1. от процесния договор.
Връщането на предоставената безвъзмездна финансова помощ е основано и на разпоредбата на чл. 13 от Секция А на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България /Специална предприсъединителна Програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България/. Съгласно ал. 1 на посочената правна норма, без да противоречи на условията на това споразумение в съответствие с българските закони, наредби и административни мерки, Република България предприема действия, необходими да й гарантират, че операциите, финансирани от програмата, са действителни и правилно изпълнени /б. а/, да предотврати и отстрани предполагаеми или реални случаи на измама и нередности /б. б/, да възстанови загуби, възникнали в резултат на нередности или по невнимание. Посочената разпоредба е съобразена със задълженията, визирани в чл. 8 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/1995г. на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, на всяка държава – членка, която следва в съответствие със своите национални законови, подзаконови и административни разпоредби да предприеме необходимите мерки, за да гарантира редовността и действителността на сделките, включващи финансовите интереси на Европейската общност, сега Европейския съюз. Поради това терминът „нередност” в Многогодишното споразумение има съдържанието на „нередност” по смисъла на чл. 1, § 2 цитирания регламент, аналогичен текст на параграф единствен, т. 1 от ДР на Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, в сила от 08.12.2009г., а именно: нередност означава всяко нарушение на разпоредба на правото на ЕО /сега ЕС/, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите /сега ЕС/ или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Съгласно чл. 4, § 3 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/1995г. действия, предприети с цел придобиване на облага, насочени против целите на приложимото право на ЕС, в случая посредством създаване на условията, които се изискват за получаването на такава облага, ще имат за резултат, в зависимост от случая, или невъзможност за получаване на облагата, или нейното отнемане. Съгласно чл. 288, ал. 2 ДФЕС регламентът е задължителен за държавите – членки на ЕС, има директен, пряк ефект. Сключеният между страните договор, респективно клаузата на чл. 8.1 от него предоставя защита на финансовите интереси на ЕС съобразно горепосочените изисквания.
Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав споделя разрешението обективирано в Р 1066/24.11.2010 по т.д. 700/2009 на СГС, влязло в сила на 11.10.2011 г., че изискуемостта на вземането за връщане на помощта е момента на установяване на нарушение, за който се приема, че е писмото на О. или прокуратурата до ищеца.
От същия момент се дължи и лихва. Не може да се дължи обезщетение за забава за по-ранен период от получаване на сумата, която подлежи на връщане заедно с лихвата. Извършването на нарушението, /в случая представянето на офертите/, би имало значение, ако сумата е била платена преди него. Но когато е платена след извършването му, връщането се дължи от установяване на нарушението-от този момент длъжникът изпада в забава, което е уговорено в чл.8.1. Не може да се дължи обезщетение за забава за по-ранен период от получаване на сумата, която подлежи на връщане заедно с лихвата.
ІІІ. По правилността на решението.
В отговора на исковата молба основното възражение на ответното Е. е за изтекла 5 г. погасителна давност на 22.12.2008 г. след изпълнение на договора, тъй като делото в СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е заведено на 17.07.2009 г., т.е. пет години и седем месеца след плащане сумата по договора и седем месеца след изтичане на погасителната давност. На следващо място след давността, се възразява, че не е доказано представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива.
На стр.11 от въззивното решение САС е приел, че основният спорен въпрос е дали исковата претенция е погасена по давност. Но давността е въпрос по същество, защото само основателна претенция може да бъде погасена по давност.
В първото по делото с.з. на 17.05.11 г. СГС е разпределил доказателствената тежест и е указал на ищеца да докаже твърдените от него факти във вр. с двете оферти. От св. показания на управителя на А.-92 О. П. в същото с.з. на 17.05.11 г. в СГС се установява, че подписа и печата върху офертата не са негови, няма водени разговори и търговски отношения с А. интернешънъл Е., но не знае дали офертата е подписана от Б. И., който е работил при него, и с който ответникът твърди, че е контактувал.
Следователно, не е проведено главно и пълно доказване, че тази оферта е подправен документ по смисъла на чл.8.1 от договора, т.е. неистински, неавтентичен /подправен/ документ. Въпреки направеното разпределение на доказателствената тежест, ищецът не е доказал представяне на документ с невярно съдържание или подправен такъв,
Същото се отнася и за другата оферта. От заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява, че липсва оригинала на офертата на СД Ф., но от електрофотографското копие се установява, че подписът-обект на експертизата, и подписите-образци са от едно и също лице.
Изложеното обуславя извод, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
.По изложените съображения, направените от въззивният съд крайни изводи са правилни, поради което и на основание чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и на основание чл.78 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 14 040 лв. възнаграждение за един адвокат по представения списък, който не е оспорен.
Водим от горното и на основание чл.293 ГПК, ВКС-І т.о.

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 1769/19.08.13 г. по т.д. № 4513/12 г. на Софийски АС.

Осъжда ДФ З.-С. да заплати на А. Е.-С. сумата 14 040 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: