Р Е Ш Е Н И Е № 126 С. 30.05.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6871 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от Б. В. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 450 от 25.07.2013г. по в.гр. д.№ 792 по описа за 2013г. на Плевенски окръжен съд, с което изцяло е отменено решение № 1010 от 3.06.2013г. по гр.д. № 1016/2013г. на Плевенски районен съд и вместо това е постановено друго, като е дадено разрешение на основание чл.127а от СК, заместващо съгласието на бащата, детето М. Б. В. с ЕГН [ЕГН] да пътува до Кралство Испания, придружено от майка си С. Т. К. или упълномощено от нея лице за периода 1.11.2013г. до 2.05.2017г. при спазване режима на контакти с бащата, определен с решение от 12.01.2006г. по дело № 43/05г.на Първоинстанционен и следствен съд номер пет в Х. /М./. В. съд е дал разрешение за пътуване в този твърде широк обем и продължителност/ от датата до която е дадено пълномощно от бащата за пътуване-1.11.13г. до 2.05.17г.- датата на която изтича срока на паспорта му/, с довода, че в Кралство Испания живеят бабата, вуйчото и бащата на детето, поради което е в негов интерес да му се предостави възможност да осъществява контакти с всички тях по време на ваканциите, на националните празници, включително К. и В., както и за да не се налага при всеки конкретен повод да се иска съгласието на бащата, за който е установено, че живее постоянно в Испания и при позоваване на принципа на Европейския съюз за свободно предвижване. С определение № 163 от 31.01.2014г., ВКС е допуснал касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради констатирано противоречие между на въззивното решение и установения от съдебна практика принцип за защита на интересите на детето при разрешаването на следните два въпроса: 1. Необходимостта да се гарантира свобода на предвижване в рамките на Европейския съюз на стоки и хора /включително малолетни граждани/, може ли да лиши родителя от възможността и правото му да преценява, с оглед интересите на детето си, кога, как, с кого, по какъв начин и за какъв срок да пътува в чужбина? и 2. Следва ли съда, когато уважава иск по чл.127а от СК и разрешава спор при разногласие на родители за пътуване на детето им в чужбина - да постановява акта си без да е събрал достатъчно доказателства относно социалния статус, семейно положение, основание за пребиване /постоянно или временно/ на роднините /в случая в Кралство Испания/, при които детето ще пребивава - дали те учат, работят, къде и при какви социални условия живеят, колко често се завръщат в България? В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по поставените въпроси, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, намира следното : Нормите на чл.127 и чл.127а от СК изискват въпросите за местоживеенето на детето и за пътуванията му в чужбина да бъдат вземани от двамата родители по общо съгласие. Законът и съдебната практика /вж.постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 225 от 12.06.2013г.по гр.д. № 1259/12г.на ІV г.о., № 143 от 30.05.2011г. по гр.д. № 300/10г.на ІV г.о./. са категорични, че родителят, който упражнява родителските права, не може да вземе самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт и за предприемане и извършване на пътувания на детето зад граница. Действително - то /като гражданин на Европейския съюз/ има право на свободно придвижване, включително да пътува в чужбина. Това свое право обаче детето упражнява при съобразяване с установените пред вид възрастовите му особености /касае се лице, което не е навършило пълнолетие/ специални норми, каквито се тези на чл.127 и чл.127а от СК. Детето не може да пътува само, нито със съдействието само на единия родител В този смисъл принципът на свободно предвижване в рамките на Европейския съюз на стоки и хора не лишава родителя от възможността и правото да преценява, с оглед интересите на детето си, кога, как, с кого, по какъв начин и за какъв срок то да пътува в чужбина. От друга страна – когато детето има нужда да пътува в чужбина и то необосновано се възпрепятства от единия родител, като това поведение не е в негов интерес и става причина за разногласие между родителите, съдът е органът, на когото е предоставена възможност да разреши конкретни пътувания, в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания, също до определени държави. Многократно в практиката си ВКС е посочвал, че в това свое решение съдът се ръководи единствено и само от интереса на детето. Този интерес съдът определя конкретно, за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства /вж. решение № 697 от 1.11.2010г.по гр.д.№ 1052/10г.на ІV г.о./. Установяването на конкретния интерес изисква съдът да събере доказателства както относно фактите, обуславящи необходимостта за пътуване, така и относно мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава. Не би бил защитен интереса на детето /неговата сигурност и безопасност/, ако му се предостави възможност да посещава роднини, които нямат постоянен дом, средства, осигурен статус и условия на живот, дори и когато те са в страна, която е член на Европейския съюз. С оглед така дадения отговор на поставените въпроси, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира обжалвания въззивен акт за неправилен. Съображенията : По делото не е спорно, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение по дело № 43/05г.на съда в Х. М.. От същия имат родено едно дете М. на 7.03.2001г. Не се спори, че понастоящем бащата продължава да живее в Испания. /Фактът се потвърждава и от писмо с изх.№ 3Д-11-572 от 15.07.2013г.на АСП Р./. Той твърди, че не се е противопоставял на искането за издаване на международен паспорт на детето и то разполага с такъв. Последното се установява от писма с № 17427 от 9.05.13г. и № 16660 от 29.04.13г. на МВР П., съгласно които на М. Б. В. е издаден паспорт с №[ЕИК] от дата 2.05.12г.до 2.05.2017г. Преди това са й били издадени други два паспорта /на 17.10.2001г. и 17.08.2006г./, които са с изтекъл срок на валидност съответно през 2006г. и 2011г. Безпрепятственото пътуване на детето се установява от представена справка от ОД на МВР П. с рег.№ 16723 от 29.04.2013г., от която е видно, че последното му пътуване е било на 22.08.2012г., когато е влязло в Република България през ГКПП Аерогара С.. Съответно по делото са представени две пълномощни с нотариални заверки от 26.04.2012г. и от 19.06.2013г., с които бащата е изразил съгласието си детето М. да пътува до Кралство Испания, придружавано от майката. /Последното е със срок до 10.2013г./ В отговора си на исковата молба бащата е заявил, че тъй като майката проявява лекомислие относно грижите за детето, той желае да е уведомен къде се намира то. Майката е предявила настоящия иск с правно основание чл.127 а от СК с твърдение, че пред вид отсъствието на бащата от страната и факта, че тя не поддържа контакти с него, желае съдът да разреши детето да напуска страната за ваканциите, за да пътува до Испания, където са нейните майка и брат. В съдебно заседание детето М. /понастоящем на 13 години/ е заявило, че желае да ходи в Испания, където близо до М. живеят нейните вуйчо и баба, както и че не поддържа връзка с баща си, при когото за последно е била през лятото на 2012г. Според гласните показания на свидетеля П., който е настоящ съпруг на ищцата, бащата е отказал да даде съгласие детето да напуска страната. Според свидетелката Б.,която е сестра на ответника, разногласие между родителите за пътуване на детето не е имало.Детето не е спирано от бащата да пътува, докато не са започнали да възникват проблеми. Свидетелката установява, че знае от брат си, че ищцата на няколко пъти е изоставяла детето само в Испания, което му е причинило емоционален стрес / „плакала е цяла нощ”/. Видно от мотивите на постановения въззивен акт – така описаните показания на свидетелката Б. въобще не са съобразени от съда. Цитираните гласни доказателства не дават отговор на въпроса - каква е причината детето да бъде оставено само, при положение, че се твърди, че то отива при баба си и при вуйчо си и ако майката е била в невъзможност да бъде с него, защо не са били другите роднини? Тези показания обаче индикират наличие на проблем. Те, както и твърденията на бащата за лекомислено поведение на майката – са били достатъчни като основание за съда, пред вид служебното му задължение да постанови акта си след преценка интереса на детето и с оглед нормата на 127а ал.3 от СК - да събере доказателства, въз основа на които да е възможно да се установи мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава при уважаване на иска. Постановеният без да са изяснени тези факти съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане, за да се съберат доказателства, въз основа които да се установи какъв е социалния статус, семейно положение, основание за пребиване /постоянно или временно/ и при какви условия на живот живеят роднините в Кралство Испания, за посещение, на които се иска от съда заместващо съгласие на бащата. Въз основа на тях съдът следва да прецени интереса на детето М., съобразно който да постанови акта си. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 450 от 25.07.2013г. по в.гр. д.№ 792 по описа за 2013г. на Плевенски окръжен съд, на когото ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на горепосочените указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.